Научното родово име на растението тинтява е генциана. То произлиза от името на илирийския владетел Генциус (II в.), който първи започва да лекува с корени на растението. Познати са няколко вида тинтява, които принадлежат към сем. Тинтявови. Медицинско значение има главно жълтата тинтява. Тя достига на височина до 150 см. Тинтявите се срещат в планинските части на Европа и Мала Азия. В кулинарията се употребяват корените на жълтата, синята, точковидната, обикновената и българската тинтява. По химичен състав корените на тези видове тинтяви са доста близки с изключение на обикновената тинтява. В корените на жълтата тинтява се намират горчиви гликозиди, а именно генциопикрозид и амарогенцианин. Вторият е 5000 пъти по-горчив от първия, като генциопикрозидът все още горчи при разреждане 1:70 000. В тях са открити още ксантини, захари, алкалоиди и др. Корените на жълтата тинтява се използват като горчиво стомашно средство и особено за тонизиране на целия организъм. От корените у нас се приготвят вина както при домашни условия, така и промишлено. Някога, когато синтетичните противомаларични средства не бяха открити, тинтявовите корени служеха като единствено средство за понижаване на температурата при терпиерна малария.
Освен жълтата у нас се употребяват синята и точковидната тинтява. Те горчат много по малко от жълтата тинтява.
При приемане вътрешно на по-големи количества корени от всички видове тинтяви може да се получи задушаване следствие токсичността на някои от съдържащите се в тях гликозиди. Като стомашно и засилващо съпротивителните сили на организма средство корените се приемат вътрешно стрити на прах на върха на ножа 3 пъти на ден половин час преди хранене.
