То става по-придирчиво. Във възрастта към 1 година бебето променя своето отношение към храната. То става по-придирчиво и му се яде по-малко. Това не трябва да ви учудва. Ако детето продължаваше да яде толкова много и да наддава така бързо, както малкото бебе, то би станало цяла планина. Сега то като че ли чувствува, че има възможност да огледа яденето и да се запита: „Кое изглежда хубаво днес и кое не?" Какъв контраст в сравнение с поведението му на 8 месеца! Тогава то изпитваше страшен глад, когато дойдеше време за ядене. То жално плачеше, докато майката му връзваше лигавчето, и се навеждаше напред за всяка хапка. Нямаше значение какво му е сервирала. То бе твърде гладно, за да обръща внимание на това.
Съществуват и други причини, които го правят придирчиво. То вече започва да разбира, че е отделна личност със собствени вкусове и желания. Затова то вече става по-решително, когато отказва някоя храна, във вкуса на която по-рано то само се е съмнявало. Паметта му също става по-добра. То може би си мисли: „Дават ми да ям редовно, така че винаги имам възможност да си взема толкова, колкото искам".
При никненето на зъби апетитът често пъти намалява, особено когато пробиват първите кътници. В продължение на дни детето може да изяжда само половината от обичайното количество, а от време на време изцяло отказва някое ядене. И накрая, може би най-важното е, че апетитът естествено се мени от ден на ден и от седмица на седмица. Ние, възрастните, знаем, че някои дни се нахвърляме на голяма чаша доматен сок, а друг път отдаваме предпочитание на граховата супа. Същото се отнася и до по-големите деца и до кърмачетата. Но у децата под една година това не личи много, защото през повечето време те са твърде гладни, за да откажат нещо.
Експерименти на доктор Дейвис. Доктор Клара Дейвис си бе поставила задачата да изясни какво биха яли децата, ако им се предостави възможността за избор измежду множеството разнообразни и питателни храни. Тя не започва с по-големите деца от страх, че те вече имат известни, предубеждения към храната. Тя избира три бебета на възраст между 8 и 10 месеца, които са били само на кърма, и ги поставя в условия, при които е можела внимателно да ги наблюдава. Ето как ги е хранила. При всяко ядене сестрата поставяла пред децата 6 до 8 блюда с различни обикновени питателни храни. Имало е зеленчуци, плодове, яйца, каши, месо, черен хляб, мляко, вода и плодови сокове. На сестрата е било казано да помага на бебето Само след като то покаже какво иска. Осеммесечното бебе се навеждало напред, потапяло юмруче в настърганото цвекло и се опитвало да го облизва от ръката си. При това на сестрата било разрешено да му даде една чаена лъжичка цвекло. След това тя трябвало отново да чака проявата на избор: цвекло или може би ябълков сок.
Доктор Дейвис установява три важни неща. Първо, бебетата, които сами избират своята храна, се развиват много добре — нито едно от тях не е много напълняло или пък много отслабнало. Второ, всяко дете в продължение на даден период е избрало меню, което според специалистите е било добре балансирано. Трето, апетитът на децата много се е променял от едно хранене на друго и в различните дни. Отделните яденета не са били добре балансирани. На няколко хранения подред кърмачето е искало предимно зеленчуци. След това предпочитало да яде продукти, съдържащи нишесте. Понякога започвало да яде прекомерно само цвекло, напр. на едно хранене то изяждало четири пъти повече, отколкото би изял възрастен човек. И след това обилно ядене не е повръщало, не го е боляло коремчето, нито е получавало разстройство. Понякога бебето е пиело по
един цял литър мляко след обичайната храна, а на следващото хранене не е искало почти никакво мляко. Едно бебе на няколко пъти е изяло 6 сварени яйца след обичайното хранене. Д-р Дейвис е следила как бебетата са приемали говеждо месо в продължение на много дни. Известно време едно от децата е изяждало средна порция говеждо месо, след това апетитът му за говеждо месо се е увеличавал. Понякога в продължение на няколко дни детето е приемало четири пъти повече говеждо месо, отколкото се смята за нормално, и след това постепенно е намалявало количеството. Начинът, по който апетитът към говеждото месо постепенно се увеличавал и след това намалявал, е подсказвал на д-р Дейвис, че детският организъм е изпитвал остра нужда от някое вещество, което се съдържа в говеждото месо, и тази потребност в продължение на дни е оказвала влияние върху апетита на детето. След време д-р Дейвис проведе редица експерименти и с множество по-големи деца, даже и с болнични пациенти и установи същите резултати.
Какво могат родителите да научат от д-р Дейвис. Добрите резултати от този експеримент не доказват, че майката трябва да предоставя на бебето си за избор 6 или 8 блюда на всяко хранене като ордьоврите в шведски ресторант. Но те показват, че майката може да се довери на своето дете само да си избере какво да яде, ако тя му сервира разумно разнообразни и балансирани естествени, нерафинирани храни, които то в момента яде с най-голямо удоволствие. Това означава, че майката може да остави детето да яде и по-големи количества от някоя храна, която му е вкусна, без да се безпокои за последствията. Нещо повече, този експеримент показва, че майката не трябва да се тревожи, когато то временно започне да отказва някой зеленчук.
Трудно е за нас, съвременните хора, да имаме такова доверие в апетита на нашите деца. Ние твърде много сме слушали от учените какво трябва да ядем и сме забравили, че нашият организъм е знаел всичко това още преди милиони години. Всяка гъсеница знае точно какви листа са й нужни и отказва всякакви други. Еленът изминава километри до мястото, където може да намери сол, когато организмът му има нужда. Червеношийката знае какво е полезно за нейния организъм, без да е слушала нито една лекция. И затова няма нищо чудно в това, че човекът също така има известни инстинктивни познания относно това, което е полезно за него. Не искам да кажа, че детето или възрастният винаги ядат най-подходящото и че на родителите не е нужно да знаят как да съставят балансирано меню. Ако майката предлага на детето си на всяко ядене само понички и кафе, детето няма възможност да подбере добре балансирано меню независимо от силата на своя инстинкт. Важно е майката да знае цен¬ните качества на зеленчуците, плодовете, млякото, месото, яйцата, нерафинираните зърнени храни, за да може да предложи такова разнообразие на своето дете, което да покрива всичките му нужди. Но също така важно е тя да знае, че й е необходимо да се въобразява с инстинктите на детето, че апетитът му естествено се мени, че в крайна сметка то ще си избере добре балансирано меню, ако у него не се създаде предубеждение към някои" продукти.
Дайте възможност на детето да се откаже временно от някои зеленчуци. Ако детето изведнъж откаже зеленчука, който е приемало охотно миналата седмица, оставете го. Ако не го уговаряте, следващата седмица или следващия месец детето отново ще се върне към него. Но ако настоявате да яде нещо, което в момента не му харесва, вие ще превърнете временното му отвращение в постоянно. Ако детето два пъти подред откаже някой зеленчук, две седмици не му го давайте. Естествено, че е неприятно за майката да купи специално за детето някаква храна, да му я приготви и сервира и то да я откаже, въпреки че до вчера я е харесвало. Трудно е за майката в такъв момент да не се разсърди и да не се наложи. Но насилването или подканването влияят зле върху отношението на детето към храната. Ако детето отказва някои зеленчуци, което често става през втората година, сервирайте му тези, които харесва. Това е разумен и приятен начин да се възползувате от голямото разнообразие на пресни и консервирани зеленчуци, които имаме. Ако отказва всички зеленчуци, но обича плодове, давайте му повече плодове. Ако приема достатъчно плодове, мляко и витамини на капки, не му липсва нищо от това, което се съдържа в зеленчуците.
Какво да се прави, ако на детето му омръзнат кашите. През втората година на много бебета им омръзват кашите, особено за вечеря. Не ги насилвайте. Има много заместители, които можете да предложите. Даже за няколко седмици и да се откаже от всички нишестени продукти, това няма да му навреди.
Не се безспокойте, ако детето понякога иска по-малко мляко. Млякото е ценна храна. Но не забравяйте, че в онези части на света, където няма крави и кози, след кърмаческия период децата получават тези елементи от други хранителни продукти. Добре е също да помните, че средно 750 мл мляко на ден спокойно задоволяват нуждите на почти всяко дете между 1 и 3 години, което иначе добре се храни. Много деца между 1 и родини искат поне временно да намалят това количество. Ако родителят се тревожи и подканя или насилва детето да приема повече, то постепенно ще се отврати. В крайна сметка то ще приема по-малко Мляко, отколкото ако го бяхте оставили на мира. Не продължавайте да му предлагате чашата, след като откаже, че не иска повече. При всеки отказ то се убеждава все повече, че действително не иска мляко. Даже ако изпива само по 250 мл на ден, изчакайте няколко дни и вижте дали няма да увеличи количеството.
Ако продължава да пие по-малко от 750 мл на ден, има много други начини млякото да бъде включено в храната. Във всеки един от млечните продукти млякото е също толкова хранително, колкото и прясното мляко.
Ако в продължение на един месец детето приема по-малко от 750 мл в какъвто и да е вид, майката трябва да съобщи на лекаря. Той може да предпише калций под друга форма, докато детето отново обикне млякото.
През този период внимавайте храненето да не се превърне в проблем. Не случайно разглеждаме естествените колебания в детския апетит на тази възраст. Проблемите, свързани с храненето, започват най-често между 1 и 2 години. Щом детето веднъж започне да упорства и майката започне да се тревожи и сърди, работата е свършена. Колкото повече майката се дразни и го подканя, толкова детето по-малко яде. И колкото по-малко яде, толкова по-загрижена става майката. Храненето се превръща в мъчение. И това може да продължи с години. Нарастващото напрежение между родителите и детето предизвиква и други възпитателни проблеми.
Най-добрият начин да запазите добър апетит у вашето дете е да го оставите да гледа на храната като на нещо желано. Позволете му да яде повече от дадена пълноценна храна, по-малко или никак от друга, ако то иска така. Когато му приготвяте храна, подбирайте добре балансираното меню, но измежду пълноценните храни, които детето наистина обича. Не се учудвайте, че вкусът му се мени от месец на месец. Ако не можете да се консултирате с лекар относно допълнения към менюто. Те ще ви подсетят за някои нови храни и заместители на някои от храните, които вашето дете временно не иска.
Ако не насилвате детето, много вероятно е неговото седмично меню да бъде добре балансирано като цяло, въпреки че отделни хранения могат да се окажат недостатъчно балансирани. Ако в продължение на седмици детето отказва да приема балансирано меню, трябва да се съветвате с лекар, даже и да е трудно да се свържете с него.
Ако детето се изправя и играе по време на хранене. Това може да бъде голям проблем даже и преди края на първата година. Причината се състои в това, че детето вече не е толкова гладно както преди, а повече се интересува от всякакъв вид нови дейности: катерене, опипване на лъжицата, размазване на храната, обръщане на чашата, пускане на предмети на пода. Виждал съм едногодишно момченце през време на хранене да стои изправено на облегалката на високия стол или пък да се разхожда из къщата, преследвано от нещастната майка с чиния и лъжичка в ръце.
Играта по време на хранене само показва, че детето расте и че понякога майка му повече държи на неговото ядене, отколкото самото то. Това е твърде неприятно, това дразни и превръща храненето в проблем. Не ви съветвам да продължавате така. Вие сигурно сте забелязвали, че детето се катери и играе, когато частично или напълно е задоволено, а не когато още е гладно. Затова, когато детето престане да обръща внимание на храната, приемете, че то се е нахранило, приберете храната и го пуснете да слезе от стола. Правилно е да сте твърди, но няма нужда да се сърдите. Ако детето веднага се разплаче за яденето си, с което показва, че е още гладно, дайте му последна възможност. Но ако не покаже достатъчно желание за ядене, не се опитвайте да го нахраните малко по-късно. Ако много огладнява между отделните хранения, давайте му повече от обикновеното количество храна на междинното хранене или пък му подайте следващото редовно ядене малко по-рано. Ако вие спокойно прекратявате храненето, когато детето загуби интерес към него, то от своя страна ще му обръща по-голямо внимание и няма да започва да си играе, преди да се е наситило.
Искам да направя една уговорка. Едногодишното дете изпитва силно желание да си топи пръстите в зеленчуковото пюре, да размазва каша по ръцете си или капки мляко по масичката. Това не е игра. Същевременно то може да яде с охота. Не ви съветвам само за това да прекъснете храненето и да го възпирате от тези осезателни експерименти с храната. Ако се опита да обърне чинията, дръжте я здраво. Ако настоява, дръпнете я за известно време настрана или прекъснете храненето.
От рано го оставяйте да се храни само. Възрастта, когато детето започва само да се храни с лъжичка, зависи до голяма степен от възрастните. От друга страна, прекалено, грижливата майка уверява, че двегодишното й дете в никакъв случай още не може да се храни само. Всичко зависи от товa, кога вие ще му дадете възможност.
Повечето деца проявяват желание да се хранят с лъжичка към края на първата година и ако имат възможност да се упражняват, много от тях на 15 месеца се справят добре сами, без чужда помощ.
Подготовката на детето за самостойно хранене с лъжичка започва още от 6-ия месец, когато държи бисквита гризина или друга твърда храна. Към деветия месец, когато му давате нарязани храни, то иска да взема парченца и да ги слага в устата си. Бебето, на което не са разрешавали да се храни с пръсти, по-късно се научава да се храни с лъжичка.
Внимателното 10-12- месечно бебе може да поиска само да опре ръката си върху ръката на майка си, когато тя го храни. Но повечето бебета, когато вече нямат желание да се хранят самостоятелно, искат да изтръгнат лъжичката от ръката на майка си. Майката може да помисли, че детето капризничи, но по-добре е тя да даде лъжичката на бебето и да вземе друга. Бебето скоро разбира, че самостойното хранене е много по-сложно, отколкото вземането на лъжичката. Нужни са седмици, преди то да се научи как да гребе малко храна, и още много седмици докато свикне да не обръща лъжичката между чинията и устата си. Детето започва да се отегчава от неуспешните опити да се храни и вместо това започва да бърка или разлива яденето. Тогава чинията трябва да се дръпне, като се оставят няколко късчета месо пред него,, за да експериментира с тях. Даже и когато се старае да се храни правилно с лъжичката,детето, без да иска, доста цапа наоколо и вие трябва да се примирите с това. Ако се тревожите за килима, постелете голяма мушама под стола за хранене. По-удобно е да използвате чиния с двойно дъно, в което се налива топла вода. В нея храната е топла, тя по-трудно се вдига и страните й са вертикални, така че бебето по-лесно загребва храната. Бебешки лъжички с извити дръжки би трябвало по-лесно да се държат, но, струва ми се, че на детето е по-трудно да се храни с тях, отколкото с малки лъжички с права дръжка.
Напоследък се произвеждат бебешки лъжички с дебели пластмасови дръжки, оформени така, че да заемат правилно положение в бебешката ръка.
Ако детето може да се храни само, престанете да го храните вие. Сега идваме до най-важния въпрос. Не е достатъчно да дадете на бебето лъжичка и възможност да я използва. Трябва постепенно все по-често да му давате повод да я използува. Отначало то се опитва, защото иска всичко да прави само. Но след като детето види колко е сложно това, то може да се откаже, ако вие продължавате бързо да го храните. С други думи, когато детето успее да вкара малко храна в устата си, трябва да го оставите няколко минути насаме с храната, и то в началото на храненето, когато е най-гладно. Тогава апетитът му го кара да се храни. Колкото по-добре усвоява храненето с лъжичка, толкова по-дълго трябва да го оставяте да се храни само на всяко ядене.
Когато успее да изяде любимото се ядене само за 10 минути, вие трябва изобщо да престанете да го храните. Тук майките често грешат. Те казват: „То може само да яде месото и плодовете, но аз все още трябва да му давам зеленчуковото пюре, картофите и кашата". Това е малко рисковано. Ако детето може да се справи с една от храните, то ще може да се справи и с другите. Ако вие продължавате да му давате именно тези храни, на които то не обръща внимание, вие правите все по-голяма разлика между храните, които детето иска, и онези храни, които вие искате то да яде. В крайна сметка това отнема апетита към „вашите" храни. Но ако сервирате добре обмислено, балансирано меню от храните, които детето обича в момента, и ако го оставите напълно самостоятелно да се. храни, има голяма вероятност, че в крайна сметка балансът ще бъде добър, въпреки че на някое хранене може да не приема една или друга храна.
Не се безпокойте за начина, по който детето се храни на масата. Детето само иска да се храни по-сръчно и по-чисто. То иска да премине от ядене с пръсти към хранене с лъжица и оттам към вилица веднага щом му бъде възможно, по същия начин, както му се иска да опита всяко трудно нещо, което другите правят.
Доста много говорих за необходимостта да оставите детето между 12-ия и 15-ия месец да се храни самостоятелно, защото на тази възраст то само иска да се научи. Но да предположим, че майката не позволи на бебето да се храни само на тази възраст и на 21-ия месец заяви: „ Ти си вече голям, време е сам да се храниш!" Тогава детето може. да не се съгласи и да има следното становище: „О, не! Мой навик и привилегия е да ме хранят". Сега то се намира на по-висок етап от своето развитие, когато справянето с лъжицата вече не е интересно. Неговото чувство за благоприличие въстава срещу това. Майката е изпуснала златната възможност.
Не приемайте всичко това сериозно и не мислете, че има само една подходяща възраст. Не се тревожете, че детето ви не напредва достатъчно, нито го насилвайте да се храни самостоятелно, когато то няма такова желание или пък не е готово за това. Това само би създало допълнителни затруднения. Аз само подчертавам, че децата искат да придобият това умение по-рано, отколкото майките смятат и че е важно родителите постепенно да престават да хранят детето, щом като то може самостоятелно да се храни.
