Устройство на тялото на рибите
Рибите се отличават рязко от гръбначните животни, тъй като са пригодени да живеят изключително във водна среда.
Тяло. При рибите то се състои от глава, труп и опашка. Рязка граница между трите части не може да се направи, защото главата минава веднага в трупа, а задната част на трупа —в опашката (фиг. '95).
Глава. Тя започва от муцуната и завършва в края на перилните капачета. В предния край на главата е разположена устата, която бива предна, горна, долна и т. н. Някои риби имат в устата си зъби, други нямат. Очите са разположени обикновено от двете страни на главата. Рибите нямат клепки. У някои има развита миглена ципа. Пак в предната част на главата отстрани са разположени хрилете, чрез които рибите дишат. Те са покрити с хрилни капачета, съставени от няколко плоски кости и кожна ципа.
Труп. Върху него различаваме перки (плавници). Те представляват кожни гънки, укрепени с костни лъчи. Перките съставляват двигателният апарат на рибата. Те са чифтни и нечифтни. Нечифтни са тръбната и опашната. Чифтни перки са гръдните, разположени под хрилните капачета отстрани на гърдите, и коремните, разположени на коремната страна. Трупът на рибите е покрит с кожа. При едни тя е гола, а при други епидермисът образува люспи, които имат характерна форма за вида. Те са образувани от костно вещество. Люспите се срещат в повечето от костните риби.
Външната окраска на рибите се дължи на различни пигментни клетки. Тя не е постоянна и често се мени в зависимост от околната среда.
Скелет. Той се състои от кости на главата, гръбначен стълб и кости на перките (лъчи). Скелетът на главата е съставен от черепна кутия, в която е поместен главният мозък и предната лицева част, която е опората на хрилете. Гръбначният стълб се състои от отделни прешлени. Те са свързани помежду си с хрущяли. Ребрата на рибите имат саблевидна форма и завършват свободно. Костите на перките са свързани с основния скелет чрез поясчета.
Отделителна система. Състои се от два бъбрека, разположени от двете страни на гръбначния стълб. Формата им е лентовидна и имат червенокафяв цвят. От тях излизат пикочопроводните канали, които се съединяват в общ пикочопровод, който стига до пикочния мехур.
Полова система. При мъжките тя се състои от семенни жлези, които са с различна форма, големина и са разположени различно в тялото. Женските полови органи също са устроени различно. Състоят се от яйчни жлези, които имат разнообразна форма. При едни риби яйцепроводният канал се излива в клоаката, при други се отваря след клоаката в специално полово отвърстие. Яйцата на рибите се наричат хайвер.
Дадените кратки бележки за анатомията и устройството на рибите са необходими при изработване на сухите препарати.
Влажни и сухи препарати
За разлика от птиците и бозайниците при рибите могат да се изработват сухи и влажни препарати. При сухите препарати работата (като при птиците и бозайниците) се състои в следното: Кожата се одира. След известна обработка тя се облича върху изкуствено изработено тяло и се оформя.
Приготвянето на изкуственото тяло може да стане по два начина:
1. От талаш, който се облепя с гипс, като се спазват необходимата форма и големина.
2. Чрез гипсова отливка, която се прави от неодраната още риба.
При влажните препарати рибите не се дерат. Те се затварят и запазват в стъклени съдове с консервираща течност.
Прибори и инструменти които се използват за приготвяне на влажни препарати
Приборите, с които си служим за ловене на рибите, са познати на всички — спортна въдица, серкме (мрежа) и др. За изработване на препарати от риби са необходими далеч по-малко инструменти и химикали, отколкото при птиците и бозайниците. Трябва да имаме различни видове и големини стъкленици, стъклени плочки за прикрепване на препарата, конци, игли, пинцети, елмаз, спринцовка, консервираща течност (спирт или формалин), дестилирана вода, различни видове лепила за затваряне на стъклениците, животински мехур, черна лакова боя, гипс и др. Стъклениците, които се използуват за препаратите от риби, са приготвени фабрично и са с различна форма и големина.
При влажните препарати за всеки стъклен съд, в който ще се съхраняват рибите, трябва да се изреже съответна стъклена плочка с широчина, 2 мм по-малка от разстоянието между вътрешните стени на съда, и с височина, с няколко мм по-малка, с оглед стъкленицата да се затвори. Често пъти дъното на съдовете не е с идеална форма и долните ъгълчета на плочката опират встрани. Тогава се изрязват стъклени ъгълчета. Стъклените плочки се изрязват с елмаз от обикновено, 3 мм дебело стъкло с подходящи размери според съда, в който ще се съхранява рибата.
Ръбчетата на плочката се заглаждат с парченце камък (шмиргел, брус), за да не се разрежат конците, с които се закрепва рибата.
Много по-ефектни препарати се получават, ако стъклените плочки се изрежат от матово стъкло.
Освен плочките трябва да си приготвим и ваничка за фиксиране на рибата: На дъното на подходяща по големина стъклена вана изсипваме разтопен по равни части пчелен восък и твърд парафин. Дебелината на восъчно-парафинения слой трябва да бъде не по-малка от 2 см. Ако нямаме възможност да направим такава вана, за фиксиране може да се използува дървена дъсчица, която се закрепва на дъното на ваната.
Консервиращи течности
Събраните за влажни препарати риби се запазват от разлагане, като се съхраняват в консервиращи течности. Съществуват най-различни течности, които запазват препаратите от риби. Най-често използувани си остават спиртът и формалинът и в много редки случаи за временно съхраняване — готварската сол.
Спиртът е една от най-добрите консервиращи течности. Обикновено се продава 95°. Но за съхраняване на рибите се използува 60—75°. При разреждането на чист спирт с дестилирана вода с помощта на спиртомер може да се определят абсолютно точно градусите, конто са ни необходими. Поради това че снабдяването с чист спирт е трудно, може да се използва денатуриран спирт (спирт за горене) със същия градус. Но понеже той има виолетов цвят, обезцветяването му става с костни въглища. За целта на 1 л спирт за горене изсипваме две супени лъжици костни въглища, които остават да престоят в него 24 часа. След това го пречистваме през филтърна хартия. Получава се обезцветен денатуриран спирт, който може да се използва за работа.
Спиртът е много лесно летлив и запалителен и когато се работи с него, не трябва да има наблизо огън.
Друга консервираща течност е формалинът. Той се продава под 40%. За съхранение на рибите се използува разреден 3—4%. формалинът консервира препаратите много добре и ги запазва за дълго време. Освен това той изветрява бавно. Но при работа с него трябва да бъдем предпазливи, защото парите му разяждат лигавиците на очите, ноздрите на носа, той разяжда кожата на ръцете и пр. Освен това при по-висок процент на разтвора формалинът променя ярките цветове и препаратите избеляват.
Приготвяне на влажни препарати от риби
Самата техника на приготвянето на влажните препарати не изисква някаква специална подготовка, но при нея трябва да се спазва известен ред.
Рибите се монтират на стъклена плочка и се поставят в съд с консервираща течност, след като са фиксирани в желаното положение във ваната с восъчно-парафиненото дъно. Тялото им се закрепва с помощта на хартиени ивички и карфички към дъното на ваната. По възможност всички перки на рибата се разтварят и прихващат към восъчното дъно с хартиени ививки {фиг. 96). Положението на рибата (позата) трябва да се направи така, че да се виждат повече подробности от тялото. Хартиените ивички не трябва да притягат тялото, а умерено да го придържат към дъното. Забождането на карфичките трябва да става във восъчното дъно, а не в тялото или плавниците на рибата.
След като се приготви в този вид, рибата се инжектира с 40% формалин. Залива се с 3—4% формалин, за да престои 3—4 дни. През това време рибата запазва положението, в което е фиксирана. След това се изважда, изплаква се с вода и се монтира на стъклена плочка.
Приготвяне на сухи препарати от риби
Приготвянето на сухи препарати от риби не отстъпва по сложност на препаратите от птици и бозайници. За изработването на техните тела има много начини. Тук ще разгледаме само тези, които могат да се използуват при домашни условия.
Най-напред се вземат размерите от дължината на тялото, мерено от муцуната до основата на опашния плавник, обиколката на тялото при хрилете и при коремните перки. После рибата се поставя в 20% формалин, за да се закрепят люспите по кожата и да не паднат по време на одирането. Ако се случи някои люспи да паднат, трябва да се съберат и поставят в 2% формалин, за да не изсъхнат, и след завършване на препарата да се залепят на мястото им.
Докато рибата престоява във формалина, необходимо е да приготвим скелета и да възстановим тялото. Скелета приготвяме от мек, но дебел тел, за да може да издържи препарата. По размерите на рибата свиваме тела, както е показано на фиг. 97. Към завития тел закрепваме и два вертикални, които служат за монтиране на препарата към постамента. Освен това те ще носят и цялото тяло на рибата. В долния край на вертикалните телове се нарязва резоа, за да може да се навие гайка и да се монтира препаратът към постамента. Когато приготвим скелета, върху него започваме оформянето на тялото. Това става с талаш или кълчища, които закрепваме за здрави конци, за да стане тялото здраво и набито (фиг. 98). За възстановяването му се ръководим от фермата и размерите на рибата (дължината и обиколката и. Завършването на работата по изкуственото тяло на рибата става, след като се облепи и заглади с гипс. Това трябва да се направи много старателно.
Тялото трябва да стане навсякъде идеално гладко, без гънки, вдлъбнатини или издутини. След това оставяме гипса да се втвърди и позасъхне.
През това време одираме рибата. Като престои във формалина, кожата й става стегната, което улеснява нейното одиране. Одирането започва с разрез по долната част на тялото (фиг. 99) и става с подрязване на съединителната тъкан. Като стигнем до перките, отрязваме ги в основата. Одирането на кожата завършва, след като сме стигнали до черепа. Отрязване черепа от тялото, като главата естава към кожата. Главата почистваме от мускулната тъкан през устата и я изрязваме с 
ножичка. Изваждаме внимателно очите. Почистваме и черепната кухина от мозъка. Изваждаме го с шпаклетка. Одраната кожа не трябва да се обръща с люспите навътре. Следва почистване на кожата отвътре от останалите по нея ципи, мускулчета и др. Като свършим и това, намазваме я от вътрешната страна с арсеников сапун, който се оставя да попие. После оформяме с хартиена каша почистените места по черепа. Сега вече може да облечем с кожата изкуственото тяло.
Най-напред намъкваме главата върху телчето, приготвено за нея на скелета. Обличаме тялото и започваме зашиването на разреза (фиг. 100). Перките закрепваме между две мукавички, за да запазят формата си. Като привършим със зашиването на разреза, поставяме очите на рибата, което трябва да направим старателно и препаратът да получи естествен вид.
Поставянето на очите при рибите не се различава с нищо от това при птиците и бозайниците. Те се поставят едновременно с оформянето на препарата.
Друг начин за приготвяне на изкуствено тяло е, като се изреже дъска по профила на рибата, която ще препарираме. В двата и края закрепваме опорните телове. На горната и долната страна по профилната дъска забиваме пирончета, които служат за прикрепване на пълнежа (кълчищата или талаша) фиг. 101).
По-нататък оформянето и изглаждането на тялото става по познатия вече начин.
Тялото на препарата може да се приготви и чрез гипсова отливка, но това е трудно изпълнимо при домашни условия и изисква голям опит.
Препариране на глави от риби
Истинска наслада и удоволствие за риболовеца е улавянето на едър екземпляр риба. Той може да запази спомена за това, като препарира нейната глава.
Това става по следния начин. Преди да се отреже главата на рибата, измерва се обиколката и зад хрилните капачета така, че гръдните перки да останат към главата. Отрязването става на мястото, където е направено измерването (фиг. 102). Главата се поставя в 20% формалин, където престоява около 12—15 часа.
След изваждането от формалина се одира кожата на малката част от тялото,която е останала зад хрилете. Главата се почиства от мускулната тъкан през устата, като се изрязва с ножичка, а с помощта на пинцет се извършва прецизно почистване на всички останали части. Очите се изваждат също внимателно. Черепът се почиства от мозъка, който се изважда през черепното отвърстие с помощта на шпаклетка. Почистените места и кожата отвътре се намазват с арсеников сапун и се оставя отровата да попие. Главата се оформя с хартиена каша (папие-маше). За да я монтираме върху подходящ постамент, трябва да я закрепим с подходящ тел, единият край на който да я държи, а другият да се захване към постамента. За тази цел вкарваме тела в черепното отвърстие. Закрепването му в черепа става, като налеем гипсова каша в черепната кухина и я оставим да се втвърди и да задържа тела. Непосредствено зад черепния отвор върху тела навиваме талаш или кълчища, за да оформим малка част от тялото зад хрилете. Талаша облепяме с гипс, за да се получи гладка повърхност и да отговаря на обиколката на рибата, взета преди препарирането. Оформянето по-нататък става, като се изреже парченце от дъска по формата на разреза (сечението). Върху дъсчицата се провърта дупка, за да мине телът, който е закрепен в черепа, а кожата зад хрилете се захваща по периферията на дъсчицата с карфички (фиг. 102). Сега вече телът, излязъл зад дъсчицата, се отрязва така, че да се огъне и забие обратно в нея. Така оформената глава монтираме към дървено постаментче два винта.
Накрая поставяме очите по познатия вече начин, за да може препаратът да получи естествен вид (фиг 47, е)
Монтиране на препаратите
Монтирането на влажните препарати става обикновено върху стъклена плочка. Рибата (препаратът) се разполага в средата на плочката обикновено в профил. Привързването и към нея става със здрав бял или найлонов конец. Пробождаме рибата с игла на две места и я привързваме към стъклената плочка (фиг. 103). Плочката с препарата поставяме в цилиндър или стъкленица и я заливаме с нов,. 3—4% формалин или 75° спирт. Ако потопената плочка не стои вертикално в съда, а наклонено, закрепваме я с изрезки от коркова тапа, които поставяме отстрани, за да я притегнат към съда (фиг. 104). В това положение препаратът престоява 10 дни. Около рибата и на дъното на съда може да се появи налеп, утайка от мазнина, кръв и други секрети. Това налага разтворът да се смени наново. При второто му сменяне затваряме съда, като залепваме похлупачето на цилиндъра или стъкленицата.
За залепването на похлупачето има много видове лепила, но най-добре то се залепва с епоксидна смола (лепило). Намазването с тази смола трябва да стане на тънък пласт по периферията на похлупачето, което поставяме върху гърлото на цилиндъра или стъкленицата, и притискаме с някаква тежест. След около 48 часа похлупачето е много добре залепено.
След затваряне на съда може да боядисаме капачето и периферията му с черна лакова боя. Ако Съдът се затваря с коркова запушалка, тя трябва да се извари в парафин, за да може всички шупли по нея да се запълнят. След затваряне на съда обличаме запушалките с развлажнен животински мехур, като го превързваме здраво (фиг. 105). Излишната част от него изрязваме (фиг. 106). След като мехурът изсъхне, боядисваме го с черна лакова боя.
Монтирането на сухия препарат се състои в поставянето му върху добре оформен (полиран или боядисан) дървен постамент. Закрепването на препарата към постамента става, като разположим рибата по средата и там, където опират вертикалните телове, 
пробиваме дупки. През тях промушваме теловете и ги подгъваме обратно. Ако препаратът е от по-голям екземпляр, употребеният за скелета тел позволява да се направи резба и монтирането да стане с гайка (фиг. 107).
Монтираният препарат трябва да се освежи в естествената му външна окраска. За тази цел използуваме маслени бои, а за сравнение — цветни снимки или пресни екземпляри от същия вид риба.
Това е доста трудна работа, защото долавянето на естествените тонове изисква опитност и вярна ръка. Красиви изглеждат препаратите, ако се монтират сполучливо в сух аквариум, направен при естествен фон (морско, речно или блатно дъно).
Етикетиране на препаратите
Препаратите независимо от това, какви са сухи или влажни,— получават завършен вид, след като се постави етикет. На всеки етикет трябва ясно и пълно да се отбележи името на рибата (латинското название) и мястото на улавянето (езеро, блато, река, язовир и т. н.). Добре написаните етикети се залепват в долната част на цилиндъра или стъкленицата.
Съхраняване на препаратите
Както при всички препарати, така и при рибите трябва да се полагат известни грижи за тяхното добро запазване. За влажните препарати те се състоят в следното:
- Да бъдат добре затворени и всички съдове, в които се съхраняват, да бъдат етикетирани.
- Съхраняването да става в добре затворени шкафове.
- Влажните препарати да не са изложени на пряка слънчева светлина. Ако мястото е такова, че няма друг избор, шкафовете се затъмняват с черни завеси, които се махат само при използуване на препаратите.
Сухите препарати трябва редовно да се почистват от прах и да се държат далеч от пряка слънчева светлина.
