Розовата вода е древна ароматична подправка и одорант. Употребявана е от елини, римляни, особено от арабите. Тогава тя се е получавала по твърде примитивен начин. Днес е страничен продукт при получаването на розово масло. Най-доброто етерично масло от рози в цял свят е българското. То се добива от казанлъшката роза. Тя произхожда вероятно от Сирия, отглеждана е особено много край Дамаск. Розата е пренесена у нас от турците. Като промишлена култура тя започва да се отглежда в България от XVII в., и то особено добре в Казанлъшката долина. По-късно тази роза е пренесена в Франция и др. В нейните венчелистчета се съдържат 0,06% етерично масло, флавоноиди. Освен казанлъшката у нас се култивира и бялата роза. Тя съдържа по-малко (0,03%) етерично масло, но е устойчива при суров климат и болести. От нея също се добива розова вода при дестилация на етерично масло. Ароматът на тази вода е по-слаб. У нас се култивират червената и розовата роза, но в твърде ограничен мащаб. От тях също се получава розова вода, която има качествата на тази, получена от бялата роза. Във всички води от рози има следи от елеоптени (алкохолите цитранелол, гераниол и др.), на които се дължи ароматът им. Срещат се и неароматни стеароптени, които обуславят лечебните им свойства.
Розовата вода подтиска развитието на болестотворните микроорганизми, действа леко слабително и слабо успокояващо върху нервната система. Розовата вода се използува в българската кухня за ароматизиране на кремове, нишестени произведения, сиропи и др. Използва се в производството на някои сладкарски произведения. В българската народна медицина розовата вода служи главно за компреси при възпаление на очите, за гаргара при заболявания на устната кухина и гърлото.
Розовото масло и розавата вода се фалшифицират с тереше (гераниево, пеларгониево масло) и терешеена вода. Разпознават се, като се действа със сярна киселина. В случай на фалшификация розовата вода започва да мирише неприятно от разпадането на гераниевото масло.
