Българските народни танци са изключително разнообразни както по движение и метро-ритмика, така и по форма, начин на залавяне и брой на изпълнителите. В своята вековна танцова практика нашият народ непрекъснато развива и усъвършенства това богатство, като се достига до обособяването на отделни видове танци.
Видове танци според външната им форма
Изпълнявани масово, народните танци добиват определени външни форми, разграничавани много точно от народа. Едни танцови техники са сключени – на колело, други са водени – скъсани, на два края. Трети танцови техники са на леса – на прът – в крива или права верига. Понякога танцьорите по желание разкъсват сключеното хоро и го заиграват водено или сключват ’’воденото’’ хоро на колело. В друг случай част от танцуващите народни танци се откъсват от воденото хоро и заиграват на леса. Народът познава много добре и игрите по саме и ’’по двой’’ (по двама) .
Хорото е масов танц, при който изпълнителите са заловени във верига един за друг. В българския танцов фолклор и танцово изкуство хората са три вида. Сключени хора – наричат се още на колело, склопени, затворени. ’’Сключени’’ са тия танцови хора, при които играчите се залавят в затворен кръг. Този вид танци е твърде много разпостранен у нас. Обикновено ’’сключените’’ хора са умерено бързи. Някога, когато мъже и жени танцьори играели отделно, на много места правели две хора. На вътрешното се хващали жените, а на външното - мъжете танцьори, или съответно моми и ергени.
Водени хора – ’’отворени, скъсани, на два края’’. Когато скъсат кръга или направо се заловят във верига и един водач застане на челото, та поведе хорото, казват, че то е ’’водено’’. ’’Водените’’ хора се играят в най-различно темпо. Водени от музикантите и ’’челото’’, всеки танцьор ускорява началното умерено темпо, съситнят движенията и развихрят хорото, а за отмора се връщат към първоначалното темпо и т. н. Хора на леса – народът ги нарича още ’’на прът, на прав път’’, или на крив път. Играят се от отбрани танцьори (обикновено до 12 – 16 души), наловени за пояс, предна или задна плетеница, както и по-рядко в хват за длани. Ръководещият танца се хваща на челото или в средата. Тъй като ’’хората на леса биват често много сложни, те се играят под команда. ’’Лесите’’ се играят почти на място – с придвижване напред и назад, вдясно и вляво.
