Кихане. Бебетата кихат лесно. Кихането не означава простуда, освен ако не се появи и хрема. Най-често то се дължи на прах или засъхнала секреция, която се е събрала на топче в носа и гъделичка.
Слабо дишане. Младите родители обикновено се тревожат малко за дишането на новороденото бебе, защото често то е неравномерно и понякога толкова повърхностно, че нито го чуват, нито го виждат. Може и да се разтревожат, когато за първи път чуят бебето леко да хърка. И двете състония са нормални.
Хронично шумно дишане се среща у някои малки бебета. При единия вид кърмачето издава хъркащ шум, образуван в задната част на носа му. Това е подобно на хъркането на възрастен човек, само че кърмачето го прави, когато е будно. Причина за това е по всяка вероятност неумението на бебето да контролира мекото си небце. С възрастта то изчезва. По-често срещаният вид хронично шумно дишане се причинява в ларинкса. Епиглотисът (месестото образувание над гласните връзки) е толкова мек и отпуснат у някои кърмачета, че се всмуква надолу и вибрира. Това предизвиква шумен, тракащ, хъркащ звук при вдишване, който лекарите наричат стридор. Той е такъв, като че ли бебето се задушава, но детето може да диша по този начин неограничено дълго. В повечето случаи стридорът се явява при тежко дишане и обикновено изчезва, когато кърмачето е спокойно или спи. Може да е по-добре, ако лежи по корем. Трябва да се съветвате с лекар, но лечение не е необходимо, нито пък помага. Стридорът изчезва с растежа.
Шумното дишане, което се появява изведнъж с голяма сила у по-голямо кърмаче или у дете в ранната възраст, означава нещо съвсем различно от хроническата разновидност. Ти може да се дължи на круп, на астма или на друга инфекция и изисква незабавна медицинска помощ. Всяко кърмаче с шумно дишане от който и да е вид трябва да бъде прегледано от лекар.
Задържане на дишането. Когато се разплачат, някои кърмачета изпадат в такава ярост и задържат дъха си толкова дълго, че посиняват. Първоначално това плаши много родителите. Това много рядко означава нещо друго, освен че бебето има такъв темперамент. (Често това бебе е необикновено весело през останалото време.) Лекарят трябва да бъде уведомен за това, за да провери при следващия преглед дали детето е физически здраво. Освен това не е необходимо да се прави нищо друго. Посиняването не трябва да бъде причина за успокояване на бебето, щом заплаче. В противен случай то ще се разглези.
Тимусът. Хората говорят за тимуса с голямо страхопочитание. Бихте помислили, че е много опасна жлеза. В редките случаи, когато бебето умре без видима причина, вината често се хвърля върху нея. По-голямата част от тази лоша репутация е незаслужена. Всяко бебе има тимус в горната част на гръдния кош. Нормалната жлеза може да бъде толкова голяма, че да притиска леко дихателната тръба, но това почти никога не дава някакви симптоми или неприятности. Вече не се смята за разумно или за необходимо да се прилага рентгеново лечение за тимуса.
Старата теория, че увеличеният тимус причинявал внезапна смърт, идваше от незнанието на нейните размери. Сега, когато знаем повече за нея, ние разбираме, че „уголемените" жлези на внезапно починали са били фактически нормални по размер. В редки случаи на внезапна смърт при внимателен преглед се установява, че причината е била внезапна тежка инфекция. Така че не се тревожете за тимуса. Няма нужда да се прави рентгенова снимка на здраво новородено, за да се види големината на тимуса.
