Готовност на детето към приучването му. В известен смисъл приучването към уриниране в гърне е по-трудно или поне се постига по-бавно, отколкото приучването към ходене по голяма нужда в гърне. По-лесно е за човек в коя да е възраст да за¬държа изпражненията, открлкотю урината си. Докато към 2-годишна възраст повечето от децата вече ходят по голяма нужда в гърне (ако искат), много 21/г-годишни все още доста често се подмокрят през деня или през нощта. От друга страна, де¬цата рядко се противят на дневното уриниране в гърне. Когато те физически са в състояние да регулират функцията на своя пикочен мехур, те с готовност го правят. Те не отказват да сед¬нат на гм)не и да се изходят по малка нужда. Като че ли те нямат такова собственическо отношение към урината както към изпражненията.
Между 12-ия и 18-ия месец пикочният мехур започва да задържа повече урина. При повечето бебета през първата година и първите месеци на втората година пикочният мехур автоматично и доста често се изпразва. След това започва по-дълго да задържа урината. Към 15-ия и 16-ия месец майката с изненада и удоволствие забелязва, че детето й е сухо цели 2 часа, обикновено по време на сън. Това не е резултат на някакви
усилия към приучване, а се дължи на развитието на мехура на бебето. Това ясно се вижда при някои бебета, които на 12 месеца престават да се мокрят нощно време, преди майките им изобщо да са ги поставяли на гърне. Общо взето, момчетата по-бавно се приучват към уриниране в гърне в сравнение с момичетата. У някои 2-годишни деца пикочният мехур все още доста често се изпразва, понякога всеки половин или един час.
Въпреки че у много деца на 15—18 месеца пикочният мехур може да задържа урината в продължение на 2 часа, това още не означава, че те са се научили да ходят в гърне. Ако майката помни кога детето е ходило по малка нужда и постъпва тактично, тя може да успее навреме да постави детето на гърне няколко пъти на ден. Но съвсем необикновено е за дете на тази възраст да запомни, че трябва да уринира в гърнето и навреме да сигнализира. То не го съзнава достатъчно добре.
Често децата започват да казват, че искат да ходят по малка нужда между 18-ия и 24-ия месец. В тази възраст някои деца започват да усещат пълния пикочен мехур и съобщават това с някаква дума или дават някакъв специален знак на майката. На тази възраст по-често сигнализират онези деца, чиито майки доста редовно са ги поставяли на гърнето и с това са насочили вниманието на детето. Впрочем първите няколко седмици детето казва, след като се е подмокрило. За някои майки това изглежда безпредметно, а други даже подозират, че детето го прави нарочно, за да ги дразни, но те не трябва да гледат песимистично. Просто отначало детето повече усеща мокрите гащички, отколкото пълният пикочен мехур. Неговите намерения са добри и то върши всичко, което е по неговите сили в момента, и скоро ще казва навреме, ако забележи, че усилията му се оценяват. Но даже и след като детето започне да казва, то все още доста често ще си мокри гащичките. Понякога то е твърде заето, за да усети пълния пикочен мехур, освен ако майка му не следи в кои часове детето уринира и му напомня своевременно. То все още не е стигнало до последния етап, когато казва навреме, и вече е добило достатъчно сръчност и отговорност само да отиде до гърненцето, да си свали гащичките и т. н. Наблюденията върху децата показват, че даже на 2,5 години повечето от тях все още често се мокрят и че много деца не могат да поемат цялата отговорност даже към 3-годишна възраст.
Метод, при който майката от началото на втората година забелязва времето, когато детето уринира. Има два принципни подхода при приучването към уриниране в гърне. Когато майката предпочита да започне възможно най-рано (така, както редовно е започнала да слага детето на гърне за голяма нужда към края на първата и началото на втората година), тя може да започне да поставя детето на гърне, ако забележи, че детето
остава сухо в продължение на два часа. В такъв случай можете да сте почти сигурни, че: 1) пикочният мехур е достатъчно функционално укрепнал и вие няма да се опитвате да го приучвате към нещо, за което той още не е готов; 2) два часа след последното уриниране пикочният мехур на вашето дете ще бъде пълен, което значи, че детето скоро ще бъде готово да уринира и няма да е необходимо да го държите дълго на гърнето; 3) вашите опити за приучване няма да бъдат неочаквани и обучението ще става постепенно, защото отначало много рядко
ще го намирате сухо след 2 часа, но с течение на времето ще намирате детето сухо все по-редовно.
Повечето от децата за първи път започват да остават сухи след 2 часа по време на дневния си сън. Някои остават сухи по друго време на деня, а други за първи път остават сухи през нощта чак до сутринта.
Ако майката изчаква детето само да я уведоми. Родители, които предпочитат да не бързат с приучването към гърне (които също така изчакват детето само да поиска да ходи по голяма нужда в гърне през втората половина на втората година), естествено изчакват и с приучването към уриниране. Детето, което между 18-ия и 24-ия месец се е научило да казва за голяма нужда, обикновено месец по-късно усеща пълния пикочен мехур и казва на майка си, особено ако тя го насърчава за това.
Ако майката чака детето само да се научи, към края на втората година то почти едновременно ще се научи да ходи и по малка, и по голяма нужда. Както вече споменах, това може да ви досажда в течение на няколко дни, защото детето може всеки 10 минути да иска да седне на гърненцето с надежда, че пак ще ходи, за да ви достави удоволствие, гордо със своето ново постижение.
Искам да добавя следното: майка, която предпочита да изчака, докато детето само прояви интерес към гърнето, не трябва да счита, че напомнянето от нейна страна е погрешно и ще попречи на метода. Повечето деца към края на втората година охотно искат да се отзоват на желанията на майката, ако тя ги изразява дружелюбно и ако се съобразява с възрастта на детето.
Някои деца не могат да ходят по малка нужда извън дома. Понякога се случва, че детето през втората година така свиква с гърнето си, че не може да ходи по малка нужда другаде. Не можете да го накарате нито с добро, нито с лошо. Рано или късно то сигурно ще си намокри гащите, но за това не трябва да му се сърдите. Ако мехурът е болезнено препълнен, но детето не може да се изходи, сложете го за, половин час в топла вана. Това по всяка вероятност ще подейства. Не забравяйте тази възможност когато пътувате с детето и ако е необходимо, носете със себе си гърнето му. Добре е отрано да свикне детето да уринира на различни места, включително и навън.
Подмокряне през нощта. Множество неопитни и опитни родители считат, че за да остава детето сухо до сутринта, трябва да го вдигнат през нощта. Те питат: „След като детето почти не се мокри през деня, кога трябва да започнем да го вдигаме да ходи по малка нужда през нощта?" Това е погрешна представа. В същност от ваша страна не са нужни никакви усилия, за да остава детето сухо. Детето по естествен начин спира да се мокри нощно време, когато неговият пикочен мехур достигне известна степен на функционална зрелост, стига да не е нервно или упорито и да се съпротивлява на приучването към ходене на гърне. Това ясно личи от факта, че около 1% от бебетата на 1-годишна възраст, независимо че се подмокрят през деня, остават сухи през цялата нощ, въпреки че майките не са положили никакви усилия за това. Към края на втората и началото на третата година много деца престават да се мокрят нощем, преди да са се научили да се контролират добре през деня. Пикочният мехур може да задържа урина по-дълго по време на сън, отколкото през деня, защото бъбреците автоматично произвеждат по-малко урина — когато човек е спокоен и спи, урината е по-концентрирана.
Повечето деца престават да се мокрят нощем между 2 и 3 години, по-малко деца — между 1 и 2 години, а някои — едва след 3 години. Момчетата, обикновено по-дълго се мокрят в леглото, отколкото момичетата, по-нервните деца престават да се подмокрят по-късно от спокойните. Понякога това е наследствена проява.
Аз мисля, че родителите не трябва да предприемат нещо, за да остава детето сухо през нощта. Естественото развитие на пикочния мехур и приучването на детето през деня да ходи по малка нужда в гърнето, благодарение на което у него се оформя разбирането, че пикочта трябва да бъде в гърнето, са напълно достатъчни в повечето случаи. Разбира се, добре е, ако родителите споделят гордостта на детето и го хвалят, когато се събуди сутрин сухо. Някои родители предпочитат да се заемат по-активно и започват да вдигат детето в 22 часа, щом като то привикне да ходи на гърне през деня. Възможно е по този начин малко по-бързо да се прекрати нощното мокрене, тъй като изпразненият мехур вече не е толкова препълнен сутринта. Някои деца лесно се будят и веднага се изхождат; други се будят мъчно и мъчно се изхождат или даже се сърдят. Струва ми се, че ако родителите имат затруднения, трябва да престанат да вдигат децата от леглото.
