Смукането на палеца е проблем, по който съществуват противоречиви мнения. Ще ви дам представа за това, което е известно, и някои мои съвети. По-рано се мислеше, че смукането на палеца е просто лош навик. Затова, когато майката за пръв път забележи, че бебето си смуче палеца, тя се мъчи да го отучи преди смукането да е станало „навик", но сега знаем, че поне в началото смукането на пръста не е навик. Главната причина за смукане на палеца е незадоволеният инстинкт за смукане било на гърдата или от шишето. Доктор Дейвид Леви посочва, че кърмачета, които са хранени на три часа, не си смучат палеца толкова, колкото кърмачетата, които се хранят на четири часа, и че бебетата, които сучат 10 минути вместо 20 (когато бибероните са остарели и омекнали), са по-склонни да смучат палеца се, отколкото бебетата, които трябва да сучат по 20 минути, за да се наситят. Доктор Леви е хранил няколко кученца с капкомер, така че те не са имали възможност да сучат по време на хранене. Те се държали по същия начин както бебетата, които не са имали достатъчна възможност да сучат: така силно си смучели лапичките, че козината им опадала. Ако вашето бебе започне да се опитва да си смуче пръста или ръката, за предпочитане е да не го спирате веднага, а да му дадете по-голяма възможност по-дълго време да суче от гърдата, от шишето или да смуче биберон-залъгалка. Трябва да имате предвид две неща: броя на храненията и тяхната продължителност.
Кога трябва да обърнете внимание на смукането на пръста. Трябва да обърнете внимание на смукането на палеца, когато бебето започне да се опитва да го смуче, а не когато окончателно свикне. Подчертавам това, защото много бебета през първите месеци още не могат да координират движенията на ръцете си. Такова бебе може да се мъчи да си вдигне ръката и да я търси с уста. Ако успее да си докара юмручето до устата, то ожесточено го смуче, докато то е там. Тези опити свидетелстват за това, че потребността на кърмачето да суче не е задоволена и че е необходимо да се увеличи продължителността на сукането на гърдата или от шишето. Потребността да суче е най-голяма у кърмачето през първите 3—4 месеца, след раждането. След това тя постепенно намалява. Някои бебета искат да сучат само докъм седмия месец, у други потребността да сучат изчезва чак след една година. Инстинктът за сукане е различен у различните бебета. Някои кърмачета не сучат повече от 15 минути и въпреки това никога не си смучат палеца, а други си изсукват млякото от шишето за 20 минути и повече и дълго време си смучат палеца. Има и някои, които започват да си смучат палеца още в родилния дом и след това продължават в къщи. По мое мнение у някои семейства има силен наследствен смукателен инстикт. Не трябва да се безпокоите, ако бебето си смуче пръста само няколко минути преди самото хранене. То прави това само защото е гладно. Но в случаите, когато бебето си смуче палеца след ядене и между храненията, трябва да помислите по какъв начин да задоволите нуждата му от сукане. Повечето бебета започват да си смучат палеца преди третия месец. Трябва да добавя, че гризането на палеца, пръста или ръката по време на поникването на зъби (най-често около четвъртия месец) не трябва да се бърка със смукане на палеца.
Смукане на пръста у естествено хранените кърмачета. Имам впечатления, че естествено хранените кърмачета са по-малко склонни да смучат палеца си. Това е може би, защото майката оставя кърмачето да суче. колкото си иска. Тя не знае дали гърдата й се е изпразнила и се осланя на бебето. Когато кърмачето свърши шишето, то спира, защото не обича да всмуква въздух или пък защото майка му отнема шишето. Ето защо първият въпрос при едно естествено хранено бебе, което си смуче палеца, е дали ще суче по-дълго, ако го оставите. Ако е така, оставете го да суче 30, даже и 40 минути, стига да имате време. Кърмачето изсуква по-голяма част от млякото в гърдата за 5—6 минути, останалата част от времето то задоволява своя инстикт за сукане, залъгвано от малката струйка мляко. С други думи, оставено на гърдата 35 минути, то получава почти толкова мляко, колкото ако суче само 20 минути. Ако оставите едно естествено хранено бебе да суче, колкото иска, ще се убедите, че на едно кърмене се задоволява с 10 минути, а на друго — с 40 минути. Този пример показва как млечната жлеза се нагажда към индивидуалните нужди на бебето.
Ако бебето на всяко кърмене суче само от едната гърда и спре, вие не можете да го накарате повече да суче. Бебето, което на всяко кърмене суче и от двете гърди и започне да си смуче палеца, представлява друг проблем. Да предположим, че след като е сукало 10 минути от едната гърда, му дадете втората, след 5 минути може да изсуче от втората гърда толкова мляко, че да има неприятно усещане вследствие преяждане. Тогава то спира да суче, въпреки че още не е задоволило смукателния си инстинкт, и затова започва да си смуче палеца. Можете да опитате два начина да го накарате да суче по-дълго. Вижте дали няма да се задоволи само с едната гърда на всяко кърмене, като го оставите да суче колкото иска. Ако гладът му не може да се задоволи, то поне го оставете да суче по-дълго от първата гърда. Вместо да го преместите на другата си гърда след 10 минути, оставете го да суче 20 минути, ако иска. След това му дайте да суче от втората гърда толкова, колкото иска.
Смукане на палеца у изкуствено хранени бебета. У изкуствено храненото бебе смукането на палеца най-често започва, когато то се научи да изпива шишето си за 10 вместо за 20 минути. Това става, защото с увеличаване на възрастта кърмачето закрепва, а гумените биберони стават по-меки. Независимо от това, за колко време се свършва шишето, първото нещо е да купите нови биберони. Оставете дупките им такива, каквито са, без да ги разширявате, и вижте дали това няма да удължи продължителността на храненето. Разбира се, ако дупките са много малки, някои кърмачета се изморяват и изобщо престават да се опитват да сучат. През първите 6 месеца дупките на биберона трябва да бъдат толкова малки, че кърмачето да може да изсуква млякото си за 20 минути. Тук става дума за времето, когато бебето действително суче, почивките не се включват. Ако имате силно бебе, то може да изпразни шишето за 10— 12 минути дори през нов биберон с неуголемени дупки. В такъв случай купете биберон без дупки и му пробийте дупки с нажежена игла. Започнете с много тънка игла, докато видите как ще протече млякото през отворите на биберона.
Ако бебето си смуче палеца, не трябва да бързате с намаляване броя на храненията. За задоволяване сукателния инстинкт у кърмачето са от значение не само продължителността на всяко хранене, но и броят на храненията в денонощието. Ако въпреки че сте удължили продължителността на кърменето или на храненето с шише, то все още си смуче палеца, разумно е да не намалявате броя на храненията. Например, ако едно тримесечно бебе проспива храненето си в 22 часа, но доста много си смуче палеца, съветвам ви да го будите в 22 часа, стига да не отказва храненето, като го разбудите. Това хранене ще може да се отмени вероятно след 2 месеца. Същото се отнася и до преминаването от 4 на 3 хранения на ден.
Отражения върху зъбите. Може би се безпокоите за отражението на смукането на палеца върху челюстите и зъбите. Наистина смукането на палеца често води до изкривяване на горните млечни зъби навън, а долните зъби се изкривяват малко навътре. Колкото повече детето си смуче палеца, толкова изкривяването е по-голямо. Изкривяването на зъбите зависи най-вече от положението на палеца в устата на детето. Но зъболекарите изтъкват, че това изкривяване не оказва влияние върху постоянните зъби, които започват да поникват около 6- годишна възраст. С други думи, ако детето престане да смуче палеца си преди 6-годишната възраст, както това става в повечето случаи, вероятността за увреждане на постоянните зъби е много малка. Но независимо от това, дали смукането на пръста изкривява зъбите или не, вие естествено искате детето ви по-бързо да се откаже от това. Съветите, които вече ви дадох, най-бързо ще ви помогнат да се прекрати смукането на пръста.
Защо да не прибягваме до възпиращи средства. Защо да не вържете ръцете на бебето или да му сложите алуминиеви ръкавички, за да го предпазите от смукане на палеца. Това много ще го раздразни, което теоретически не е правилно. Освен това тези мерки не лекуват бебето, ако то много си смуче
палеца. Ние всичките сме чували за майки, които в своето отчаяние в продължение на дни и месеци са използвали шини за лактите, метални ръкавички или боя с лош вкус. Но в момента, когато се махне възпиращото средство, палецът обратно влиза в устата. Разбира се, някои майки са получавали добри резултати от използуването на тези средства, но при повечето от тези случаи смукането на палеца е било умерено. Много бебета си смучат палеца само от време на време. Те сами изоставят този навик независимо от това, дали сте предприели нещо. Според мене възпиращите средства в крайна сметка карат бебето, което ревностно си смуче палеца, да го смуче още повече.
Смукането на палеца у по-големите деца. Досега ставаше дума за това, как започва смукането на палеца през първите месеци след раждането. Но когато кърмачето наближи една година, смукането на палеца се превръща в нещо друго. То става един вид успокоително средство, което му е необходимо в определени моменти. Детето смуче палеца си, когато е изморено, отегчено или раздразнено или пък при заспиване. Когато не може да се справи с дадено положение и да постигне своето, то се връща към своя кърмачески период, когато смукането на палеца е било най-голямото му удоволствие. Въпреки че след една година смукането на пръста задоволява вече друга потребност, то се среща при същите деца, които още като бебета са започнали да го правят за задоволяване на своя инстинкт за сукане. Много рядко смукането на палеца започва след първата година.
Няма смисъл да се мъчите да удължавате времето за сукане на 1-, 2- и 3-годишно дете. Има ли нещо, което трябва да предприемете? Според мене няма, ако детето ви е общително, щастливо, ако се заиграва само и си смуче палеца само при лягане и от време на време през деня. От друга страна, ако през по-голямата част от времето си смуче палеца, вместо да играе, родителите трябва да се запитат дали не е необходимо да направят нещо, за да не бъде това единственото му занимание. Детето може да се отегчава от това, че няма достатъчен контакт с други деца, че няма много играчки или че е принудено с часове да седи в количката. Дете на година и половина може по цял ден да се сърди на майка си, ако тя непрекъснато му забранява да прави неща, които са привлекателни за него. По-добре е просто да се отвлече вниманието на детето с някакъв предмет за игра. Друго дете пък има с кого да играе и има свобода на действие в къщи, но е твърде срамежливо, за да се отдаде на тези занимания. То само наблюдава отстрани и си смуче палеца. Не искам да кажа, че всяко дете, което си смуче палеца, представлява проблем. Даже и най-щастливите и задоволени деца имат моменти, когато им е неприятно. Множество малки деца, които редовно си смучат палеца, изобщо нямат нужда от промяна на отношението към тях, тъй като те са много щастливи. Давам тези примери само за да поясня, че ако се предприема нещо за детето, което твърде много смуче палеца си, то трябва да се направи живота му по-интересен и по-приятен.
Казаното дотук се отнася също така и до детето, което смуче ъгъла на одеялото или дъвче яката на палтото си, когато му се спи или е отегчено или когато се чувствува изоставено. Използването на шини за лактите и на ръкавички, мазането на палеца с неприятно на вкус вещество само правят децата по-нещастни и не прекратяват навика по-бързо нито при големите деца, нито при бебетата. Според мене тези мерки като че ли само поддържат навика. Същото се отнася и до забележките и изваждането на пръста от устата. Спомням си случая с Ани, която сама спря да си смуче пръста на 3 години. След шестмесечно отсъствие нейният чичо, който винаги й се караше за това, се завърна в къщи. От този момент Ани започна отново да си смуче пръста. Често сте чували препоръката да дадете някаква играчка на детето, щом като започне да си смуче палеца. Наистина е разумно да имате достатъчно интересни неща, с които детето може да си играе така, че да не се отегчава. Но ако всеки път, когато то си сложи палеца в устата, вие скачате, за да му тикнете някоя играчка в ръцете, това скоро ще престане да дава резултати. Чрез награди? Ако вашето дете е от малкото деца, които на 5-годишна възраст все още си смучат палеца, и вие започнете да се тревожите, че то ще увреди постоянните си зъби. В тази възраст можете да успеете, ако му обещаете подходяща награда. Но на практика никое 2— 3 годишно дете няма воля да превъзмогне инстинкта заради някаква награда и вие няма да получите резултат.
Така че, ако вашето дете си смуче палеца, погрижете се животът му да бъде по-приятен. Напомняйте му, че някой ден то ще бъде достатъчно голямо, за да престане да си смуче палеца. Това приятелско поощрение ще го накара само да поиска да се избави от този навик веднага щом като може. Не му натяквайте. Най-важното е изобщо да спрете да мислите за това. Ако продължавате да се тревожите, даже без да казвате, детето ще чувствува това и у него може да се предизвика обратна реакция. Помнете, че след време детето само ще престане да си смуче палеца. В голямото си мнозинство децата престават да си смучат палеца преди поникването на постоянните зъби. Обаче този навик не изчезва изведнъж. За известно време той рязко намалява и след това отчасти се възвръща по време на болест или когато детето трудно се приспособява към нещо. След време напълно изчезва. Много рядко престава преди 3 годишна възраст. Обикновено изчезва между 3- и 6- годишна възраст.
Движения, които съпровождат смукането на палеца. Повечето бебета, които си смучат палеца до една или повече години, същевременно извършват и някои други движения. Едно търка или скубе одеяло, пелена или плюшена играчка. Друго глади ухото си или върти кичур от косичката си. Трето иска да
държи парче плат близко до лицето си и евентуално да гали носа или устните си с едно от свободните си пръстчета. Тези движения напомнят за това, как малкото бебе леко опипва кожата или дрехите на майка си, когато суче от гърдата или от шишето. И когато детето притиска нещо до лицето си, то като
че ли си спомня как се е чувствувало на гърдата на майка си. Тези навици обикновено изчезват заедно със смукането на палеца. Когато детето силно се привърже към някое старо парче плат или някоя изтъркана мека играчка, които гали при смукането на палеца си, това може да смущава майката, която го смята за некрасиво. Тя може да успее да измъкне този предмет за няколко часа, да го изпере и изсуши, но извън това тя не може да направи нищо повече. Понякога детето позволява подмяната на стария предмет със също такъв нов предмет, но би било неправилно да накарате детето да изхвърли такъв предмет, който му носи спокойствие и го утешава. То само ще поиска да стори това, когато може, съзнавайки, че е бебешко. Детето постепенно изживява този навик, като ту се връща към него, ту отново се отказва, докато окончателно се освободи от него.
Друг навик. Понякога бебето или малкото дете добива навика да си смуче и дъвче езика, при което част от храната може да се върне от стомахчето в устата както преживянето у кравите (руминация). Среща се рядко. В някои случаи започва, когато ръцете на кърмаче, което си смуче палеца, са били връзвани и тогава вместо палеца то започва да си смуче езика. Моят съвет е веднага да разрешите на бебето да си смуче
пръста, преди преживянето да е станало навик. Постарайте се да има достатъчно детска компания, игри и родителски ласки. Казват, че храната по-добре се задържа в стомаха, когато детето приема само твърди храни.