Тази подправка е била известна още на египетските лекари, познавали са я и древните китайци, индусите, римляните и арабите. Плиний Стари пише, че резенето служи не само за подправка, но и за усилване на зрението. През Средните векове растението е отглеждано в цяла Западна Европа.
Резенето е двегодишно или многогодишно културно растение, което у нас се среща и подивяло. То е високо до 2 м и принадлежи към сем. Целинови (Сенникоцветни). У нас се култивира в Североизточна България, Тракийската равнина, Родопите и др. Използват се плодовете и зелената част на растението, които имат приятен аромат и сладникав вкус. Мирисът е подобен на анасоновия, а вкусът се приближава до този на копъра. На международния пазар се предлага един друг вид резене, наречен италиански феникъл. Правят се опити да се култивира и у нас. Употребява се в Средна Европа не само като подправка, но и като зеленчук. Плодовете на резенето съдържат около 6% етерично масло, 5% захари, 18% мазнини, 20% белтъчини, кумарини и др. В етеричното масло на резенето, което е прозрачна жълтозеленикава течност, се съдържа до 60% анетол. Освен анетол в това масло се срещат 20% фенхон, алфа-пинен, анизалдехид, камфен, алфа-феландрен, анизкетон и др. Анетолът дава приятен мирис и вкус на растението. Етеричното масло на резенето е 10 пъти по-активно като антисептично средство в сравнение с фенола. Освен това плодовете, зелените части и етеричното масло предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата, засилват млечната и жлъчната секреция. Те действат и газогонно. В големи дози и при продължителна употреба предизвикват гърчове и замайване, които се дължат на анетола.
Резенето се използува твърде много в страните на Южна Европа, особено Италия и Испания. От него се приготвят салати, сосове, майонези, плънки за риби и месо. Плодовете и зелените части влизат в състава на чайове. Плодовете се варят във водата, в която се задушават картофи, като им придават приятен аромат. Плодовете и зелените части се прилагат при варене на риба, раци. Обикновено се употребяват 2—3 зелени клончета или 3—4 плода на блюдо от 4 порции. В ястия със или без месо клончетата и плодовете се прибавят в края на приготвянето. У нас надземните зелени части на растението служат за подправяне на таратор от краставици и кисело мляко. Плодовете служат за ароматизиране на салати от варено червено цвекло, прибавят се към някои печива и черен хляб. В кулинарията резенето се комбинира добре с копър, чесън, лук и магданоз. В промишлеността се използва главно етеричното масло за приготвяне на ликьори и бонбони. В Италия от плодовете се получава специално спиртно питие.
В официалната и народната медицина плодовете се използват като лечебно средство против кашлица, за подобряване на храносмилането, против газове в стомаха и червата, за усилване млякото у кърмачки, като болкоуспокояващо средство и за промивки при възпаление на очите (запарка). Употребяват се още при колики в стомаха и червата на кърмачета и като слабо диуретично средство. Приема се във вид на извлек (1 чаена лъжица ситно стрити плодове се заливат с 1 чаена чаша кипяща вода, оставя се да кисне 1—2 ч, прецежда се, разделя се на 3 части и се приема преди хранене сутрин, обед и вечер). Плодовете на резенето служат за ароматизиране на някои лечебни средства във фармацевтичната промишленост.
