Какво е инвитро зачеването?
Голям брой жени по целия свят имат проблеми при зачеването и усложнения при бременността. Обикновено диагностиката стерилитет се поставя на пациентки, които в продължение на дълъг период от време, не са успели да забременят или ако жената е претърпяла няколко спонтанни аборта. В случай, че мъжът в семейството е стерилен, той не е в състояние да произвежда здрави сперматозоиди, които да оплодят яйцеклетката. Такава диагностика безплодие се поставя на много мъже и жени и така единственият начин едно бездетно семейство да има свое дете, е зачеването инвитро. То е разпространен асистиран репродуктивен процес, който, в голям процент от случаите, дава добри резултати.Зачеването по изкуствен път се характеризира със сливането на сперматозоидите с яйцеклетката извън женското тяло. Това сливане на полови клетки се извършва в специални лаборатории, под строгия контрол на ембриолози и гинеколози. Инвитро зачеването гарантира голяма успеваемост при бременността и се прилага освен при стерилитет, и при други проблеми на репродуктивната система.
Какви са етапите на ин витро?
Процедурата инвитро включва няколко етапа. Първият е изясняването на стерилитета. След поставената диагноза, следващият етап е стимулацията на яйчниците. Тя се изразява в прием на лекарствени средства, които да увеличат продуктивността на яйчниците. Следващият етап се нарича пункция. При него, след узряването на яйцеклетките, те се изваждат извън женския организъм. Процедурата се извършва под упойка и след нея следва самото оплождане. Както вече разяснихме, то става в лаборатория, при максимално близки до естествените условия. За няколко дена, сперматозоидите оплождат яйцеклетката и се развиват ембриони. Този етап на метода инвитро се нарича инкубиране. Последната стъпка в репродуктивния процес се нарича трансфер. При него, развитите ембриони се поставят в женския организъм, където се очаква да протече една нормална бременност.
Какъв е процентът на успеваемост при инвитро?
Процентът на успеваемост при изкуственото оплождане зависи от редица фактори. Това са възрастта на пациентите, нивото на стерилитета, общото физиологично състояние на пациентите, компетентността на лекарския екип и технологичното развитие на оборудването в клиниката и лабораторията. В голяма част от случаите, вероятността инвитро оплождането да е успешно е под 40%. Но с напредването на технологиите, шансът за успешно зачеване по изкуствен път се увеличава и достига до около 50%. В случай, че опитът е неуспешен, на пациентите се дава възможност за замразяване на доброкачествените зародиши след трансфера. Така двойката може да направи следващ опит след време.
Изкуственото оплождане изисква голяма доза смелост, решителност, много време и пълна отдаденост от страна на пациентите. Процентът на неуспешното инвитро зачеване не е малък, а и самият процес на зачеване крие доста рискове за семейството. Но въпреки всичко, много млади хора, които не могат да имат деца, се доверяват на този метод и разчитат на неговия успешен завършек.
