Историческо изследване за ролята на Византия като посредник между изтока и запада.
„Византия между изтока и запада" на Доц. д-р Димитър Й. Димитров (ИК „Изток-Запад") е задълбочено историческо изследване за ролята (предопределена от нейното географско разположение) на Византия като посредник между изтока и запада. Империята закономерно се възприема като сърце на християнския свят, извън който всичко друго е периферия, с различни нива на значимост и цивилизованост. Промените, настъпили в Европа в началото на средните векове, налагат нови политически взаимоотношения, които от своя страна принуждават наследницата на древния гръко-римски свят да премине през многобройни сложни взаимоотношения със своите непосредствени и по-далечни съседи, а също и да промени мисленето и нагласата си от надменност към реализъм, стигайки дори до унизително просителство.
Първа глава се занимава с образа, който ромеите си изграждат за другите, с особен акцент върху западните хора. Латинският църковен ритуал и различното обществено и културно развитие на Западна Европа през Средните векове предполага засилване на различията и все по-голямо недоверие и неприемане на културните различия, което понякога се изразява в особено любопитни и конфузни ситуации и мнения. Втора глава се занимава със Средна Европа и нейното място в политиката на Византия и средновековна България. Трета и четвърта глава са посветени на църковните отношения между Рим и Константинопол, които преминават през най-различни перипетии, за да се достигне до обособяването на католическия Запад и православния Изток от началото на XIII век нататък. Глава пета е посветена на характерните за късна Византия културни модели на писане и поведение, а шеста третира византийското отношение към исляма и ислямския свят в развитие, с особен акцент върху късновизантийската епоха. Изложението се базира върху много византийски и западни извори, а авторът предлага и превод на текстове от XI и XII век, които се опитват на един популярен език да си обяснят разделението между Църквите и хората на Изток и на Запад. Това разделение съществува в някаква форма и днес, а корените му са в Средните векове.
Откъс от „Византия между Изтока и Запада":
„ Въпреки придържането си към една консервативна и в някакъв смисъл шовинистична и културно-миоптична док трина, определяна понякога като ойкуменическа, Византия демонстрира много често здрав политически разум и усет, дипломатичност и съобразяване с реалностите на миналото и съвремието. След Юстиниан Велики, който за последно се опитва да обедини Средиземноморието в една империя, Византия изоставя тези претенции в замяна на много по-постижими цели, като дунавската или ефратската граница, например.. От Западна Европа се очаква да приеме идеята за единната християнска империя на Константин Велики, чието сърце тупти на Босфора, и да се съобразява с константинополските василевси като единствени наследници на първия християнски император и римската държавност, както и наместници на истинския Император, Вседържеца Исус Христос. Византия обаче трудно поддържа идеята за изключителност на империята, изправена пред предизвикателства как то на Запад, така и на Изток."
„Византия между Изтока и Запада"
Издателство „Изток-Запад"
