Соевият сос се получава от узрелите семена на влакнестата соя от сем. Бобови. Тя е едно от най-старите културни растения, познати на човечеството. Досега не е открита диворастяща. Отглежда се в Югоизточна Азия. От там е разпространена в Русия и после в Европа. У нас тя започва да се култивира в началото на нашето столетие.
Влакнестата соя е едногодишно растение, високо 25—200 см. В плода на соята се намират от 1 до 5 семенца. Култивират се 4 подвида влакнеста соя — манджурска, японо-корейска, индийска и китайска. Най-разпростанен е първият подвид, от който са познати сортовете добруджанска соя, кубинска и др. В соевите семена се съдържат голямо количество белтъчини, които са много близки по състав до млечните. Те съдържат глицин вместо легумин, срещащ се в бобовите растения. Глицинът обаче е по-ценен, защото има органично свързана сяра, необходима за кръвообразуването. Срещат се още калиеви и фосфорни соли, ензими, провитамин А, витамините B1 В2, С, К. По количествено съдържание на мазнини и белтъчини соевите семена са първи сред зърнените храни. Аминокиселините им са близки по състав до тези на месото. От соевите семена след съответна преработка се получава вкусен, ароматен соев сос, а също и соево брашно. От семената се приготвят мляко, сирене, кашкавал, масло. Соевият сос е азиатски вариант на европейската кухненска подправка„Маги". Той се получава от соеви семена, сол и вода. В Азия в него се поставят разни подправки. Най-приятен за европейците е китайският сос, в който основна подправка е звездовидният анасон. Японският сос е без вкус и аромат, защото съдържа само сол, а индонезийският е особено сладък и приятен, тъй като освен благоуханни подправки има и захар. Със соев сос се подправят ястия от месо, птици, риби, зеленчуци, майонези и др. Соев сос се поставя в много мариновани и хранителни продукти (особено месо). При това мариноване могат да се прибавят и чесън, джинджифил и др.
Соевите семена и техните продукти са полезна храна при нарушена обмяна, атеросклероза, сърдечни заболявания. При бъбречни заболявания консумацията трябва да се ограничи.
