Близо 20 хиляди българи умират от онкологични заболявания всяка година. Много или малко е това? Можем сами да си отговорим, като си представим, че в общи линии средноголемите български градове имат по толкова жители. С други думи, в резултат на онкологични заболявания всяка година заличаваме от картата по един подобен град.
Кой е виновен? Какво да се прави? Има ли изход от тази неблагоприятна ситуация със смъртността от онкологични заболявания? Това са все въпроси, които си задават лекарите, пациентите, представителите на алтернативните начини на лечение, както и семействата на пострадалите от онкологични заболявания.
В българското общество благоприятна почва намират слуховете, че не различните онкологични заболявания са причината за тази висока смъртност, а по-скоро тяхното лечение – като се започне от химио- и лъчетерапията и се стигне до хирургическите интервенции – довежда до закономерния летален изход. От своя страна лекарите отричат достоверността на тази версия и твърдят, че главната причина за високата смъртност е късното диагностициране на различните онкологични заболявания, тогава когато разсейките на раковите клетки вече са в напреднал стадий. Лекарите също така наблягат на необходимостта от повече програми за профилактика поне на онези онкологични заболявания, които подлежат на ваксинация – ракът на маточната шийка, или се нуждаят от регулярно следене – ракът на гърдата и на дебелото черво.
Разбира се, едва ли може да се очаква скорошна развръзка в този спор около заболяваемостта и лечението на различните онкологични заболявания. Най-малкото, защото подобни остри реплики непрекъснато се разменят между привържениците на традиционната медицина и на нейните алтернативи. Спорът дали химията лекува или убива не е от вчера.
Разлика все пак има и тя е най-вече във факта, че при лечението на всички онкологични заболявания трябва да се действа светкавично. Същевременно обаче, лечението е твърде скъпо, не е по джоба на средния българин, а търговците на лекарства имат твърде силни интереси в тази област и се борят с всички позволени и непозволени средства кой да доставя скъпите медикаменти. Като прибавим към това обичайната мудност, граничеща често с престъпност, на оторизираните медицински власти и ето, че се получава неблагоприятният краен резултат – често болните от онкологични заболявания, едни от най-уязвимите болни, остават без лекарства и което е още по-страшно – без каквато и да е надежда за оздравяване.
Затова като закономерен резултат дойдоха съдебните искове на болните от онкологични заболявания. Всички помним Росица Шкодрова, която първа осъди държавата. Впоследствие нейният пример бе последван и от Теодора Захариева, която не само постигна нова присъда срещу властите, но и присъденото й обезщетение беше 40-пъти по-високо, отколкото в първото дело.
За съжаление, присъдите са едно, а верният път към лечение на различните онкологични заболявания – съвсем друго.
различните онкологични заболявания -
https://www.ecocenterlotos.com/onkologichni-zabolyavaniya.html
