Лекарят, който се грижи за вашето бебе и познава неговата храносмилатела система, е този, който трябва да ви посъветва относно тези изменения. Упътванията в тази глава са за родители, които не могат редовно да се консултират с лекар.
Прибавяне на твърди храни
Няма строго определена възраст, когато трябва да започне включването на твърди храни. Преди 50 години се започваше след 1-годишна възраст. Години наред лекарите експериментираха, като даваха тези храни все по-рано, и откриха, че кърмачетата ги приемат и се развиват добре. Има две определени преимущества, ако се започне още през първото полугодие след раждането. Първо, бебетата свикват по-леко, отколкото, когато станат по-големи и по-упорити. Второ, разнообразните твърди храни прибавят към храната на бебето елементи, особено желязо, които са оскъдни в млякото.
В днешно време лекарите обикновено препоръчват даването на първата твърда храна някъде между първия и четвъртия месец след раждането. Прекаленото подраняване няма големи преимущества. През първите 2—3 месеца бебето обикновено получава всичките му необходими калории от млякото. Отначало неговата, още незряла храносмилателна система не може да преработва нишестето и голяма част от него се изхвърля. Ако бебето е от семейство, обременено с алергични заболявания, лекарят може да изчака с въвеждането на други храни освен млякото, защото колкото по-голямо е бебето при получаване на нова храна,толкова по-малка е неговата склонност да развие алергия към нея.
Гладът и храносмилателната система на бебето могат да повлияят върху решението на лекаря, кога да започне захранването с твърди храни. Едно кърмаче на шест седмици, ако не получава достатъчно кърма, която да го задоволи, може да бъде рано захранено с твърди храни, за да се избегне даването на допълнителен биберон с млечна смес. От друга страна, когато едно изкуствено хранено кърмаче проявява склонност към храносмилателни разстройства, лекарят може да предпочете при него по-късно захранване с твърди храни, за да избегне допълнително дразнене на храносмилателната система. Важен фактор за по-ранното даване на твърди храни е нетърпението на майките, които не искат техните деца да изостават дори с един ден спрямо другите кърмачета. Те често оказват голям натиск върху лекарите.
Твърдите храни преди или след млякото. Когато дойде време за хранене, повечето бебета, непривикнали към твърди храни, си искат най-напред млякото. Те се дразнят, ако вместо него им се предложи лъжичка твърда храна. Затова на първо време започнете с кърменето или с шишето и след един-два месеца, когато бебето разбере, че твърдата храна го засища така добре, както млякото, опитайте да я давате по средата или в началото на храненето. След време почти всички бебета обичат да изяждат отначало твърдата храна и да завършват с течната както много възрастни.
Каква лъжичка да използваме? Чаената лъжичка е твърде широка за бебешката уста и доста дълбока, така че бебето не може да поеме пялото й съдържание. По-подходяща е малка, плитка лъжичка за кафе.
Каши. Точният ред, по който се въвеждат твърдите храни, не е от значение. Обикновено се започва с каши от зърнени, храни. Единственото неудобство е, че много бебета не харесват вкуса им. Различните бебета предпочитат различни видове каши. Има известни преимущества да привикнете бебето към разнообразие.
Дайте му време да се научи да ги харесва. Лекарят обикновено препоръчва да се започне с една чаена лъжичка каша и постепенно да се стигне до 2—3 супени лъжици, ако бебето желае. При тази постепенност кърмачето се научава да ги харесва и няма да се съпротивлява. Няколко дни му давайте само да опитва, докато покаже, че ги харесва. Няма защо да бързате При първата лъжичка твърда храна бебето е смешно и трогателно. То изглежда озадачено и отвратено. Мръщи се, като си набръчква носа и челото. Не го упреквайте. В края на краищата това е нов вкус, нова консистенция и може би за него и лъжичката е новост. Когато суче от биберона, млякото автоматически попада там, където трябва. Кърмачето не е свикнало да хваща твърдата храна с предната част на езика си и да я придвижва назад. То прилепя езика си към небцето и изтласква по-голямата част от кашата по брадата си. Ще трябва да я оберете оттам и да я върнете в устата му. Отново част от нея ще потече, но не се отчайвайте, известна част попада и навътре. Имайте търпение, докато бебето добие опит. Няма голямо значение, при кое хранене ще започне да давате твърди храни. Само не ги давайте тогава, когато кърмачето не е много гладно. Кашата обикновено се дава в 10 и в 18 часа.
Добре е, когато започнете да давате кашата, да я разреждате с малко мляко, за да бъде по-рядка от указанията върху опаковката. Така тя ще изглежда по-позната на бебето и то ще я преглъща по-лесно. Също така малките деца мразят храни с лепкава консистенция. Ако бебето ви е изкуствено хранено, използвайте част от млечната смес за разбъркване на кашата. Някои бебета обаче чувстват липсата на мляко, отлято от техния биберон. В такъв случай, а също и когато бебето е на кърма, използвайте пастьоризирано мляко при приготвяне на кашата. Ако вашият лекар прецени, че е безопасно, може и да не варите млякото. Ако нямате прясно мляко, използвайте равни части сгъстено мляко и вода за разбъркване на кашата. Разбира се, можете да използвате и чиста преварена вода, но така по-малко ще се понрави на бебето.
Какви каши. Повечето майки използуват специалните готови каши за кърмачета, от които има голямо разнообразие. След разбъркване с вода те са готови за консумация, което е голямо удобство. Понякога, ако в семейството на бебето има наследствена алергия, лекарят може да предпочете даването на кашите да започне по-късно от обикновено. Тогава може да се започне с оризена, овесена, царевична или ечемичена каша, като кашата от грис се включи няколко месеца по-късно, понеже пшеницата по-често причинява алергия. Също така лекарят може да забави даването на смесени каши от различни зърнени храни, докато бебето не покаже, че добре понася всяка една от тях поотделно.
Ако предпочитате, можете да давате на бебето от кашите, приготвени за останалите членове от семейството. В тйкъв случай можете да започнете с каша от бяло (пречистено) пшеничено брашно. Към 5—6-ия месец можете да давате каша от черно пшеничено брашно, овесена каша, каша от царевично брашно, оризена каша. Някои по-малки кърмачета се разхлабват от триците в пшеничената и овесената каша. Пшеницата, овесът и ечемикът са най-ценните зърнени храни по своето съдържание на витамини и белтъчини. Прибавяйте сол на вкус.
Ако бебето не харесва кашата. Един или два дни след като започнете да давате каша, вече ще знаете как бебето ви
я приема. Някои кърмачета като че ли решават за себе си: „страшен вкус има, но е храна, и ще я ям". С времето те харесват кашите все повече и повече и когато ги храните, си отварят устата като птичета в гнездо. Но има бебета, които още на втория ден решават, че изобщо не харесват кашите. На третия ги харесват още по-малко. Ако бебето ви има такова отношение, бъдете внимателни. Успокойте се. Ако се опитате насила да му дадете кашата, то ще се съпротивлява още повече. Вие също ще се нервирате. След една-две седмици кърмачето ще стане толкова подозрително, че ще започне да се отказва и от шишето с мляко. Предлагайте му кашата само веднъж на ден. Докато свикне, давайте му по малко, само на върха на лъжичката. Сложете и малко захар, за да видите дали не ще му хареса, ако е подсладена. Ако въпреки всички тези мерки след два-три дни бебето не иска да я приема, спрете за две седмици. Ако откаже след нов опит, съобщете за това на лекаря.
Струва ми се, че голяма грешка е да се налагате на бебето при захранването му с първата твърда храна. По този начин може да възникне дълготраен проблем — затвърдяването на лош апетит у кърмачето. Даже и това да не доведе до влошаване на апетита, не е хубаво майката и бебето да влизат в безполезен конфликт.
Ако нямате лекар, с когото да се съветвате, в такъв случай започнете с настъргани или пасирани плодове вместо с каши. Бебетата са озадачени и от плодовете, когато ги опитват за първи път. Но след един-два дни почти всички решават, че ги харесват. След две седмици те са готови да приемат, че всичко дадено с лъжица е чудесно. Тогава можете да прибавите и каша.
Плодове. Плодовете са обикновено втората твърда храна, която се включва към храната на кърмачетата няколко седмици
след като е свикнало с кашите. Някои лекари ги предпочитат като първа твърда храна, понеже бебетата ги възприемат много
охотно. През първите 6—8 месеца всички плодове с изключение на бананите се дават сварени. Обичайните плодове са: ябълки,
круши, праскови, кайсии, сини сливи и ананас. Можете да използвате малките бурканчета с фруктови пюрета за бебета.
Можете да давате и от пресните или замразени плодове, приготвени за останалите членове на семейството, като ги пасирате и им прибавите достатъчно захар, за да не са кисели. Можете да използвате и готовите консервени компоти. Повечето от тях са много сладки, затова отцедете сиропа, преди да пасирате плодовете за бебето.
Плодът се дава при едно или две от храненията в зависимост от апетита и храносмилането на бебето, обикновено в 14 или 18 часа.
Увеличавайте постепенно количеството на всеки плод в зависимост от това, как го харесва бебето. Повечето кърмачета се задоволяват с половин детско бурканче. Можете да запазите остатъка за следващия ден в хладилника. Плодовете могат да се запазят до три дни.
Бананите трябва да бъдат добре узрели, с тъмни петна отвън и жълтеникавокафяви отвътре. С вилица смачквайте банана на каша; ако тя ви изглежда гъста, прибавете малко мляко.
Общо взето, плодовете действат слабително. Повечето хора обаче, включително и кърмачетата, не познават признаци на разхлабване или болки от споменатите плодове с изключение на сините сливи и техния сок. Те действат леко слабително на повечето кърмачета й са двойно по-ценна храна за тези, които имат постоянна склонност към запек. На кърмачета, които се нуждаят от тях и ги обичат, може да ги давате във вид на пюре или на сок при едно хранене, а при друго хранене да давате друг плод.
Ако вашето бебе е склонно към разхлабване, няма да давате сини сливи, а други плодове и то само веднъж дневно.
През втората половина на първата година започнете да прибавяте и други сурови плодове освен банана: настъргана ябълка, круша (ягоди и грозде без семки се дават след втората година).
Зеленчуци. Пасирани сварени зеленчуци обикновено се прибавят към храната на бебето 2—4 седмици след като е свикнало с кашите или плодовете или с двете заедно. Обикновено се дават зелен фасул, грах, спанак, домати, тиквички, моркови, цвекло, картофи, целина.
Има и други зеленчуци (карфиол, зеле, ряпа, лук), които, даже и сготвени, на вкус не се харесват на повечето бебета, така че родителите не ги дават. Ако обаче вашето семейство ги обича, можете да отнемете силния им дъх, като ги сварите в една-две води, и можете да ги дадете на бебето. Царевица не се дава поради големите люспи на зърната. На бебето можете да давате пресни или замразени, варени и пасирани зеленчуци или специално приготвените в кутийки готови пюрета за кърмачета или пък обикновените консервирани зеленчуци за възрастни, като ги пасирате.
Бебетата са по-придирчиви към зеленчуците, отколкото към плодовете и кашите. Сигурно ще има един-два зеленчука, които вашето бебе няма да хареса. Не го насилвайте, а опитвайте да му ги давате по веднъж всеки месец. Няма смисъл да се прави въпрос за няколко храни, когато изборът е толкова голям. Някои кърмачета харесват много повече зеленчуци, когато им се прибави малко сол. В това няма нищо лошо.
Когато първоначално се дадат по-трудно смилаеми зеленчуци, те могат да се появят в изпражненията на бебето. Това не е лош признак, стига да няма диария или слуз. Бавно увеличавайте тяхното количество, докато храносмилателната система на бебето привикне към тях. Ако някой зеленчук предизвиква диария или отделяне на слуз, временно престанете да го давате и опитайте отново след един месец. Цвеклото излиза червено в изпражненията и оцветява урината. Това не бива да ви тревожи.
При някои кърмачета спанакът предизвиква напукване на устните и около ануса. В такъв случай прекъснето го и след няколко месеца опитайте пак.
Най-удобното време за даване на зеленчуци е на обяд — в 14 часа за бебето на четиричасов режим и в 12 часа за бебето на три хранения.
Постепенно увеличете количеството на зеленчуците до няколко супени лъжици или половин детско бурканче. Останалата част можете да запазите в хладилника за следващия ден. Ако нямате хладилник, не дръжте зеленчуци. Сготвените зеленчуци се развалят доста бързо.
Яйца. Жълтъкът е ценна храна, защото съдържа желязо. Кърмачетата започват да се нуждаят от повече желязо за образуване на червени кръвни телца към средата на първата година, защото при бързия растеж ограниченият брой кръвни телца, които имат от раждането, става недостатъчен. (Млякото почти не съдържа желязо, а в много други храни има съвсем малко. Повечето каши от зърнени храни съдържат доста желязо.) С яйцата трябва да се започне внимателно, защото те най-често предизвикват алергични реакции, особено у бебета от семейства с алергични прояви. Най-обикновената форма на алергия у кърмачетата е екземата. Кожата, особено по лицето и около ушите, загрубява, почервенява, покрива се с люспи, може да се разрани и да се образуват корички. Детето усеща сърбеж.
За да се намали вероятността за развитието на алергия, предизвикана от яйца, трябва да се вземат няколко предпазни мерки. През първата година използвайте само жълтъка, тъй като желязото е в него. Белтъкът е този, който обикновено предизвиква алергията. Давайте жълтъка твърдо сварен, защото, когато една храна е добре сварена, вероятността да предизвика неприятности се намалява. Започнете с по-малко от 1/4 чаена лъжичка и постепенно увеличавайте количеството.
Варете яйцето 20 минути, махнете белтъка и смачкайте жълтъка. Някои кърмачета не харесват вкуса на твърдо сварения жълтък. Прибавете малко сол или го размесете с кашата или зеленчуковото пюре. Ако това го накара да се отказва от тях, не настоявайте.
С жълтъка най-често се започва между 4-ия и 6-ия, но някои лекари предпочитат да изчакат до 7—8-ия месец, особено в алергични семейства. По-добре изчакайте до 9-ия месец, преди да дадете рохки или бъркани яйца, които съдържат и белтъка. Почнете постепенно както при всяка нова храна. Яйцето може да се даде на закуска, на обяд или на вечеря. След прибавянето на месо към храната давайте яйцето на закуска или на вечеря.
Месо. Проучванията в областта на храненето показват, че месото е полезно за кърмачетата през първата година и много лекари препоръчват да се дява отрано — между 2-ия и 6-ия месец. Месото, предназначено за кърмачета, трябва да е ситно смляно, пасирано или настъргано, така че бебетата да могат лесно да го поглъщат още преди да имат зъби. Можете да използвате буркани или кутии с пасирано месо за кърмачета (говеждо, говеждо сърце, дроб, пилешко, агнешко, телешко, свинско) или сами можете да го приготвите. Най-простият начин да приготвите говежди или агнешки котлет за кърмачето е да го настържете, докато е още суров, с помощта на остър нож или лъжица. Сложете тази каша в чашка и я варете бавно във водна баня, докато си промени цветът. По желание преди варенето може да се прибави мляко или вода, за да стане месото по-сочно. Друг метод е следният: кипнете говежди или агнешки котлет, за да се стерилизира неговата повърхност и след това го настържете с лъжица. По този начин мекото червено месо се настъргва, а жилавите фибри остават. Дробът се вари, докато промени цвета си, и тогава се пасира. Свинското се сварява добре. Прибавя се сол на вкус.
Когато кърмачето свикне с пасирано или настъргано месо, можете да му дадете ситно смляно леко сварено говеждо месо. За предпочитане е да не се дава смляно от месаря месо, защото то е докосвано с ръце и това месо, което се е допряло до машинката, е размесено в цялото останало месо. Освен това в него може да има доста тлъстина и твърди жили.
След като кърмачето свикне с мляно говеждо, можеге да му дадете смляно телешко, агнешко, дроб, бекон, пилешко и свинско. Свинското трябва винаги добре да се сварява.
Месни супи. Съществуват разнообразни месни супи за кърмачетата в буркани. В тях има малко месо, зеленчук и повече зърнени храни, като ориз или ечемик. При поднасяне с други храни гледайте на тях предимно като на нишесте. Не ги използвайте редовно като източник на месо. Когато кърмачето е склонно към алергия, избирайте тези супи, чиито съставки бебето е приемало, без да даде реакция. От време на време можете да давате месни супи, след като кърмачето е започнало да приема чисто месо.
Хранене на шестмесечно кърмаче (ако не можете да се съветвате с лекар). Към 6-ия месец кърмачето вероятно вече ще яде каша, жълтък, различни плодове, зеленчуци и месо. Обикновеното подреждане на тези храни за едно бебе със среден апетит е: каша и жълтък на закуска, месо и зеленчук на обяд, каша и плод на вечеря. Няма строги правила. Това разпределение се определя от вашето удобство и от апетита на кърмачето. Например, ако то не е много гладно сутрин, можете да давате плод и жълтък на закуска, месо и зеленчук на обяд и само каша на вечеря. Ако е склонно към запек всяка вечер заедно с кашата му давайте сливи, а на закуска или обяд — друг плод.
Обикновен пудинг. За кърмачето пудингът не е толкова ценно блюдо, колкото другите храни. С него не се прибавят нови елементи към храната, а той изисква доста време за приготвяне. В известни отношения плодовете са по-ценни като десерт. Ако правите пудинг за семейството, можете да давате и на бебето за обяд или вечеря след 6-ия месец.
В някои специални случаи пудингите са важни. Ако към края на първата година бебето не иска вече да пие мляко, то ще приема всеки ден известно количество мляко под формата на пудинг. Той може да бъде полезен и в редките случаи, когато на бебето омръзва всяка храна, след като приеме няколко лъжички от нея. То може да харесва пудинга като допълнителен десерт към плодовете. Пудингът е полезен също така, когато бебето не иска каша за вечеря. Тогава вечерята може да се състои от плод и пудинг или от зеленчук и пудинг.
От обикновените пудинги по-хранителни са приготвените с мляко и яйца (крем-карамел), с мляко и нишесте (тапиока, оризово или царевично нишесте). При желираните десерти по-важни са плодовете, отколкото желатината.
Съществуват пудинги, приготвени в буркани специално за бебета. Избягвайте пакетираните нишестета с различни есенции, които са много подсладени.
Ако вашето дете добре понася и обича плодове за десерт, ако пие достатъчно мляко и се храни добре, няма смисъл редовно да правите пудинги. Ако давате пудинг на бебето, желателно е половината от десерта да се състои от суров или сварен плод.
Картофи и нишесте: Картофите са добър източник на нишесте и могат да се дават на обяда на дете с добър апетит или
пък вместо кашата на вечеря. Освен нишесте те съдържат значителни количества желязо, други соли и витамини С.
Печен или варен картоф може да се включи към храната през второто полугодие. Най-подходящо е да се дават картофи, когато се премине към три хранения на ден. Когато има петчасов интервал между обяда и вечерята, картофеното нишесте дава много енергия (калории) за целия следобед.
Едно предупреждение за картофите. Това е храната, на която кърмачетата най-много се съпротивляват. Не зная дали това е така, защото картофът е зърнест или защото е лепкав. Затова най-напред смачкайте картофа добре, прибавете повече мляко и го давайте по малко, докато бебето свикне. Прибавете и сол. Ако не иска, не го насилвайте. Опитайте пак след един месец.
Ако бебето ви е доста пълно и се задоволява на обяд със зелени зеленчуци, месо, мляко и може би плод, не давайте картоф. Той не прибавя нищо ново към храната.
От време на време картофът може да се заменя с макарони, спагети, фиде или ориз. Пасирайте ги или ги смачкайте много добре.
Риба. Към 10—12-месечна възраст можете да прибавите бяла, нетлъста риба, като камбала, треска, ако детето ги харесва.
Можете да я сварите на парченца на тих огън. Или можете да поставите малки парченца риба в чашка, да ги залеете с мляко
и да ги сварите във водна баня. Можете да дадете на бебето и от рибата, сварена, печена във фурна или на скара за останалите членове от семейството. Стрийте рибата между пръстите си, за да сте сигурни, че няма кости. На обяд заменете месото с риба. Някои бебета я обичат и тя е твърде полезна. Но много кърмачета не я харесват. Не ги насилвайте. Мазните риби, като скумрията, са по-трудно смилаеми и по-малко се харесват.
Храна, която бебето може да вземе в ръка. Към 6—7 месечна възраст кърмачето иска и може само да държи храна
в ръката си и да я смуче и дъвче. Това е добра подготовка за самостойно хранене с лъжичка към края на първата година.
Ако не разрешавате на бебето само да се храни с пръсти, малка е вероятността, че то ще се опита да се храни самостоятелно с лъжичка. Традиционната храна в такъв случай е коричка от хляб, парченце препечен хляб или гризина, които се дават на 6—7 месечна възраст. Бебето ги смуче и дъвче с венците си (може да го сърбят, ако му растат зъби, и му е приятно да хапе).
Постепенно от слюнката коричката се размеква, част от нея се разтапя в устата му достатъчно, за да почувствува, че получава нещо. По-голямата част от нея отива по ръцете, лицето, по косата му и по мебелите.
Към 9-ия месец храната се дава смачкана, а не пасирана и можете да оставите несмачкани малки парченца зелен фасул и моркови. То ще иска да ги вземе с пръсти заедно с парченце месо и да ги сложи в устата си. Може да му се даде да дъвче и резенче сурова ябълка или круша.
У кърмачето обикновено първите зъбки поникват към 7-ия месец и до края на годината то има вече 4 до 6 остри резеца. До първите кътници, с които може да дъвче, поникват към 1 г. и 3 мес. Дотогава не можете да очаквате, че то ще дъвче добре.
Храна, раздробена на парченца, започнете да давате между 9-ия и 12-ия месец. Ако след едногодишна възраст детето продължава да яде всичко пасирано във вид на пюре, преходът към твърда храна ще става все по-труден. Хората смятат, че бебето не може да се справи с надробените парченца храна, докато няма достатъчно зъби. Това не е вярно. То може
да стрива с венците и езика си парченца сварен зарзават, късчета плод или парченца от гризина. Някои кърмачета като че
ли от рождение са по-капризни към парченцата храна в сравнение с други. Но повечето бебета и по-големите деца, които
лесно се задавят от парченца храна, са станали такива, защото майката много рязко или много късно е преминала към нарязани храни или защото е насилвала детето да яде, когато то не е искало. Има две важни неща при прехода към нарязани храни. Преходът трябва да бъде постепенен. Когато за първи път поднесете нарязани зеленчуци, смачкайте ги добре с вилица. Не препълвайте устата на бебето. Като свикне с тази консистенция, постепенно му давайте по-едро раздробена храна. Бебето също така свиква с парченцата храна, като му се разреши например да вземе с пръсти кубче сварен морков и само да го сложи в устата си. Това, което то не може да понася, е да му се напълни устата с парченца, когато то още не е привикнало към тях. Започнете прехода от 9-ия месец. Можете да сервирате на бебето от сварените зеленчуци и плодове, приготвени за останалите членове на семейството, или да купувате буркани с нарязани храни за кърмачета.
Не е необходимо да приготвяте всички храни на парченца. Важно е бебето да свикне да яде по няколко парченца на ден.
Продължете да давате месото ситно смляно. Повечето малки деца не обичат парченца месо, които трудно се дъвчат. Много често те за разлика от възрастните безрезултатно и дълго дъвчат такова месо и не смеят да глътнат голямо парче. Това може да доведе до задавяне или до загубване на апетита към месо в такъв вид.
Храната към края на първата година. В случай че сте се объркали от всички видове храни, които се включват след захранването на кърмачето, ето един приблизителен списък на това, което едногодишното дете трябва да яде:
Закуска: каша, яйце (цяло рохко), препечена филийка, мляко.
Обяд: зеленчук (на парченца), картоф (или макарони) и т. н., месо или риба, плод, мляко.
Вечеря: каша, плод, мляко.
Плодов сок (включително и портокалов сок) се дава ежедневно между храненията или на закуска. Гризини, препечен хляб и хляб (за предпочитане черен) се дават с яденето или помежду храненията с малко масло или маргарин. Един от плодовите десерти може да се замени с прост пудинг. Плодовете с изключение на ябълки, банани, круши се дават сварени.
С други думи, храна почти като за възрастен.
