Затвора на кавичките или – за новото поведение срещу страховете ни.
Как се случваме като автори на реалността без да ограждаме личността си в чужди интерпретации за нея.
(Хиперагресивно / Непоносимо)
Разликата между нас, мили, е в авторството. Хиперагресивно. Аз съм автор на живота си и се преживявам извън кавичките на хабилитираните дронове. Непоносимо! Не ги признавам, защото не ги ценя. Сугестия? Така да е! Хиперагресивно. Но не ги ценя – и не-авторите и дроновете. Титлите не те поставят извън кавичките на собствената ти отговорност. Затова, откровено не харесвам хората, които не мислят, не говорят и не пишат от свое име, а се затварят в кавичките на чужди идеи за реалност. Хиперагресивно и непоносимо. Наричам това страх. Гаден, шибан страх.. и аз не се страхувам да го нарека гаден и шибан страх. Хиперагресивно. Това беше моя отговорност, извън кавичките на не-спонтанността. Излезте от вашите кавички, мили, и станете автори на живота си. Хиперагесивно. Като начало, започнете да се харесвате. Ако ви е трудно да го постигнете, купете си по-голямо огледало и не спирайте да се самонаблюдавате, докато не се случи магията на собственото ви приемане. Непоносимо! Гледате се и се харесвате или не се харесвате. Гледате се докато започнете да се харесвате! Ще разберете това, когато усмивка се появи по лицата ви или откровено се захилите като психотични. Спокойно, в лудостта не е страшно – там сте едновременно хем сами, хем не съвсем. Непоносимо! Отдайте се на тази лудост, ако щете, насладете й се! Вземете си от нея и после бавно се отделете от огледалото. Огледалото, е вашата травма. Бавно. Крачка назад, после крачка встрани, и още.., и още.., докато ясно не чуете пукане от късането на отдавна пресъхналата ви пъпна връв. Луди ли сте? Добре, но без кавички. И без травма. Аз наричам това спонтанност и свобода.., автономност. Опасни предмети са тези огледала, ако се прекалява с тях, внимавайте. Ставаме зависими от тях. Вкарват ни в едни други кавички, тези на собствените ни не-избори.
Сега сте вече нови и заредени със себе си. Първото, което ви предстои да направите е гласно да се заявите пред света. Света да чуе за вас. Ето един добър пример: Майната ми! Колко дълго съм бил в майната си и на майната си, че да пропусна живота си в чуждите кавички на не-случването? На не-случването, само защото съм нямал ресурса да самоиронизирам себе си вътре. Мислите, че е сложно ли? Не, предполагам. Непоносимо и сугестивно. Факт е, обаче, че кавичките с които досега сме се ограждали, вече не ни затискат. Смело се заявявам пред света – Аз, себе си, глупостите, ако щете.., но моите глупости. Моите, и смело поемам отговорност за поведението си в реалността, която може и да не ме приеме. Та, в този аспект, това никога не ме е натъжавало, защото like-а на реалността не е моята потребност. Моята потребност, мили, се нарича свобода. Хиперагресия. Свобода, извън кавичките на чужди мисловни ковчези. Айде и със здраве! Днес изобщо не ви се кефя и не ми пука дали вие се кефите на мен. Непоносимо! Така че: майната ми и майната ви! Труден ден! И такива дни има. Нищо не е само черно или само бяло, само позитивно или само негативно. А в нюансите винаги ще откриваме реалността на временното ни случване в нея.
