То повтаря цялата история на човешкото развитие. Няма нищо по-увлекателно от това да наблюдавате растежа и развитието на детето. Отначало вие имате впечатление, че се увеличават само неговите размери. След това, когато забележите у него по-разнообразни човешки прояви, вие можете да помислите че то просто усвоява различни „номера". Но в действителност всичко е много по-сложно и крие дълбок смисъл. В своето развитие всяко дете стъпка по стъпка повтаря физическото и духовното развитие на човешкия род. В утробата на майката се заражда една-единствена клетка, също както в океана се е появила първата жива клетка. Няколко седмици по-късно в зародиша, заобиколен с околоплодна течност, се появяват хриле както у рибите. А когато в края на първата година детето се научи да се изправя на крака, то ознаменува периода отпреди милиони години, когато прадедите на човека са се изправили от четири на два крака. В този период детето се научава също така умело да си служи с пръстите си. Нашите далечни прадеди са се изправили на крака, защото забелязали, че с ръцете могат да се вършат по-полезни неща, отколкото ако се използват за ходене. След 6-та година детето отчасти се отърсва от родителската зависимост. То започва да се занимава. Неговото главно занимание през този период е да се приспособи към външната извънсемейна среда. И то сериозно изучава правилата на играта. По всяка вероятност то преживява онзи етап от човешката история, когато нашите диви прадеди са установили, че е по-добре да образуват по-големи общности, вместо да се скитат из горите на отделни семейства. След това обединяване е трябвало да се научат да си сътрудничат помежду си и да установят правилата и законите на своите взаимоотношения, вместо да разчитат само на командването на старейшината в семейството.
Бавно развиващи се деца. Смесица от силни чувства ви изпълват, когато наблюдавате растежа на детето. Когато то се развива бързо, вие сте горди не само от него, но и от себе си, затова, че сте го създали. Заедно с неговия възторг при новите му постижения и открития в чудния свят, който го заобикаля.
вие отново преживявате най-приятните моменти от собственото си детство. Но вие винаги се тревожите, ако забележите признаци на изоставане в неговото развитие или спрямо развитието на другите деца. Вие не само се тревожите, но и изпитвате неясно чувство на вина. Всички добри родители са такива. И най-дребното нещо извън обичайното ги кара да се замислят дали се грижат за детето, както трябва, дали са му дали достойно наследство, дали нещо, за което те са чувствали вина в своето минало, не се отразява върху него. Библията заплашително казва, че децата ще бъдат наказани заради греховете на бащите (родителите) си и мнозина родители са чували подобни думи в своето детство. Бавното развитие много рядко има нещо общо с недостатъчните грижи, с наследените дефекти или с някакви грехове (истински или въображаеми) на родителите.
Развитието на едно дете се различава от развитието на всяко друго и се състои от сложно съчетание на особености. Тези особености се определят главно от неговата нормална наследственост. Бързото или бавното прохождане, поникването на зъби, изговарянето на първите думи, ранният или късният пубертет, високият или ниският ръст са наследствени черти. Но членовете на едно семейство притежават тези белези (характерни черти) в различна степен, защото наследствеността е до голяма степен смес от най-различни качества.
Двигателното развитие обхваща такива умения като държане на главата изправена, сядане, пълзене, изправяне и ходене. Съществуват средни възрастови нормативи за всяко едно от тези умения, но отклоненията при различни, напълно здрави и нормални кърмачета са големи. Съществуват няколко редки болести, които увреждат развитието на движенията, но те обикновено могат да се диагностицират само от лекар. В голямото си мнозинство (повече от 90%) случаите от бавно развитие на двигателните умения представляват в същност вариации на нормалното развитие.
Развитие на интелекта. За родителите на дете с бавно развитие на двигателните умения е особено важно да знаят, че няма почти никаква връзка между него и неговата интелигентност. Повече от 90% от кърмачетата, чието моторно развитие е забавено, имат нормална интелигентност. Впрочем тестовете за определяне степента на развитие, които понякога се дават в кърмаческия период (особено при осиновяване), са тестове главно за двигателните способности, за общителност и отзивчивост. Те разкриват дали кърмачето е прекарало някаква болест или травма, които са дали отражение върху мозъка, и дали то е страдало емоционално от липса на внимание. Но през първата година те могат да дадат указание за неговата интелигентност в бъдеще. Интелигентността, която включва такива умения като разсъждаване и памет, не може достоверно да се провери преди 2-годишна възраст.
За разлика от моторното развитие интелигентността зависи много повече от средата, отколкото от наследствеността. Бебета, родени от майки с ниска интелигентност, но осиновени от средно и високоинтелигентни семейства обикновено развиват своя интелект подобно на осиновителите.
Социалното и емоционалното развитие могат до известна степен да зависят от темперамента на бебето, напр. от това, дали то е спокойно или активно. Но преди всичко социалното и емоционалното развитие зависят от условията, при които то живее. Няма доказателства, че такива специфични отклонения като алкохолизъм, лъжливост, скъперничество и престъпност се наследяват. Кърмаче, което се развива бавно, трябва на всяка цена да е под редовното наблюдение на лекар; той може да открие болест или дефект, който трябва да бъде коригиран. Това най-вече се отнася за кърмаче, което изостава не само в своето моторно
развитие, но и в нервно-психично отношение. Трябва да се консултирате поне веднъж с педиатър и със специалисти по очни и ушни болести.
Първите 2—3 месеца то е затворено в себе си. Първите 2—3 месеца кърмачето няма голям контакт с външния свят. През по-голяма част от времето то като че ли се вслушва в онова, което се извършва вътре в неговия организъм. Когато разбере, че всичко е наред, то е много спокойно. Когато узнае, че е гладно, изморено или че го боли коремчето, то се чувствува напълно нещастно, защото няма какво да го отвлече. За някои кърмачета това е период на раздразнение. Едни имат колики, други страдат от раздразнителен плач, трети винаги плачат
преди заспиване. След като минат първите 3 месеца, кърмачето много повече се заглежда в заобикалящия го свят. То само си върти главата във всички посоки и се радва на това, което вижда.
То започва да задържа главата си изправена. Кърмачето се научава да контролира тялото си постепенно. То започва от главата и слиза надолу към ръцете, тялото и краката. От раждането то знае само да суче; ако нещо се допре до бузата му, напр. зърното или пръста ви, то се опитва да го обхване с уста. То е подготвено за кърмене. Aко се опитате да му държите главата, то веднага се дразни и се върти, за да се освободи. Може би този инстинкт го предпазва от задушаване.
Майките често питат „Кога започва да вижда?" Това става постепенно както всичко друго. Веднага след раждането то вече различава светлината от тъмнината. Силната, светлина го дразни и го кара да си затваря очите. В първите седмици то започва да спира погледа си върху близки предмети. На 1—2 месеца то разпознава човешкото лице и реагира на него. На 3 месеца то се оглежда във всички посоки. През 1-ия месец то не може много добре да координира движенията на очите си и изглежда кривогледо. Също така повърхността на очите му не е много чувствителна и прашинките или влакънцата, попаднали там, изобщо не го дразнят.
Новороденото като че ли е глухо през първия и втория ден след раждането поради това, че вътрешното ухо е запълнено с течност. Но скоро слухът му се изостря и при силен шум бебето може да се стресне. Някои кърмачета остават глухи в продължение на няколко седмици, защото течността в ухото се всмуква бавно.
То се усмихва рано, защото е общително същество. Един ден — между първия и втория месец — бебето ви се усмихва, когато вие му говорите и му се усмихвате. Това е вълнуващ момент за вас. Но помислете само какво означава тази усмивка за неговото развитие. На тази възраст то знае много малко, то не може да използва ръцете си или даже да си обръща главата от една страна на друга. И все пак то знае, че е общително същество, че е приятно да има любящи хора наоколо, и чувства, че трябва да им отговори. И ако към него се отнасят с много любов и с разумна твърдост, то ще запази своето дружелюбно отношение към хората, което е вродено у него.
Движения на ръцете. Наскоро след раждането много малко са кърмачетата, които могат да си сложат палеца в устата, когато поискат. Но повечето от тях през първите 2— 3 месеца не винаги могат даже да го доближат да устата си. И понеже юмручетата им са все още здраво свити, обикновено минава повече време, докато успеят да отделят само палеца и го поставят в устата си.
Главната фунция на ръцете е да хващат и да опипват предметите. Кърмачето, като че ли предварително знае следващото нещо, което ще научи. Седмици преди да може да хване някакъв предмет, то показва, че го иска, и се опитва да го хване. Ако на този етап сложите дрънкалка в ръката му, то я държи и размахва. Към средата на първата година то се научава как да достигне предмети на една ръка разстояние. Постепенно то опипва нещата с все по-голямо умение. В края на първата година то обича внимателно да хваща с пръсти прашинки, трошици и други много дребни предмети.
С дясната или с лявата ръка. Този проблем при децата е доста труден. През първата година някои кърмачета еднакво добре използват и двете си ръце и след това постепенно започват да си служат предимно с дясната или лявата ръка. Други деца отрано показват постоянно предпочитание към една от двете ръце. Трети в продължение на няколко месеца използват предимно едната ръка и след това преминават към другата.
По-рано повечето учени, изучаващи този въпрос, смятаха, че това е вродено качество, което рано или късно се проявява у всеки човек. И тъй като много специалисти по детския говор и четене считаха, че ако децата се накарат да си служат с дясната ръка вместо с лявата, това. може да предизвика заекване и трудности при четенето и че е по-добре да не се правят опити в това отношение. Напоследък д-р Абрам Блау написа книгата „Господстващата ръка" в подкрепа на неговото твърдение, че предпочитанието, което се дава на дясната или на лявата ръка, не е вродено, а е придобит навик. Той препоръчва на родителите от самото начало тактично да помагат на кърмачето и малкото дете да си служи с дясната си ръка. Той е убеден, че детето, което предпочита лявата ръка въпреки всичките усилия на майка му, най-вероятно прави това нарочно от дух на противоречие („негативизъм").
Какво трябва да правят родителите, изправени пред две противоположни теории. Струва ми се, че има доста сигурно компромисно решение. Ако кърмачето еднакво добре използва и двете си ръце, което е най-вероятно, когато започва да хваща към средата на първата година, или пък си служи с дясната ръка, приемете това и давайте предпочитание на дясната, когато му подавате играчки, неща за ядене, а по-късно и лъжицата. Но ако от самото начало то предпочита лявата или по-късно настоява на нея, не ви съветвам да спорите или да се борите с него, а да го оставите на предпочитанието му. Даже ако използването предимно на лявата ръка изразява дух на противоречие, вие само ще влошите нещата, като увеличите неговата враждебност и упорство.
Правилният път е тактично да насочвате детето, ако то се поддава, а не да воювате с него.
Как бебето въприема непознати. Можете да добиете представа за това, как бебето преминава от етап на етап в своето развитие, като наблюдавате на различни възрасти реакцията му към непознати. Ето как то се държи в лекарския кабинет. Двумесечното кърмаче не обръща много внимание на лекаря. Като лежи на масата за прегледи, то непрекъснато гледа през рамото му към майка си. Прегледът на тримесечното дете е удоволствие за лекаря. То цяло трепти в усмивка и издава звуци, щом като лекарят му се усмихне. Към петия месец кърмачето вече се е променило. При приближаването на непознат то спира да рита и да гука. Тялото му се вцепенява и то го гледа втренчено и подозрително за 10—20 секунди. След това започва да диша бързо, брадата му затреперва и то започва да плаче. То може така да се разстрои, че да продължи да плаче дълго след прегледа. През този период бебето е чувствително и може да се плаши от всичко непознато — от шапката на гостенина или дори от бащиното си лице. Главната причина за това държание е може би това, че то е достатъчно умно, за да различи приятеля от непознатия. Ако към средата на първата година вашето бебе е чувствително към нови хора и нови места, съветвам ви да го пазите от уплаха, като карате непознатите да седят на известно разстояние, докато свикне с тях, особено на ново място. А с баща си то бързо ще свикне.
Към края на първата година някои кърмачета се отнасят доста безразлично към непознати. Сега те повече се интересуват от различни предмети и от работи, които могат да извършат, отколкото от нови лица. Но към 1 година всичко се изменя. Според мен тринадесетият месец е най-„подозрителната" възраст. На тази възраст при появата на лекаря бебето обикновено се изправя на крака и се мъчи да слезе от масата и да иде при майка си. То плаче ожесточено и като малко щраусче заравя глава на гърдите на майка си. От време на време спира, за да погледне гневно през рамото й към лекаря. Но обикновено веднага се успокоява, щом свърши прегледът. Няколко минути по-късно то може щастливо да изучава кабинета и дори да се сприятели със самия „злодей".
Кога започва да се обръща и да сяда. Възрастта, когато кърмачетата започват да се обръщат, да сядат, да пълзят, да се изправят или ходят, се колебае в много по-широки граници от възрастта, когато започват да управляват главата и ръцете си. Много зависи от техния темперамент и теглото. Жилавото и енергично бебе бърза да започне да се придвижва. Пълното и спокойно бебе предпочита да изчака.
Кърмаче, което се опитва да се обръща, не трябва да се оставя само на масата дори и за минута, освен ако е вързано с колан. А когато вече може да се преобръща, не е сигурно да го оставяте дори и в средата на голямо легло. С поразителна бързина бебето може да се изтърколи до ръба му.
Повечето кърмачета се научават устойчиво да седят с малка помощ (между 7-ия и 9-ия месец). Но някои нормално развити кърмачета започват да сядат едва към една година. Отначало то се опитва да седне. Когато го хванете за ръцете, то се опитва да се надигне. Това желание винаги поставя пред майката въпроса: Кога най-рано мога да го поставя да седне в количката или на високо столче? Общо взето, лекарите считат, че е по-добре детето да не се подпира в седнало положение, докато то само не може да седи устойчиво в продължение на по-дълго време. Това не означава, че не можете да го изправяте до седнало положение или да го слагате седнало на скута си, или пък да го подпрете на наклонена възглавница в количката, стига вратът и гърбът му да са изправени.
Трябва да се избягва дълго да седи свито. Това повдига въпроса за високото столче. Голямо преимущество е кърмачето да се храни с останалите членове на семейството. От друга страна, доста често произшествие е падането от високото столче. Ако бебето ще се храни предимно само, струва ми се, че е по-добре да му купите ниска масичка и столче. Ако имате намерение да използвате високо столче, купете столче с широка основа ( за да не може лесно да се обръща) и с колан за връзване на бебето. След като се е научило да пълзи и да се изправя, не го оставяйте да седи дълго на висок или нисък стол. То се нуждае от повече свобода.
Привлечете вниманието на детето, когато го преобличате. Никое бебе не разбира, че трябва да лежи мирно, докато майка му сменя пелените или го облича. Това е в пълно противоречие с природата му. Откъм шестия месец, когато бебето се научава да се преобръща, докъм 1 година, когато майка му го облича право, кърмачето се бори, възмутено плаче и отказва да лежи, като че ли за него това е нечувано оскърбление.
Но вие може да отвличате по някакъв начин вниманието на детето. Някои бебета се разсейват, ако майка им издава смешни звуци, други — с парченце гризина или бисквит. Можете и да имате специална интересна играчка, напр. музикална кутийка, която да давате на детето само при обличане. Привлечете вниманието на детето, преди да го поставите да легне, а не след като започне да плаче.
Пълзене. Кърмачетата започват да пълзят във възрастта между 6 месеца и една година. Някои бебета изобщо не
пълзят — те седят, докато се научат да се изправят. Има десетина различни начина на пълзене и бебето може да измени своя стил, като стане по-опитно. Едно бебе първоначално се научава да пълзи назад. Друго — встрани. Едно пълзи на ръце и пръсти на краката с изправени крака, друго на ръце и на колене, трето на едно коляно и един крак. Бебето, което бързо пълзи, може късно да проходи, а това, което пълзи тромаво или изобщо не се научава да пълзи, има достатъчно основание да се научи рано да проходи.
Изправяне. Кърмачето обикновено се изправя през последната четвърт на първата година, но някое амбициозно и жилаво бебе може да се изправи и на 7 месеца. Понякога се срещат бебета, които се изправят чак след 1 година, въпреки че във всяко друго отношение изглеждат нормални. Някои от тях са пълни и добродушни, други като че ли бавно добиват сила в краката. На ваше място не бих се тревожила за такова
дете, стига лекарят да го намира здраво и да е добре развито в умствено отношение.
Много бебета изпадат в затруднение, когато се научат да се изправят, а не знаят още как да седнат отново. Бедните стоят с часове и накрая плачат от изтощение. Майката се смилява над такова дете, сваля го от оградката на кошарката и го поставя да седне. Но то моментално забравя за своята умора и отново се изправя. Този път заплаква след няколко минути. Най-добре е майката да му даде особено интересни неща, с които да си играе седнало, да го вози с количката по-дълго от обикновено и да се успокоява, че след седмица то ще се научи да сяда. Идва денят, в който то вече се опитва да седне. Много внимателно то си спуска седалището надолу — доколкото му позволяват изпънатите ръце — и след дълго колебание се пуска. То открива, че падането не е страшно и че отдолу е добре подплатено.
След няколко седмици то се научава да се движи покрай оградата на кошарката, като се държи с двете ръце, а после с едната. След време то вече се крепи достатъчно добре, за да се пусне за няколко секунди, когато вниманието му е погълнато от нещо — и не разбира каква смела стъпка е направило. Така то се подготвя за прохождането.
Понякога родителите питат дали са нужни проходилките. Има различни приспособления, в които непроходилото бебе може да стои и да се движи по пода. Целта е да му се даде да върши нещо интересно, да е осигурена неговата безопасност. Понякога лекарите са против проходилките за деца, които си извиват краката навън или навътре, защото проходилата може да поощри това. По този въпрос говорете с лекаря на бебето. Моят съвет е да държите бебето в проходилка само част от времето, когато е будно, и да му давате възможност да пълзи и да изучава околния свят.
Ходене. Много са факторите, който определят възрастта, когато детето прохожда: амбиция, тегло, възможност за придвижване пълзешком, боледуване, неприятни преживявания. Ако едно току-що проходило бебе заболее и боледува 2 седмици, то след това може да престане да се опитва да ходи в продължение на месец и повече. Ако наскоро проходилото бебе падне, то може да откаже да се отпусне в продължение на седмици след това.
Повечето бебета прохождат между 12-ия и 15-ия месец. Някои бебета започват още на 9 месеца, а множество умни деца без рахит или друг физически недостатък не прохождат чак до 18-ия месец и даже по-късно.
При прохождането възникват много дребни проблеми, като обувки и дисциплина.
Не е необходимо да правите каквото и да било, за да научите вашето дете да ходи. Когато то вече е готово за това, нищо не може да го спре. Спомням си една майка, която разхождаше непроходилото си бебе, държейки го за ръцете. То се радваше на това ходене толкова, че настояваше за него по цял ден. Бедната майка, едва изправяше гърба си.
Майката може да се запита дали ранното прохождане не е вредно за краката на бебето. Известно е, че детската физика е в състояние да издържи всичко, което детето е готово само да направи. В първите месеци след прохождането краката на бебето понякога се изкривяват във форма на буквата „о" или „х", но това може да се случи както с рано, така и с късно проходилите.
Стъпала и крака. През първите две години стъпалата на всички бебета изглеждат плоски отчасти, защото сводът им още не е оформен, и отчасти, защото стъпалата им са доста пълнички. Като се научат да се изправят и ходят, децата упражняват мускулите, които спомагат да се образува сводът на стъпалото.
Правилното оформяне на краката, глезените и стъпалата зависи от няколко фактора, включително и от вродените особености, и от това, дали детето има рахит (меки кости, дължащи се на недостиг на витамин D). При някои деца изкривяването на краката може да настъпи и без да са имали рахит. Според мен към това са особено склонни активните, силните, добре развити деца. Ако едно дете е предразположено към изкривяване на краката и заболее от рахит, краката се изкривяват бързо и в значителна степен. Друг фактор може да бъде положението, в което детето държи стъпалата и краката си. Например случва се да видите стъпало, което се извива навътре от глезена, защото бебето винаги седи с подвит крак в това положение. Понякога се предполага, че стъпалата на бебето се извиват навътре от непрекъснато лежане по корем с крака, обърнати един към друг, или от това, че се движи в проходилката, опирайки се на външния ръб на стъпалото.
При прохождането всички бебета отначало извиват стъпалата си навън, а по-късно постепенно ги прибират и поставят правилно. Някои бебета прохождат със съвсем извити навън стъпала като Чарли Чаплин и впоследствие ги прибират навътре. Обикновено бебето прохожда с умерено разтворени стъпала и впоследствие те стават почти успоредни. Дете, което прохожда с успоредни стъпала, е склонно да ги извива навътре. Изкривяването на краката във форма на буквата „о" често се съпровожда с извиване на стъпалото навътре. При редовните консултации лекарят наблюдава глезените и краката на бебето, когато то започне да се изправя. Това е една от причините, поради които редовните консултации с лекаря са важни през втората година. При слаби глезени, изкривяване на краката или извиване на стъпалата той може да препоръча коригиращи ортопедични обувки. При съмнение за рахит той може да назначи рентгенова снимка.
Обувки — кога и какви. В повечето случаи бебето не се нуждае от обувки, докато не проходи навън. Нормално краката, както и ръцете му са хладни и това не го безпокои. С други думи, плетени терлички и меки обувки не са необходими през първата година, освен ако къщата или подът са много студени.
След като бебето се изправи и проходи, е много полезно да го оставяте босо през по-голяма част от времето, когато условията са подходящи. Отначало сводът на бебешкото стъпало е сравнително плосък. Постепенно сводът се оформя глезените на детето закрепват от непрекъснатото му изправяне и ходене. (Предполагам, че предназначението на гъдела и на кожната чувствителност под свода на стъпалото е да ни напомня да държим тази част извита и повдигната над земята.) Ходенето по грапава или неравна повърхност също стимулира използуването на мускулите на краката и стъпалото. Когато оставяте бебето да ходи винаги по равен под или винаги с обуща на краката, особено ако подметките са твърди, вие го поощрявате да отпуска мускулите на стъпалата си и да ходи с плоски стъпала. Разбира се, дете, което ходи, има нужда от обувки при излизане навън през студено време или когато ходи по паважа и по други „опасни" повърхности. Но за детето е полезно да продължи да ходи босо в къщи до 2—3 годишна възраст, а също така и навън при топло време на плажа, на пясъка в градината и на други безопасни места. Отначало лекарите обикновено препоръчват обувки с полутвърди подметки, така че детето да има по-добра възможност да движи стъпалата си. Важно е обувките да не бъдат нито къси, така че да притискат пръстите, нито толкова големи, че да се изуват. Чорапите също трябва да бъдат достатъчно големи. Обувките на малките деца омаляват с обезсърчаваща бързина, понякога за 2 месеца, и майката трябва да си създаде навика през няколко седмици да проверява дали обувките са все още достатъчно големи. Трябва да има повече от достатъчно място за пръстите, защото при всяка стъпка пръстите се притискат напред. Пред пръстите на изправеното дете трябва да има свободно пространство от 1 см. Не можете да определите това, когато детето е седнало, тъй като тогава краката не изпълват обувката така, както в изправено положение. Естествено обувките трябва да бъдат и достатъчно широки. Лекарят може да препоръча твърди ортопедични обувки, ако предписва в тях клинчета за коригиране на слаби глезени, изкривени крачета или извити стъпала. Коригиращите обувки трябва да бъдат високи и не принасят полза, ако са меки. Но ако стъпалата и краката на вашето бебе са здрави, можете да купите средно меки обувки, дори и евтини, стига да му стават добре и да са. достатъчно големи. Много лекари смятат гуменките за подходящи, стига да не предизвикват изпотяване на краката. През първите две години краката долу са пухкави и половинките обувки не прилепват така добре, както високите.
Когато детето започне да говори. Към 1-годишна възраст повечето бебета започват да произнасят някои звуци с определен смисъл. Но има и напълно нормални деца, които изчакват още няколко месеца. Това като че ли е въпрос на темперамент и на индивидуалност. Дружелюбното и общително бебе естествено иска да проговори по-рано. Тихото, съзерцателно бебе като че ли иска да изчака по-дълго време, наблюдавайки живота около себе си, преди да изяви желание да изкаже своето мнение.
Атмосферата около бебето и начинът, по който се отнасят околните към него, са също така важни. Ако нервната и напрегната майка винаги мълчи в присъствие на детето си, то чувства липсата на връзка и се затваря в себе си. При другата крайност, ако възрастните в семейството непрекъснато са над главата на бебето, говорят му и го командват, на него може да му е неприятно и да не иска да реагира, когато има хора наоколо. То още не е на възраст, когато може да отговори на възрастните или просто да си отиде. Млади и стари обичат да говорят, когато са сред приятни и симпатични приятели. Детето не прави изключение, но най-напред то трябва да пожелае да се научи да говори. Счита се, че някое дете късно се научава да говори, защото цялото семейство му стои „на крака" и му подава всичко, още преди то да е имало възможност да разбере, че го иска. При такъв вид обслужване бебето наистина по-бавно научава нови думи, но това не би го накарало да мълчи, освен ако семейството не го потиска много и не задушава неговата общителност. Понякога ви се струва, че бебето бавно научава думи, защото майката му употребява дълги изречения и то няма възможност да схване нито една отделна дума и да я научи. Но това се среща рядко, защото повечето хора инстинктивно използуват отначало само отделни думи, когато говорят на бебето, и поставят ударение върху главната дума от фразата.
Забавеното проговаряне означава ли бавно умствено развитие. Това вероятно е първата мисъл на родителите, която ги ужасява. Вярно е, че някои деца със забавено умствено развитие проговарят по-късно, но много от тях употребяват думи на съответната за това възраст. Разбира се, детето, което силно изостава (което например не може да сяда до двегодишна възраст), ще закъснее и с проговарянето. Но фактът е, че голямото мнозинство от късно проговорилите, даже и тези, които не говорят много до тригодишна възраст, имат нормално умствено развитие, а някои от тях са дори необикновено умни. Струва ми се, че можете да се сетите какво да правите, ако детето ви проговори късно. Не се тревожете за това и не правете прибързания извод, че е глупаво. Умерено изразявайте своята любов и не се опитвайте да го напътствате прекомерно. Дайте му възможност да бъде сред други деца, където може само да установи контакти. Говорете му дружелюбно с прости думи. Насърчавайте го да иска нещата, като ги назовава, но не изисквайте от него да заговори и не изразявайте своето недоволство.
В началото всички бебета произнасят погрешно повечето от употребяваните думи и постепенно се коригират. Но някои деца продължават да се затрудняват с произнасянето на един звук, други — с друг. Някои от тези грешки в произношението явно се дължат на тромавост на езика или на друга част от говорния апарат. В края на краищата и някои възрастни продължават да фъфлят независимо от всички свои усилия. Други неправилно изговаряни думи като че ли се дължат на детски каприз. Детето продължава неправилно да произнася дадена дума дълго след като се е научило правилно да произнася същия звук в друга дума. Такова незначително изоставане в развитието на говора не е важно, ако детето, общо взето, се развива нормално и е общително. От време на време приятелски можете да коригирате детето. Погрешно би било да бъдете много сериозни или прекалено взискателни.
А какво да правим с дете, което говори лошо на 3, 4 или 5 години, така че другите деца не го разбират и му се смеят. Първо, трябва да му се провери слухът от специалист. Може да го изпратите на логопед, ако има такъв, който знае как да се занимава с малки деца и да прави уроците им интересни. Но независимо от това, дали има или няма логопед, такова дете се нуждае от редовно общуване с деца на неговата възраст, за предпочитане в добра детска градина, докато е готово за училище. Добрият учител може тактично да предпази детето с дефект от присмеха на останалите деца и по-лесно от родителя може да го научи да говори, защото не се безпокои толкова много от този дефект.
Преднамерена употреба на бебешки говор се среща най-често при деца, които изпитват ревност към по-малко братче или сестриче, към което според тях родителите проявяват повече внимание и ласки. Съществува и друг превзет бебешки начин на говорене, който се среща при деца без съперници. Имам пред вид например едно малко наконтено момиченце с коси, навити на масури, единственото дете на любещи родители. Те му се радват като на играчка и забравят, че то трябва да порасне. Те продължават да му говорят по бебешки дълго след като е престанало да бъде естествено за възрастта му и показват, че най-много го обичат, когато е „сладко" и се държи като бебе. Не можете да обвините детето, че им се докарва. Но ще му е трудно, когато се събере с деца на неговата възраст, защото те няма да го смятат за „сладко бебе", а ще му се смеят.
