Може би в страната на Ханко Брат е нормално студентите да записват в адресните си регистрации, че пребивават в СтуденЦки град, че учат за инжИнери и че им е необходимо вишО образование, за да работят на еди каква си длъжност. Може би е нормално да не се притесняват от неграмотността си и дори да я демонстрират, искайки да се срещнат с Лектора (т.е Ректора). Сигурно е в дневния ред същите тези младежи да се държат безцеремонно с преподаватели и служители, уволнявайки, заплашвайки, обиждайки наред.
Много е обидно и трудно да бъдеш в такава точно "академична" среда. И тук ще цитирам проф. В. Стефанов от СУ, който каза :"Не искам да отговоря категорично, защото не е приятно да го кажа, но нивото на кандидат-студентите в последните години определено пада." А това казвам в контекста на един друг въпрос, повдигнат от Ректора на УНСС - проф. Борисов: "Това означава, че последният тройкаджия трябва да направи едно-единствено усилие - да си занесе дипломата в един ВУЗ, за да стане студент, защото на много места бяха премахнати изпитите и се приема само по диплома."
Тъй като тази тема е изключително болна и разисквана напоследък, бих искала да повдигна въпроса за един друг вид студенти - тези, които творят, чрез съзнателния избор да учат - живота си. Тези, които полагат усилия, работят, учат и не изкарват безсънните си нощи в многобройните заведения в Студентски град, а залягат над учебниците, защото го няма "чичо" и "вуйчо", който ще "помогне" за невзетите изпити, а носят гордо отговорността и признанието да бъдеш студент. Тези същите, сякаш остават в сянката на онези другите, безцеремонните, наглите и неграмотните, за които от години се говори в българските медии. Да, тях ги има. Те са факт и отражение на едно време, едни западнали ценности и абсолютна безотговорност. Но по-силната емоция е гордостта от оная по-малка група студенти, заради, които не се срамувам да кажа, че съм университетски служител.
На тях благодаря!
