Не може да се говори за препариране на птици, ако не се познават най-главните части от скелета и тялото им, а така също ако не се знаят и някои характерни наименования на външните части от тялото. Тази необходимост произтича от това, че излагайки процеса на работата, често ще употребяваме различни термини, които означават даден орган или част от някоя система в тялото на птицата. Ако не се познават, ще се допускат непоправими грешки. Наименованията на външните части на тялото на птиците са дадени на фиг. 4.
Човка, или клюн. Човката у птиците представлява удължение на челюстите им. Тя се състои от две половинки — горна и долна получовка. На горната получовка са разположени ноздрите, които имат различна форма (кръгли, коси, тръбести и пр.). При някои птици те са обвити с тъй наречената восковица. Човката е покрита с твърда рогова кожа, която образува ръб. При някои птици той е назъбен, което ги улеснява да задържат храната. Човката има съществено значение за храненето на птиците и в зависимост от храната, която най-често използуват, е с най-различна форма. Така напр. у всички насекомоядни птици тя е шиловидна, у зърноядните конусовидна, у дневните и нощните грабливи птици — закривена (кукеста), у други — лопатовидна и т. н. (фиг. 7).
Г л а в а. Тя се състои от горна и долна, предна и задна часг. На главата зад човката различаваме чело, след него — теме и тил. Мястото между разреза на клюна (устата) и очите се нарича юздечка. У някои птици тази част е гола, а у други — покрита с къси нежни перца. Мястото, където перата покриват. слуховото отвърстие, се нарича ушна област.
Шия. След главата следва шията. При нея различаваме горна и долна част. В зависимост от начина на живот птиците имат различна по големина шия. Някои са със сравнителна големи (дълги) шии, напр. чаплите, щъркелите и други водоплаващи птици. Други пък (нощни грабливи птици), гледани отстрани, като че ли нямат шия, а главата им е всадена в тялото.
Т р у п,. И при него различаваме горна и долна част. Горната страна на тялото на птицата — гърбът — се дели на преден гръб, заден и надопашие. На долната страна на тялото различаваме гърло, гуша, предни гърди, задни гърди, корем
и подопашие.
Опашка. Тя е образувана от кормилните пера на птицата, които са закрепени върху търтицата и са винаги чифтно число — най-често 12. Опашката може да бъде дълга, средна и къса. При различните видове птици формата на опашката е различна. Различаваме отсечена опашка, закръглена, стъпалчеста, вилообразна, изострена, извита и т. н. (фиг. 9).
Оперение. Тялото на птиците е покрито с пера, които представляват рогови образувания на кожата. Само някои строго определени места не са покрити от тях. Неоперени са обикновено стъпалата и пръстите. Перата изпълняват твърде важни и разнообразни функции (предпазват тялото от различни атмосферни влияния и резки промени в околната температура, както и от механични повреди). Всяко перо е съставено от стъбло, или ос, и пластинки, които са разположени от двете страни на оста и образуват така нареченото ветрило. Ветрилото се разделя на две половинки — външно и вътрешно ветрило, като външната част е по-слабо развита, а вътрешната — по-силно.
Перата на птиците не са разпределени равномерно по цялото тяло. Те се различават по форма и големина. Големите пера, които имат ос и ветрило, образуват контурните пера и придават контурните очертания на тялото. Най-големите контурни пера върху крилата образуват летателната повърхност на крилата и се наричат махови. Контурните пера на опашката образуват кормилната плоскост на опашката и направляват тялото при полет. Те се наричат кормилни пера. По-малките пера, които покриват главата, шията, гърба, гърдите, подопашието, надопашието и т.н., се наричат покривни. Под контурните пера се развиват пуховите. Те не образуват ветрило, както при обикновените. Не при всяка птица се развива пух. Тези пера са характерни главно за водоплаващите птици.
Някои от птиците през целия си живот имат еднаква окраска на перата. При други тя претърпява промени в зависимост от възрастта, пола, годишните времена и др. Цветът на перата зависи от наличието на пигмент в тях. Есенно време младите птици сменят перата си и приемат тъй нареченото възрастно оперение. 
Сезонът оказва голямо влияние върху окраската на птиците. Има птици, които така променят окраската си през годината, че трудно може да се разпознаят. През лятото почти всички птици линеят (сменят перата си). Окраската на възрастните птици през пролетта, когато започва сватбеният период, се отличава с голяма яркост, като при някои видове се проявяват различни украшения — качулки, огърлици, яки и пр.,—които изчезват след това. У много птици съществуват резки различия в окраската на перата между двата пола — полов диморфизъм. В повечето случаи. мъжките екземпляри са по-красиви. Птиците нямат потни жлези. Развита е, и то не при всички птици, една мастна жлеза, намираща се на търтицата.
Скелет (фиг. 14). При птиците той е лек и здрав. Отговаря на техния начин на живот. Почти всички кости са кухи. Самото устройство на скелета представлява едно затворено цяло. Това дава възможност за опора на тялото през време на летене.
В скелета на птиците различаваме: череп, гръбначен стълб, ребра, гръдна кост, крила (видоизменени крайници) и крака.
Черепът има широки очни отвори, голяма черепна кухина, където е поместен мозъкът. При отвора на черепната кухина започва гръбначният стълб. Прешлените му при шията са разположени и захванати така, че позволяват свободно движение на главата. Това помага на птиците много при храненето. За гръдните прешлени са прикрепени ребрата. Гръдната кост е много добре развита и е важна част от скелета на птицата. Тя придържа гръдните мускули, които пък играят важна роля при движението на крилата. Формата й е характерна за отделните видове птици. Най-високата част на гръдната кост се нарича гребен или кил.
Крила. Предните крайници са силно видоизменени и образуват крила, т. е. станали са органи за летене. При крилата различаваме следните кости: мишница, лакет, китка (или раменна кост), длан и три пръста (фиг. 14).
Крака. Това са задните крайници. Състоят се от бедро, пищял, пета, 
стъпало и пръсти (фиг. 14). Птиците не стъпват на стъпалото, а на пръстите. При едни птици стъпалото е покрито с пера, а при други с рогови щитчета. Обикновено птиците имат 4 пръста — три са обърнати напред и един назад. У някои видове единият от предните пръсти може да се обръща назад — това спомага за бързо и сигурно улавяне на плячката и храната (наблюдава се при совите и орела рибар). При птиците, които се катерят по дърветата, пръстите са разположени два напред и два назад. При водоплаващите пръстите са съединени с плавателна ципа. Пръстите завършват с нокти.
Те служат за по-леко хващане, задържане на птицата по дърветата и скалите, за разкъсване на плячката и пр. В зависимос от начина на живот на птицата краката и ноктите имат различна форма (фиг. 15).
Храносмилателна система. У много птици хранопроводът се разширява в долната си част и образува гуша, където твърдите храни омекват. Стомахът у птиците се дели на преден жлезист стомах и заден мускулест, или както се нарича, воденица, където се обработва храната. След стомаха следват дванадесетопръстното черво, тънките черва и дебелото черво. На края дебелото черво се разширява в така наречената клоака, където се събират и изхвърлят непотребните вещества. В клоаката се вливат каналите на отделителната и половата система.
Отделителна и полова система. Отделителната система у птиците се състои от два бъбрека и пикочопровод. Бъбреците са разположени в тръбната страна на коремната кухина. Чрез пикочните канали те са съединени с клоаката. Птиците нямат пикочен мехур, затова урината се отделя заедно с курешките във вид на бяла кашица. Ето защо в курешките на птиците се различават два цвята (бял — представляващ урината, и тъмен в зависимост от храната). В коремната кухина пред бъбреците се открояват ясно семенниците на мъжките птици и яйчниците на женските (фиг. 17).
Семенниците представляват две овални телца, а яйчниците — гроздче от дребни топченца с различна големина. Развитието на половите органи зависи от сезона на годината. Те функционират най-често пролетно време, когато започне размножителният период. Тогава са добре оформени н силно увеличени. През есента техните размери намаляват чувствително.
Дихателна система. При птиците тя има особено устройство. Състои се от ноздри, трахея (дихателна тръба), бели дробове и въздушни торбички. Трахеята (дихателната тръба) у много птици може да се удължава и свива. Тя започва с ларинкс и завършва при двете крила на белите дробове с гласов орган, наречен сиринкс, който е силно развит при пойните птици.
От белите дробове се отделят множество въздушни торбички. Те изпълняват съществена роля при летенето на птиците, като пълнят кухите кости с въздух чрез специални канали. Служат като резервоар за снабдяване на птиците с кислород.
Кръвоносна система. Кръвообращението при птиците става много бързо. To e свързано с усиленото дишане при летенето. Сърцето е голямо и пулсира много често. Кръвта на птиците е много богата с червени кръвни клетки.
Нервна система и сетивни органи. Нервната система се състои от главен мозък, малък мозък, продълговат мозък и гръбначен мозък. Тя е посредник на птиците за връзка с външната среда. Главният мозък е много добре развит — той ръководи психическата дейност на птиците. Координацията на движенията се постига чрез малкия мозък. Гръбначният мозък е свързан непосредствено с продълговатия. Всички сетивни органи са свързани с централната нервна система. От тях очите са най-добре развити. Те са така устроени, че птиците могат да виждат напред и косо назад, а също така наблизо и надалеч. Фиг. 16. Уралска улулица
