Аптечният розмарин се използва като подправка и лечебно средство от древността. В Библията Ливан се споменава като страна, където се срещат много благоуханни растения, между които и този вид розмарин. Неговото лечебно действие се е ценяло високо от древните народи, които смятали, че боговете предпочитат венците от розмарин пред златните. Римляните посвещавали растението на богинята Венера и обкичвали статуите и с него. Римляните и арабите го прилагали като предпочитана подправка и като лечебно средство при редица заболявания. Смятали, че то прогонва всички болести и зли духове. Съществуват някои немски и далматински песни, посветени на розмарина, носещ щастие и здраве на този, който се кичи с него.
Като подправка и лечебно средство се използуват листата на растението. То представлява вечно зелен полухраст, с вдървенели клонки, достигащ на височина 1—2 мие от сем. Устноцветни. Зелените части на растението имат приятен мирис и нагарчащ вкус. Негово отечество са земите около Средиземно море. Култивира се в Южна Европа. У нас се отглежда главно като декоративно растение. От листата се получава 2% етерично масло чрез дестилация с водна пара. То е безцветна или жълтеникава течност с миризма на камфора и горчив, слабо разхлаждащ вкус. На международния пазар се срещат няколко вида розмаринови етерични масла. Най-ценно от тях е далматинското, след него испанското и английското. Освен етерично масло в листата се съдържат 2,5% флавоноиди, сапонини, антибиотични вещества и др. В етеричното масло се срещат цинеол, борнеол, пинен, камфора и др.
Както етеричното масло, така и листата предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата, засилват жлъчната секреция. Те действат и противомикробно, диуретично и тонизиращо.
В кулинарията розмаринът се прилага главно в ястия от риба, дивеч, овнешко месо, бъбреци, черен дроб, изобщо при трудно смилаеми храни. Фино стрит се поставя в салати от моркови, картофи, зеле, домати. Може да се комбинира в маринати и в супи с дафинов лист, черен пипер, хвойна, лук, чесън. Той подтиска миризмата на по-нежните подправки (естрагон, магданоз, босилек) и затова не бива да се поставя в ястията с тях. Не се препоръчва използването му при бъбречни и чернодробни заболявания.
Макар че розмаринът е твърде старо лечебно средство, той вече не се прилага в официалната медицина, тъй като може да предизвика прилив на кръв в тазовата област и оттам аборт у бременни, а в по-големи дози причинява упойване и гърчове. В българската народна медицина се прилага при нарушен менструационен цикъл, за успокояване на болки в стомаха, против образуването на газове в стомаха и червата, за подобряване на апетита. Той се употребява още при сърдечни неврози, астма, кашлица; а във вид на пластири—при ревматизъм. Приема се във вид на извлек (1 чаена лъжичка ситно стрита изсушена суровина се залива с 200 см3кипяща вода, кисне се 4 ч в добре затворен съд,прецежда се, разделя се на 2 части и се пие сутрин и вечер на гладно). Розмаринът служи като дезинфектант на рани под формата на вани. Във водата половин час преди банята се поставя марлена торбичка с 50 г дрога на прах. Използувано външно, етеричното масло дразни кожата. Розмаринът влиза в състава на чаеве и лечебни препарати, които трябва да се употребяват само под контрола на лекар
