Синаповото семе се употребява още от древността като консервиращо и лечебно средство и като подправка. Известни са три вида синап — черен, кафяв и бял. Синапът е едногодишно тревисто растение с разклонено стъбло. Отнася се към сем. Зелеви (Кръстоцветни). Кафявият синап се нарича още сарепски или руски. Достига на височина до 1,5 м. Семената му са кръгли, чернокафяви или жълтеникавокафяви с диаметър 1,5 мм. По цвят и големина те трудно се различават от черния синап. Съдържат етерично масло от 4 до 7%. Кафявият синап се култивира и развива добре у нас.
Черният синап е растение с височина до 1,4 м. Семената му са черни или тъмнокафяви. Те съдържат 3,5% етерично масло. У нас е разпространен из цялата страна. За добиване на горчица, като консервиращо средство и за лечебни цели се използуват семената на кафявия и черния синап. Етеричното масло от двата вида синап съдържа алилизотиоцианат, който има силно дразнеща миризма и остър, парлив вкус. Етеричното масло дразни кожата и при по-продължителен контакт с нея предизвиква образуване на мехури.
За получаване на горчица и като консервант се използуват и семената на белия синап. Той е високо до 50—80 см едногодишно тревисто растение. Произхожда от земите край Средиземно море. У нас се отглежда в Добруджа и Плевенско. Семената му са белезникави, на големина почти като тези на черния и кафявия синап. Етеричното масло на белия синап е без аромат, трудно летливо и предизвиква тежки изгаряния по кожата. Най-добрата горчица се добива от семената на белия синап.
Горчицата се получава, като семената се смилат на едро и се пресоват на студено, за да се отстрани тлъстото масло. Обезмаслената суровина се стрива до фино брашно, смесва се с оцет, за да се получи кашообразна консистенция, прибавят се сол и захар, а по желание и канела, карамфил, бахар, люти чушки, естрагон, чесън и др. После горчицата се оставя да ферментира (24 ч), след което тя е готова за консумация. При тази ферментация от кафявия и черния синап се получава алилизотиоцианат, а от белия парахидроксибензил-изотиоцианат.
Кафявият и черният синап, използувани в определени дози, предизвикват приток на кръв на мястото на приложението им и с това влияят върху вътрешните възпалителни огнища. Същото свойство има и етеричното масло. Синапите действат и антидиабетично. В кулинарията се употребяват под формата на горчица, а в редки случаи се прилагат и цели семена. Семената на белия синап се използват в кулинарията рядко, тъй като парахидроксибеизил-изотиоцианатът дразни лигавицата на носа сравнително по-малко от алилизотиоцианата на кафявия и черния синап, но пък изгаря по-силно от него мястото, където е приложен. у нас горчицата се слага в майонези, в някои салати и като притурка към студени месни ястия. От семената на белия, черния и кафявия синап (заедно с хрян) се приготвя грозденица, крушеница, кисели краставици и други зеленчукови и плодови зимнини и консерви. Обикновено на 10 л течност се поставят 1 супена лъжица синапови семена и толкова плодове или зеленчуци, колкото е необходимо, за да бъдат покрити от течността. Синапът се комбинира с лук, чесън, копър, черен пипер и др., особено при консервиране на зеленчуци.
Белият и черният синап се използуват в медицината главно при ревматизъм и простудни заболявания под формата на лапи. Те се приготвят, като 1 супена лъжица синапово брашно от черния или кафявия синап се смесва с 1 чаена лъжичка оцет и затоплена (45°С) вода, прибавя се 1 супена лъжица пшеничено брашно и вода, колкото да се получи средно гъста каша. Тя се разстила върху марля и се слага на болното място. Тъй като алилизотиоцнанатът, както вече се каза, дразни кожата, лапата се държи не повече от 15 мин. Семената на черния и кафявия синап служат като жлъчегонно средство, при остри заболявания на дихателните пътища. В тези случаи се приема вътрешно 1 чаена лъжичка 3 път и на ден от следната смес: една равна чаена лъжичка добре стрито на прах синапово семе и 100 г пчелен мед. Етеричното масло на черния и кафявия синап служи за получаване на някои лекарства, синапови книжки и др. Етеричното масло и семената на белия синап не се използват в медицинската практика и фармацията, защото предизвикват силни изгаряния.
