Колко трябва да спи кърмачето? Майките често задават този въпрос. Разбира се, бебето единствено може да даде отговор. Едно дете се нуждае от много сън, друго — от учудващо малко. Щом като бебето е задоволено с храна, получава достатъчно чист въздух и спи на прохладно място, можете да го оставите да спи, колкото иска.
В първите месеци след раждането повечето бебета спят от едно хранене до друго, ако са се нахранили добре и имат добро храносмилане. Някои кърмачета обаче от самото начало стоят необикновено дълго време будни, и то не защото нещо не им е в ред. Ако вашето бебе е такова, не е необходимо да предприемате нищо.
С увеличаване на възрастта вашето бебе постепенно започва да спи все по-малко. Отначало ще забележите това късно следобед. След време то започва да стои будно и през други часове на деня. Всяко бебе си изработва свой режим на сън и всеки ден е будно по едно и също време. Към края на първата година то обикновено спи по два пъти дневно, а между една и една и половина години то започва да спи само веднъж. Само в кърмаческата възраст можете да оставите бебето само да определя продължителността на съня. Едно двегодишно дете е много по-сложно същество. Възбудата, безпокойството, страхът от лоши сънища, съревнованието с братчето могат да го лишат от част от необходимия му сън.
Поставяне в леглото. За предпочитане е да привикнете кърмачето към мисълта, че винаги ще ляга и заспива непосредствено след ядене. (Понякога се случва бебето да иска компания след ядене и да не желае да заспи. Съветвам ви да се опитате да го накарате да спи.) Добре е поне да го накарате да заспива в собственото си легло без компания след третия месец, когато коликите му са преминали. Повечето кърмачета могат да се приспособяват към тиха или към умерено шумна среда. Няма смисъл отначало да ходите на пръсти и да шепнете — по този начин свиквате бебето да се буди лесно от неочаквани звуци. Кърмаче или дете, което, будно или заспало, е свикнало с обикновените домашни шумове и с човешките гласове, ще спи при говор, при смях, при включено радио или телевизия (пуснати не много силно) и тогава, когато някой влезе в стаята му.
На гръб или по корем. От самото начало на голяма част от кърмачетата като че ли им е по-удобно да спят по корем. Това е особено вярно за тези, които имат колики: притискането на коремчето отчасти облекчава болките, причинени от газовете. Други кърмачета отначало или нямат предпочитания, или предпочитат да спят на гръб. Има две неудобства при спането на гръб. Ако бебето повърне, може да се задави. Освен това то си държи главата обърната винаги на една страна, обикновено към средата на стаята. От това едната страна на главата му може да се сплеска. Това няма да увреди мозъка му и главата му постепенно ще се оправи, но за това може да са необходими две години. Ако започнете отрано, може да го свикнете да си обръща главата и на двете страни, като всеки път, когато ляга, слагате главата му там, където преди това са били краката му. Тогава, ако обича да гледа към дадена част от стаята, то ще обръща главата си и на двете страни поравно. За няколко седмици бебето така свиква със своето положение на гръб или по корем, че е много трудно да се направи промяна. Желателно е от самото начало да свикнете бебето да спи по корем, ако това му харесва. По-нататък, когато може само да се обръща, то може да промени положението си.
Опитайте се да накарате кърмачето да спи до по-късно сутрин или да седи спокойно в леглото си. Към средата на първата година повечето кърмачета започват да се будят по-късно след пет или шест часа — този „варварски" час, който те така много обичат в началото. Впрочем повечето родители така свикват да чуват бебето, когато спят, и да скачат от леглото при първия негов звук, че не му дават възможност отново да
заспи, ако то поиска, или пък да свикне само да се забавлява известно време. В резултат на това, дори и когато детето стане на две или на три години, то все още става преди 7 часа. А детето, свикнало с компания, от рано сутринта ще продължава да я търси. Така че, ако искате да спите до 7 или до 8 часа, вместо бебето използвайте отново будилника. Нагласете го да звъни пет минути след обичайното време за будене и през няколко дни го нагласявайте с още пет минути по-късно. Ако бебето се събуди преди будилника, може, без да го чуете, то да заспи отново или може да се научи все по-дълго време да си лежи спокойно. Ако заплаче, почакайте и вижте дали няма да се успокои. Разбира се, ако започне да плаче неспирно, ще трябва да станете. Но след един месец опитайте пак.
При възможност към шестия месец кърмачето трябва да се премести от стаята на родителите. От самото си раждане детето може да спи в отделна стая, ако е удобно, стига родителите да са достатъчно близо, за да го чуват, когато плаче. Ако отначало то спи с тях, към шестия месец трябва да се премести. То е достатъчно силно, за да се грижи доста добре за себе си, а още няма предпочитания къде да бъде. Желателно е след деветмесечна възраст да не спи с родителите си. В противен случай има опасност да стане зависимо от този ред, да се страхува и да не иска да спи другаде. Колкото по-голямо става, толкова по-трудно може да се окаже преместването му.
Друго неудобство е, че малкото дете може да се разстрои от половите сношения на родителите, които не разбира и от които се плаши. Родителите смятат, че няма опасност, ако са проверили, че детето спи. Но детски психиатри са открили случаи, при които детето се е събуждало и е било много обезпокоено, без родителите да са подозирали това. Впрочем опасността детето да стане зависимо или да се разстрои, ако продължава да спи в една стая с родителите, не е толкова голяма, че те да се безпокоят, ако нямат други възможности. Може би ще се намери място за параван между леглата.
Дали детето трябва да спи само или с друго дете, е до голяма степен практически въпрос. Най-добре е, ако е възможно, всяко дете да си има отделна стая, особено когато стане по-голямо. Там то може да държи своите неща и да става само, когато поиска. Главното неудобство, когато две деца са в една стая, е, че се будят едно друго в неподходящо време.
По-добре е да не пускате детето в леглото си. Понякога, когато малкото дете се буди изплашено нощно време (може непрекъснато да идва в стаята на родителите или настойчиво да плаче), родителите го вземат в леглото си, така че всички да могат да поспят. В такъв момент това изглежда най-практичното разрешение на въпроса, но обикновено се оказва погрешно. Даже през следващите седмици детето и да престане да се страхува нощно време, то не иска да се откъсне от сигурността на родителското легло и много трудно се отвиква. Така че винаги връщайте детето в собственото му креватче. Като правило е разумно да не вземате детето в леглото си по никаква причина (даже и когато бащата е в командировка).
