Устройство на тялото на бозайниците
Препарирането на бозайници е също много увлекателно. При тях се иска по-голям скулпторски талант. Ако при птиците някои грешки се прикриват благодарение на перата, то при бозайниците това е невъзможно. В повечето случаи те са с къс косъм, който не позволява прикриването на допуснатите грешки. Препарирането на бозайниците има свои специфични особености, които не биха се усвоили, ако не сме се запознали с анатомията им. На фиг. 49 е дадена външната форма на тялото на бозайник и на някои по-главни наименования на частите му. В тялото на бозайниците различаваме: глава, шия, труп, крайници и опашка.
Външна форма на тялото. Тя е най-различна в зависимост от начина на живот. Тялото на бозайниците е снабдено с четири крайника, чрез които те се движат. Само у някои (китовете, тюлените и др.) крайниците са превърнати в органи за плаване, а у прилепите и др. — за летене. Кожа и нейните образувания. Тя се състои от два пласта — горен (епидермис) и долен (вътрешен) — кутис или същинска кожа. От епидермиса се образуват космена покривка, нокти, рога (без тези у еленовите), копита, люспи. Дебелината на кожата при различните видове бозайници е различна - например едрите бозайници и хищниците имат по-дебела кожа. Космената покривка за бозайниците е основен характерен белег. Тя отговаря на перата на птиците. Космите са рогови образувания. Цялата космена покривка образува козината на животното. В нея различаваме 2 вида косми: дълги и твърди, наречени клас, и меки косми, наречени пух или вълна. Космената покривка не е еднакво гъста навсякъде по тялото. Както птиците, така и бозайниците сменят косъма си през годината (линеят). Цветът на косъма зависи от пигментното вещество, съдържанието на въздуха в клетките и тяхната структура. При някои бозайници се срещат видоизменени косми — четина или игли (таралежа).
У копитните бозайници на особени издатини на главата се образуват рога. Те биват два вида: кухи, които не падат (у дивата коза, муфлона и др.), и плътни (у еленовите), които са образувание на кутиса и се сменят всяка година.
Бозайниците имат няколко вида кожни жлези: потни, мазнн, миризливи (отделящи силна отблъскваща миризма) и млечни. Млечните са видоизменени потни жлези.
Мускулна система. При бозайниците тя е развита много добре. Различаваме най-разнообразни видове мускули, които в зависимост от функцията, която изпълняват, са разположени различно: подвижни, които движат кожата; свиващи; притискащи и т. н. Диафрагмата, която представлява мускулна преграда между коремната и гръдната кухина, играе важна роля при дишането на бозайниците.
Скелет. От фиг. 50 се виждат частите на скелета на бозайник. Той е съставен от череп, гръбначен стълб и крайници. Костите при бозайниците са с най-различна форма и големина съобразно с ролята, която играят. Предните крайници се състоят от раменна кост, подраменна кост, китка, длан и пръсти. При копитните пръстите са видоизменени в копита. Задните крайници се състоят от бедро, колянна кост, подбедрена кост, пета, ходило и пръсти. Зъбите при бозайниците се делят на резци, кучешки и кътници. В зависимост от начина на хранене те не са еднакво развити у всички бозайници.
Храносмилателна система. При бозайниците тя се състои от уста, глътка, хранопровод,стомах, подстомашна жлеза, черен дроб, тънки и дебели черва. Според вида на храната и начина на обработването й различаваме: прост стомах (при месоядните) и сложен (при тревопасните животни).
Дихателна система. Тя обхваща носната кухина ларинкса, трахеята и белите дробове. Белите дробове представляват гъбести тела, в които бронхите завършват с тънкостенни мехурчета (алвеоли). Тук се извършва обмяната на газовете .
Кръвоносна система. У бозайниците тя е много добре развита. Главният орган при тази система е сърцето, което е четирикамерно.
Отделителна и полова система. Отделителната система се състои от бъбреци, пикочопроводни канали, пикочен мехур и пикочен канал. Половата система (фиг. 55) у мъжките се състои от семенници (жлези), семепроводи и копулационен орган (член). Семенниците имат овална форма и в повечето случаи са разположени в семенна торбичка, която виси в задната коремна част на тялото. Половата система у женските се състои от яйчници, разположени в коремната кухина, яйцепроводи и копулационен орган. Половата активност у бозайниците е проявена само през определен период от годината (сватбен, брачен).
Нервна система и сетивни органи. Нервната система е много по-сложно устроена, отколкото при птичите. Състои се от централна нервна система, периферна нервна система и симпатична нервна система. Главният мозък е много добре развит. Благодарение на особеното устройство на мозъка и мозъчната кора бозайниците могат да си изработват условни рефлекси. Сетивните органи са осезателни, обонятелни, вкусови, зрителни и слухови. У бозайниците те са развити в различна степен, което е в пряка връзка с начина на техния живот.
Подготовка на бозайниците за препариране
Първата работа, след като сме се снабдили с бозайници за препариране, е да прегледаме у съответния екзмепляр в какво състояние са крайниците, черепът, тялото — въобще какви повреди и недостатъци има по тях. Недостатъците могат да бъдат естествени и придобити. Към първите трябва да причислим всички, които животното е придобило през време на своя живот — лоша космена покривка от продължителен глад, боледуване, ухапване от друго животно, повредена кожа и т. н. Придобитите са разкъсване на кожата при стрелбата от несъответствуващи за големината на дивеча сачми, срязване при одиране, отрязване на муцуната, ушите и т. н. В много случаи черепът или краката на животното са така раздробени от сачмите, че е невъзможно да се използуват за препариране. Но когато са малко повредени, почистваме замърсените места от кръв, кал и др. Кървавите места се измиват с много вода и подръчен материал — мъх, шума, памук и др. Ако е зимно време, замърсените места се почистват със сняг. Не е излишно да се прегледа кожата на бозайника и за полепналите и оплели се в козината му бодливи тръни, пръчици и други плевели, които трябва да се разчепкат и отстранят. У голяма част от бозайниците се срещат външни паразити — бълхи, кърлежи и др. Тези неприятни паразити трябва да се умъртвяват още преди одирането на животното. Това може да се направи, като се постави бозайникът в стъклена вана, в която има съд с малко етер или хлороформ. Ваната се захлупва с капак и така се оставя бозайникът да престои 1—2 часа. Намиращите се в козината паразити умират. При средните и едрите бозайници този начин на обезпаразитяване не е приложим. Те се оставят да пренощуват на студено място, но предварително се изкормят. Ако по тях има паразити, те ще напуснат животното, защото не живеят върху мъртво тяло. След като извършим това, може вече да се смята, че бозайникът е подготвен за одиране.
Одиране на дребен бозайник
Преди да сме пристъпили към одиране на бозайника, трябва да се вземат някои данни за размерите му.
При дребните бозайници се вземат следните данни:
- Обща дължина на тялото — взета от муцуната до края на последния прешлен от опашното стъбло.
- Дължина на опашката — от нейната основа до последния прешлен на върха й, без космите.
- Дължина на стъпалото — от петата до съчлението на средния пръст без нокътя.
- Дължина на ухото — мерена от основата до върха, без косъма.
При одиране на дребни бозайници също се използува картофено или пшеничено нишесте. В случай че нямаме, може да използуваме дървесни стърготини от твърди дървесни видове.
Одирането на кожата на дребни бозайници — катерица, невестулка, къртица, пор, сънливец, таралеж, заек и др. — става така:
Полагаме животното по гръб с главата към лявата ни ръка. С помощта на остър скалпел разрязваме кожата от гърдите през коремната област до ануса, заобикаляйки половите органи (фиг. 56). Разрязването трябва да направим без натискане, за да не срежем стомаха, откъдето козината може да се замърси. Подхващайки кожата с ръка или пинцет, със скалпел подрязваме съединителната тъкан, а с палците на ръцете отделяме кожата от тялото. Продължаваме да отделяме кожата около краката, докато се открие съчлението между бедрото и подбедрената кост. Тук отрязваме крака, като бедрото остава към трупа,. а подбедрената кост и стъпалото — към кожата.
Отрязваме и дебелото черво. Необходимо е да споменем, че 
при одиране на някои хищни бозайници — пор, невестулка и др. —трябва да внимаваме да не срежем миризливите жлези, които издават силно неприятна миризма. Понататък забелваме основата на опашката и я отрязваме. При някои бозайници може да се измъкне цялото опашно стъбло (катерица, невестулка, фиг. 58), при други трябва да се разреже опашката от долната й страна по цялата дължина — от основата до самия връх. В никакъв случай тя не трябва да се дърпа и измъква насила, защото рискуваме да я откъснем заедно с кожата и да повредим препарата. След като сме одрали опашката, продължаваме да отделяме кожата, помагайки си със скалпела и палците на ръцете, докато стигнем до предните крака. Тях отрязваме в съчлението на подраменната кост и китката (фиг. 59). Отделянето на кожата около врата трябва да продължи внимателно и търпеливо. Като стигнем до ушите, отрязваме ги в основата на ушните раковини, и то колкото се може по-близо до черепа. Ушните хрущялни раковини остават към кожата. Отделянето на кожата от главата става най-трудно. Трябва да проявим голяма предпазливост и внимание, за да не срежем лицевата част. Срязаните места проличават особено ясно, след като бозайникът се препарира. Това личи особено много при бозайници с къс косъм. Такива препарати губят от своята красота. Особено внимателни трябва да бъдем при отрязване на слизестата околоочна ципа, която е жилава и здрава. Когато кожата се държи вече на устните и хрущялната част на носа, обрязваме ги със скалпел. Отделената от тялото на бозайника кожа трябва да се обработи и подготви за препариране.
Одиране на среден и едър бозайник
Както при дребните бозайници, така и при средните и едрите, преди да се одере кожата, трябва да се вземат необходимите размери, които евентуално могат да послужат за справка. След одиране на тялото обаче се вземат и някои допълнителни размери, които са необходими за възстановяване формата на тялото (фиг. 60). Вземат се: дължината и обиколката на врата; дължината на китката и обиколката и горе и долу; дьлжината и обиколката в горната и долната част на ходилото и т. н. Всички данни се записват върху контурната скица, която се прави за одрания бозайник.
Одирането на среден и едър бозайник се различава от одирането на дребен бозайник по това, че се разрязва и кожата на крайниците. Разрезът започва от възглавничката на ходилото и върви по вътрешната страна на краката, докато се слее с главнйя разрез през гърдите и корема (фиг. 61). Отделянето на кожата започва пак, както при одирането на малките бозайници с подрязване на съединителната тъкан. С помощта на палците на ръцете заселваме отвсякъде краката и ги прерязваме на пръстите така, че последното съчление, което носи нокътят, да остане към кожата (фиг. 6.2). След одиране 
на задните крака продължаваме дрането по същия ред, както при дребните бозайници. Почти при всички средни и едри бозайници опашното стъбло се изважда с разрязване на опашката от долната страна по дължината (фиг. 63). Ушите трябва също да се одерат. Кожата на ухото се отделя от хрущяла. Внимава се да не се разреже страничният ръб на ухото.
При едрите бозайници (рогатите), за да може да се одере главата, трябва да се направи допълнителен разрез на кожата в тилната част и врата и да се обреже кожата около розетките (фиг. 64). През този разрез изкарваме главата на елените, сърните, дивите кози и другите рогати бозайници. Одирането и без разрез е невъзможно.
Обработване на кожата
Одраната кожа на бозайника трябва да се почисти от останалите по нея мускулни парченца, ципи, мазнина и др. Особено голямо старание трябва да се влага при почистване кожата на главата. Почистването на месестата част по устните (бърните) на едрите бозайници се прави много прецизно, за да може тънката кожица по устата да остане здрава. Мускулната тъкан се изрязва внимателно. Възглавничките или копитата се почистват също най-старателно. В много случаи въпреки доброто почистване на кожата по нея остава значително количество мазнина. Почистването и е задължително. Добри резултати се получават, ако върху вътрешната страна на разстланата кожа нанесем тънък пласт от кашообразен гипс. (фиг. 65).
Така я оставяме да престои 2—3 дни, през което време гипсът поема мазнината. След това почистваме кожата от гипса. Отстраняваме го лесно чрез разчупване и остъргване със скалпел. Почистената кожа разстиламе и осоляваме от вътрешната страна с обикновена готварска сол. Дебелината на пласта сол трябва да бъде от 0,5 до 1 см. След осоляването прибираме кожата към средата от крайниците, главата и опашката и накрая двете страни от хълбоците. След това я навиваме на руло завиваме я в хартия и я оставяме да престои така 4—5 дни.
Осоляването на кожата е задължително условие, ако искаме да я предпазим от загниване. Освен това солта помага косъмът да се заздрави. Прясно одраната кожа е прекрасна среда за развитие на най-различни микроорганизми (гнилостни плесенни, ферментни и т. н.). Като осолим кожата, тази среда се променя и се прекратява тяхното развитие. Един съществен показател, че тя е добре осолена, е пускането след 4—5 дни на така наречената саламура. Тя се получава от разтопяването на солта под действието на наличната влага в суровата кожа.
След 4—5 дни престояване осолената кожа трябва да се почисти от мездрата (вътрешния пласт на кожата), която сега по-лесно се отделя. Почистването става със скалпел, нож или още по-добре с едно приспособление (стъргалка), което може сами да си направим от дебела ламарина (фиг. 66). С него се остъргват всички останали ципи, парченца мускулна тъкан, мазнина и други. Тези остатъци по главата се отстраняват малко по-трудно, затова тяхното почистване става бавно, като се изрязват грижливо дебелите места с нож (фиг. 67). Трябва да се помни, че кожата не се мездри по дължина, за да не се разтегне.
Сега вече измездрената кожа следва да се ощави и препаратът да се изработи. Ако обаче нямаме възможност да сторим това своевременно, за да запазим, кожата, трябва наново да я осолим и съхраним, като я навием на руло по познатия вече начин. Кожата трябва да се държи на такова място, че да не се нападне от насекомни вредители. Най-добре е, ако се прибере в шкаф, където е поставен нафталин или дихлор бензол.
Щавене на кожата
Познати са много начини за щавене на кожите, предназначени за препариране. Тук ще разгледаме само тези, които може да се използуват при домашни условия: 1) щавене с дъбилен екстракт; 2) щавене с овесено брашно; 3) щавене с химикали.
1. Щавене с дъбилен екстракт. В голям съд се приготвя разтвор от калиево-алуминиев сулфат (стипца) счукани дъбови кори и вода. При приготвянето на разтвора трябва да се спази следното съотношение на съставките: на 1л вода се слагат 50 г счукани дъбови кори и 25 г калиево-алуминиев сулфат. В този разтвор потапяме одраната и обработена кожа. Тя престоява в разтвора 10—12 дни, но всеки трети ден се изважда, изцежда се и се мездри наново. След третото мездрене кожата става еластична, гъвкава и може да се използва за предназначението си.
2. Щавене с овесено брашно. Щавенето на дивечовите кожи с овесено брашно дава много добри резултати, ако се извършва в топло помещение, където няма течение. Брашнената каша се приготвя в голям, 18—20-литров съд (дървено каче, стъклена вана или кален съд). Не се препоръчва железен съд, защото кожата се поврежда. Брашното се разбива във вода така, че да се получи равномерна, немного Гъста каша. След това оставяме съда една седмица в сухо и топло помещение, за да ферментира. Като стихне ферментацията (това се познава, когато кашата спадне и отгоре се отдели прозрачна вода с кисел вкус), в отделената отгоре вода в друг съд разтваряме 1 обикновена готварска сол, която, като се разтвори напълно, се бърка известно време. Сега вечекашатаможедасеизползваза щавене. Дивечовата кожа, която ще се щави, ако е засъхнала, трябва да се развлажни в наситен разтвор от готварска сол. В зависимост от големината и степента на изсъхване тя трябва да престои в такъв разтвор Внимателно се прегъва на две скозината навън и се оставя така се разгъва, остъргва се кашата и кожата старателно се измездря наново. Втори път се намазва с овесена каша и се окачва да съхне. Когато изсъхне, кашата се отделя и започва да пада. След пълното изсъхване на кожата тя се остъргва от евентуално останали парченца, размачква се с ръце и се намазва с глицерин. Това може да се повтори неколкократно, за да омекне по-добре.
3. Щавене с химикал и. За щавене на дивечовите кожи с химикали има доста рецепти и начини, но най-използваваната е тази с млечна киселина, оцетна киселина и готварска сол. Щавелният разтвор се приготвя така: в голям, 10—15-литров съд се налива вода, като на всеки литър се поставя по 80г готварска сол. След пълното и разтваряне на всеки литър вода се прибавя по 5 мл оцетна и млечна киселина. В добре разбъркания разтвор предварително се потапя развлажнената и измездрена кожа. Тук тя престоява 5—6 дни, след което се изважда и се изпира обилно в чиста вода. Отцежда се и повторно старателна се измездря. Поради това че от млечната киселина кожата леко се омазнява, тя може да се изпере със сапун. След като се поотцеди и засъхне, козината се трие с тампон памук, напоен с чист бензин, а след това с дървесни стърготини от бук или други твърди дървесни видове, изтърсва се, изтупва се, наресва се и се използва за целта. Кожите на дребен бозайник (катерица, невестулка и др.) може да не се щавят по описаните рецепти. Достатъчно е след одирането да се осолят със смес от равни части готварска сол и калиево-алуминиев сулфат (стипца). Като престоят два дни, те се мездрят и веднага се работят.
Обработване на черепа
На одраното тяло отрязваме главата от гръбначния стълб и я поставяме в подходящ съд да се вари. Изваряването на черепите трябва да продължи дотогава, докато мускулната тъкан започне да се отделя без трудност от костта, когато опитваме с пинцет. При изваряването на черепа на едрите (рогатите) бозайници трябва да се следи да не бъдат засегнати розетките на рогата — водата трябва да стига до розетките, без да ги мокри.
Извареният череп се почиства най-старателно, като се изрязват по него всички мускули, хрущяли, сухожилия, а накрая се изважда и мозъкът. Той се изважда с помощта на лопатка (шпаклетка) и пинцет. След добро почистване черепът трябва да се обезмазни, защото почти във всичките му кости има мазнина. Това става с потапянето му в чист бензин, където трябва да престои 6—7 дни. След изваждането му от бензина черепът се изплаква и потапя в перхидрол, за да се избели. Черепите на дребните бозайници се потапят в перхидролов разтвор 1:10 части, а на едрите— в 1:5. Перхидролът извлича всички остатъци от кръв в костите. От него костта на "черепа става съвършено бяла (фиг. 68, а, б в).
За да не бъде засегната розетката при рогатите бозайници, добре е пънчетата на рогата предварително да бъдат обвити в тънък пласт памук и тогава да се потопят. Перхидроловият разтвор трябва да достигне малко под пънчетата, а самите те се избелват от обвития около тях памук, който поема част от разтвора.
Времето за избелване на един череп, например от сръндак, е около 12—24 часа. Степента на избелването зависи от нас, колкото по-дълго време държим костта в разтвора, толкова тя става по-бяла.
Начини за препариране на дребен бозайник
Препарирането на дребен бозайник може да стане чрез приготвяне на изкуствено тяло и чрез изкуствен скелет. Ще разгледаме и двата начина поотделно. Преди да започнем да препарираме дребен бозайник, трябва да си осигурим за скелета мек тел с подходяща дебелина, за да може да издържа препарата, и подходящи материали за приготвяне на изкуственото тяло — кълчища, талаш, скулпторска глина, гипс или хартиена каша (папие-маше). Хартиената каша може да се приготви от стари вестници. Това става така: вестниците се накъсват на дребни парченца и се поставят в съд с вода, където престояват 24 часа. Разкиснати във водата, те се бъркат продължително време, докато се получи добре разбита рядка каша. Тя се изцежда от в дата и като се бърка, в нея се сипва на части гъста туткалена вода. Сместа отново се разбърква добре и се прибавя на части гипс. Прибавянето и бъркането продължава, докато се получи много гъста хартиена каша, наричана папие-маше. Полученото папие-маше започва да се втърдява след 5—6 часа. Количеството, което трябва да се приготви, се преценява в зависимост от обема на работата.
Препариране на дребен бозайник чрез приготвяне на изкуствено тяло
При препарирането на Дребен бозайник е необходимо да се приготвят 6 тела — 4 за крайниците и по един за тялото и опашката. Дължината на теловете за крайниците трябва да е достатъчна, за да може да се възстанови целият крайник и да остане част от него за монтиране към постамента и за закрепване на крайника към изкуственото тяло. Тези четири тела заостряме само от едната страна. Дължината на тела за опашката трябва да е такава, че да възстанови цялото опашно стъбло я да остане част за закрепване към изкуственото тяло. Този тел заостряме от двете страни — от едната,за да се закрепи (забие) в тялото, а от другата, за да следва естествената форма на опашното стъбло, което към своя край става все по-тънко. Дължината на тела за тялото трябва да бъде, колкото дължината на бозайника, мерен без опашката.
Независимо от това, как е щавена кожата на бозайника, работата започва от предните крака. През възглавничките на краката с острия край на тела се пробива кожата и телът се прекарва чрез въртене вляво и вдясно покрай костта на дланта и китката. Той трябва да излезе достатъчно дълго, за да има възможност да се възстановят раменната и подраменната кост и останалият край да се свърже с изкуственото тяло. Със здрав конец ксстта се завръзва към тела и се започва оформяване на мускулите, като предварително костта и кожата се намазват с арсеников сапун. 
Оформянето на мускулите се прави с талаш или кълчища. Възстановяването им трябва да става в естествена големина и форма. Изкуствено оформените мускули се притягат със здрав конец. След като се привърши с предните крака, започва оформянето на задните, ксето става по същия начин. След тях върху тела за опашката се оформя опашното стъбло с тънък пласт памук. Колксто повече се отива към основата му, дебелината се увеличава така, че опашката да получи естествена форма. След това се намазва цялата изкуствена опашка с арсеников сапун и се вмъква в кожата. Обвиването на тела с памук, преди да се вмъкне на мястото му, е задължително, тъй като така кожата се изолира от тела, който може да рьждяса и да я повреди, а косъмът да започне да капе. След всички тези операции цялата кожа се намазва отвътре обилно с отрова и се оставя да попие. През това време се приготвя изкуственото тяло (фиг. 69). За големината и формата му се ръководим от одраното тяло.
На единия край на тела за тялото се закрепва черепът, като предварително се завързват или закрепват една към друга горната и долната му част. Закрепването на тела към черепа става, като краят му се прекарва през задтилното отвърстие и оттам —през синусовото отвърстие. Телът се притяга с малко дървено клинче. Сега се оформят вратът и тялото с талаш или кълчища, като се притягат със здрав конец. Оформянето на главата се прави със скулпторска, глина или хартиена каша. Възстановяването трябва да се направи така, че всички отстранени мускули да са в естествена форма и размери. Сега вече се вмъква тялото (трупчето) в кожата (фиг. 70). 
Черепът заема мястото си, след това се закрепват краищата на теловете към изкуственото тяло и се прекарват да минат през него (фиг. 71), Излезлият край на тела в насрещната страна се подгъва обратно във формата на буквата П. Същото се прави и със задните крака, а телът от опашката се вкарва най-малко до средата на тялото. Крайниците трябва да бъдат здраво закрепени за трупчето, за да издържат препарата. По-нататъшното оформяне става с вкарването на парченца памук през разреза на тялото. Стремим се да се оформят плешките, бедрата и т.н., колкото е възможно по-естествено. Оформят се устните и се зашиват много фино. Следва един много съществен момент — каква поза ще се придаде на бозайника — спокойно положение, бягащо, скачащо и т. н. (фиг. 72), Това е въпрос на усет и умение. Създаването на желаната поза върви успоредно с поставянето на препарата върху временна поставка, на която ще съхне.
Препариране на дребен бозайник чрез приготвяне на изкуствен скелет
Техниката при този начин на препариране е почти същата както при птиците. Заострят се за крайниците четири тела от едната страна с дължина, два пъти по-голяма от дължината на крайника, един тел за опашката и един централен, на който се приготвят два пръстена за местата, където са отрязани крайниците (фиг. 73). Острият край на тела за крайниците се прекарва покрай костите чрез въртене вляво и вдясно, като се внимава телът да излезе в средата на възглавничката на краката. След като се достигне това, костта се привърза към тела, кожата се намазва с арсеников сапун и се оформят мускулите. За оформянето им се използува същият подръчен материал, както при първия начин на препариране. Продължаваме работата върху централния тел.
По познатия вече начин на единия му край се закрепва 
черепът. Оформят се главата и шията и се мушкат в кожата. Теловете на крайниците се прекарват през пръстените, направени за тях, и се закрепват здраво (фиг. 74). Свободният край на централния тел се завива във формата на буквата П. Оформеното опашно стъбло се затяга към пръстена на задните крайници. Като се закрепят всички телове, тялото трябва да се оформи. Започва се от гърдите, гърба, коремната част и се внимава попълването да става равномерно и симетрично (фиг. 75). Оформянето на тялото става със ситно нарязан мек дървесен талаш. Зашива се и разрезът на кожата. Козината се подсушава с дървесни стърготини, разресва се и се дооформя главата отвън. Препаратът се поставя върху поставка и му се придава желаната поза.
Препариране на среден и едър бозайник
Поради това че няма съществена разлика в работата при приготвяне на препарат от среден и едър бозаник, ще ги разгледаме заедно. За тяхното препариране има много начини. Няма да се занимаваме с всички, особено с новите начини, които са трудно приложими при домашни условия. Новият начин, при който бозайникът се скулптира, след което от скулптурата се вадят и сглобяват гипсови отливки, изисква специално помещение, дългогодишна практика, голям скулпторски талант, разполагане с много време и т. н. Наистина при него се получават изключително сполучливи и красиви препарати с голяма живост, с най-подробно изражение на частите на тялото (главата, шията, крайниците, плешките, бедрата и т. н.). Този начин не бихме могли да използваме, защото е за професионалисти-препаратори и при домашни условия е невъзможно да се приложи. За тези условия той може да намери приложение само при препарирането на отделни глави, където и ще го разгледаме.
За препариране на среден или едър бозайник е необходимо най-напред да се приготвят (от подходящ арматурен тел) теловете за крайниците. Размерите им се вземат от данните за тялото на бозайника. В тяхната дължина трябва да се предвиди и достатъчна част за закрепването им към тялото (профилната дъска) и постамента. Теловете трябва да бъдат достатъчно дебели, за да издържат препарата, но лесно да се огъват за улеснение при работа.
От данните на контурната скица на тялото се взема приблизителният профил на тялото. Той се начертава на картон, копира се върху дъска, дебела 3—4 см, и се изрязва. Към тази дъска на съответни места се закрепват теловете от крайниците. Преди да се закрепят, те трябва да се огънат, като се спазят всички размери — на бедрата, подбедрената кост, стъпалото, раменната кост, подраменната кост и т. н. Закрепването на теловете към дъската трябва да се направи здраво със скоби (фиг. 76). На предния край на тялото се закрепва арматурен тел, към който се монтира черепът. Краят му се прекарва през черепното отвърстие и се оставя, да влезе в черепната кухина. Тя се запълва с гипс, който затяга тела. Укрепване на черепа се прави допълнително с привързването му към основния тел. Дължината на тела, който носи черепа, трябва да отговаря на взетата от скицата. Създава се скелетът на бозайника и се изправя вертикално. Долните краища на теловете се закрепват върху постамента. Това може да стане с подгъване на арматурния тел и чрез гайки с предварително нарязана резба на края на тела. Как ще се разположат краката при монтирането върху постамента зависи от нас—това ще бъде желаната поза.
За по-голяма стабилност на препарата може да се използват 
само добре почистени и обработени кости от крайниците. Те се привързват здраво към арматурния тел (скелета) (фиг. 76). Към теловете на задните крайници се привързва допълнителен тел за оформяне на сухожилията. Този тел се обвива с памук, за да се изолира кожата. Сега вече се започва оформянето на краката. Проверява се (сравнява се) дебелината (обиколката) им с взетите данни. По-нататък се оформят вратът и останалата част от тялото., като намотаването на талаша или кълчищата се прави стегнато и те се привързва със здрав конец (фиг. 77). Очните кухини и празнини по черепа се запълват с талаш. Главата се облепва и сформя със скулпторска глина или хартиена каша, като се стремим да се възстановя в най-естествен вид. Така приготвеното тяло на бозайника може да се облече е обработената кожа, която предварително се намазва с арсеников сапун. Кожата се намъква най-напред върху главата така, че всяка част от лицето на бозайника да заеме своето място—очните отвори, ноздрите и т. н. (фиг. 78). По-нататък се издърпва назад, докато предната част покрие изкуствено приготвените крака. Преди да се зашие кожата по разрезите на предните крака, с хартиена каша се запълват (възстановяват се) пръстите или копитата на бозайника (фиг. 79, 80). Сега вече може да започне зашиването на предните крака. По време на зашиването, ако е необходимо, се 
попълват някои хлътнали места. Това се прави бавно, търпеливо и cе оглежда всяка гънка. След предните крайници по същия начин се зашиват и дооформят и задните. Ако бозайникът има допълнителен разрез на кожата на врата, зашива се и той (при рогатите бозайници). Сега остава да се зашие и централният разрез по гърдите и корема. Преди това наново се преглежда тялото дали навсякъде е добре оформено. Като се зашие и централният разрез, фиксират се пръстите или копитата с тънки дълги пирончета (фиг. 81). След привършване на тази операция трябва да се върнем към финото и окончателно оформяне на главата. Нейното положение зависи от позата на бозайника, която съответно се придава (с поглед напред, обърната встрани и т. н.). 
Дооформянето и се състои в това, да се придаде най-естествена форма на ноздрите, горните и долните устни, скулите по лицевата част, слизестите трапчинки (при елена) и т. н. Това става с вкарването на допълнителни малки парченца от хартиена каша през очните отвори или ноздрите с помощта на шпаклетка и се оформява отвън през кожата. Устните се прихващат с карфички или се зашиват, но така, че това да не се забелязва (фиг. 82). Основите на ушите се оформят чрез вмъкване на парченца от изброените материали през ушните отвори.
При бозайници с по-дълги уши — сърни, елени, зайци и др. —оформянето на ушите става, като предварително (преди обличане на изкуствено изработеното тяло) се вмъква между кожата и хрущяла на ухото парченце от хартиена каша и чрез притискане отвън се разкарва по цялото ухо. Това се прави многократно, докато ухото добре се оформи и в него се получи равномерен тънък пласт. Положението на ушите зависи от позата на бозайника. Оформянето им може да стане и с дебел картон — очертава се формата на ушите, изрязва се и се вмъква между хрущяла и кожата (фиг. 83).
Препариране на отделни глави от бозайници
Освен цели бозайници може да се препарират от тях и отделни глави (например от благороден елен, сръндак, дива коза, дива свиня, муфлон и др.). Това най-често се прави за украса на холове, сбирки, кабинети и други помещения. Главата за препариране трябва да се отрязва с достатъчно дълъг врат, което прави препарата много по-красив (фиг. 84). Прави се съществена грешка, когато тя се отрязва близо до черепа, без всякакъв врат. Такава глава след препариране и монтирана на постамент изглежда лошо и губи от своята красота.
Препарирането на отделна глава от бозайник става по същия начин, както препарирането на главата на цял бозайник, но с една малка разлика —арматурният тел, който носи главата, се закрепва към постоянна поставка вместо към профилна дъска. Редът и техниката при този начин на препариране са следните: Преди да сме одрали главата на животното, трябва да направим гипсов модел на лицевата и част. Това става така. Закрепваме отрязаната глава с лицевата част нагоре. Около нея поставяме непотребни парчета плат, хартия и др., които да ограничат свличането на гипсовата каша, с която ще правим отливката. За да не залепнат космите в гипса, намазват се с мазна смес. Най-подходяща за целта е сместа от сапунена пяна и течен парафин. Тя се прави в съотношение 3:1. С нея кожата (косъмът) се 
намазва навсякъде по лицевата част на главата. Сега трябва да се закрепи дебел и здрав конец така, че да раздели главата на две половинки (лява и дясна) (фиг. 85, а). По-късно с този конец гипсовият пласт, който ще се налепи върху главата, ще се разреже. За целта се приготвя гипсова каша, която не трябва да бьде много рядка, за да не се свлича. С тази каша се облепя лицевата част на главата, предварително намазана с мазната смес. Дебелината на гипсовия пласт навсякъде трябва да бъде 2—3 см. След 10—15 минути гипсът започва да се втвърдява. Преди още да се е втвърдил напълно, двата края на предварително закрепения конец се хващат и се изтеглят нагоре (фиг. 85). Конецът разрязва гипсовия пласт и се получават две половинки на лицевата част на главата.
Освободената от гипса глава се одира внимателно и кожата се обработва по познатия вече начин. Получените две гипсови половинки от отливката се оставят да се втвърдят и изсъхнат добре. След като изсъхнат напълно, вътрешните им страни се намазват с мазната смес и се привързват една към друга. Образувалата се кухина (лицевата част на главата) се залива с наново приготвена гипсова каша. Когато гипсът се втвърди, гипсовите половинки се развързват 
и се получава моделът на лицевата част на главата с най-големи подробности (ноздри, бърни, скули и т. н.). С това свършва работата по изготвянето на модела. От него се гледа, когато изработваме лицевата част на препарата и въобще при по-нататъшната работа. При новия начин на препариране не се използува същинският череп на животното,а се изработва зеблено-гипсова отливка на главата с врата и върху нея се облича обработената кожа. За да приготвим споменатата отливка, трябва да скулптираме от глина главата заедно с врата. При скулптирането ще се избягнат грешки, ако се използуват данните от взетите размери на одраното животно (дължината на врата, обиколката му в горната.и долната част), а лицевата част се сравнява с модела, изработен от главата.
Когато завърши скулптирането на главата и врата, нарязваме ламаринки с размери 10/10 см. Забиваме ги по 2 см в глината една до друга така, че главата да се раздели на две равни части (лява и дясна). Останалите незабити 8 см от ламаринките стоят като стеничка между лявата и дясната част. Ламаринките се поставят, за да ограничат гипса, с който ще се облепя скулптираната глава. Облепянето с гипс се прави най-напред от едната страна и дебелината на пласта трябва да бъде 2—3 см. Малко преди пълното му втвърдяване внимателно се отстраняват ламаринките. Откритата от ламаринките гипсова част намазваме с мазна смес. Това се прави, за да не залепне гипсът, с който ще облепим и другата страна, а когато свършим и с нейното облепяне, изчакваме около половин час да се втвърди. След това с помощта на нож разделяме двете части. Така получаваме лявата и дясната половинка на калъпа, от които, след като изсъхнат, трябва да получим зеблено-гипсова отливка. Нея правим така. Намазваме вътрешните страни на изсъхналия вече калъп с мазната смес. Нарязваме парченца от зебло с размери 10/10, 10/12 см. Потапяме ги в рядка гипсова каша и ги нареждаме така, че да се застъпят помежду си. Когато пластът стане дебел 1—1,5 см, оставяме ги леко да се втвърдят. Изваждаме ги от калъпа, преди да е станало пълното втвърдяване (след 30—40 мин), внимателно, като подхващаме отливките на няколко места с остър нож.
След като изсъхнат добре, сглобяваме отливките и ги привързваме една към друга на няколко места с парченца горен тел, които притягаме с клещи. Върху сглобената вече отливка трябва да поставим и очите. Закрепването им става, като провъртваме по една малка дупчица на местата им, в която се мушка "телчето на окото. Очите нагласяваме така, че да вземат естествено положение, след което ги замазваме по края с гипс. Така те се закрепват много добре.
За да можем, след като препарираме главата, да я монтираме върху дървен постамент, трябва да закрепим една дървена дъсчица към врата на отливката. Дъсчицата изрязваме от 2—3 см дебела дъска във форма, каквато има сечението на врата, взето от вътрешната стена (след като сме сглобили отливката). Когато дъсчицата легне в отвора на врата, заковаваме я с пирончета към отливката.
При изработването на глави от мъжки животни (с рога) технологията малко се променя. На сглобената зеблено-гипсова отливка изрязваме челната част. По формата на получения отвор на вътрешните стени изрязваме дървена дъсчица, дебела 1,5—2 см, която поставяме в направения отвор и заковаваме с пирончета към отливката.
От почистения и обработен череп на животното, което ще препарираме, изрязваме челната част заедно с рогата и я монтираме на мястото на изрязаната част от отливката. Закрепването към дървената дъсчица става с винтчета, които трябва да минат отгоре през черепа и се завият в дъсчицата (фиг. 86). Рьба, който се получава при монтирането между черепната част и отливката, замазваме с гипс така, че мястото да получи естествена форма. Сглобената вече изкуствена глава обличаме с обработената и намазана с арсеников сапун кожа. Пълното оформяне на главата правим отвън по същия начин, както при препариране главата на цял бозайник. Освен това за сверяване може да се използува и моделът на главата, направен в началото на работата. Закрепването на устните става с карфички, които се забиват в отливката (фиг. 87). Завършената глава (препарат) се монтира към добре изработен постамент. Закрепването й става с два големи винта,които трябва да минат през постамента отзад и се завият в дървената дъсчица, монтирана към врата.
Монтиране на препарирания бозайник към дървеният постамент
Монтирането на препарати от бозайници се извършва след тяхното завършване. То става отначало върху временна поставка, а след изсъхването им се преместват и монтират върху добре изработена и полирана поставка. При дребните бозайници монтажът става на клонка или постамент в зависимост от начина на живот на бозайника.
Закрепването на препарата към постамента става по същия начин, както при птиците, с тази разлика, че при бозайниците се пробиват повече дупки в зависимост от това, колко крайници ще опират в постамента. Тяхната големина трябва да съответствува на дебелината на използвания тел. Като се прекарат краищата на теловете през провъртените дупки на постамента, изтеглят се с клещи и се подгъват обратно (фиг. 88). При едрите бозайници за арматура на скелета се използват значително по-дебели телове, които позволяват да се направи резба върху тях. Това дава възможност крайниците да се закрепят върху постамента стабилно.с по две гайки (фиг. 90). От монтажа на бозайника зависи много как ще изглежда той след изсъхването му. Защото ако на един, макар и 
добре оформен бозайник се поставят крайниците в 
неестествено положение, той ще бъде грозен и неприятен за гледане. Ако обаче сме монтирали препарата сполучливо, той получава красив вид и истинска стойност.
При бозайниците не се поставя бандаж, както при птиците, Изключение се прави само за ушите, и то при средните и едрите бозайници. 
За да се оформят ушите добре, при съхненето се изрязват по две мукавички с формата на ухото —една по-голяма за външната страна и една по-малка за вътрешната страна. Закрепваме ги с кламерчета или ги зашиваме едно към друго (фиг. 91). Така притиснатото ухо между двете мукавички запазва желаното положение, без да се нагъне или увисне. След изсъхване на препарата бандажните мукавички се свалят. Продължителността за съхнене е около 30 дни за средните бозайници и 1—2 месеца за едрите в зависимост от мястото, където ще съхнат. Препарати за съхнене не трябва да се поставят близо до печка, радиатор или да се излагат на пряка слънчева топлина.
Поставяне на изкуствени очи
За да завършим препарата, трябва да му поставим изкуствени очи. С тях той добива пълната си живост и красота. За разлика от птиците очите на бозайниците трябва да се поставят веднага с оформянето им. Това се налага от обстоятелството, че след изсъхване на препарата кожата около очите става твърда и трудно се развлажнява. Ето защо тяхното поставяне не трябва да се отлага за по-късно. Техниката за поставяне изкуствени очи на бозайниците изисква усет и спазване на известни условия. За основа на окото се използува скулпторска глина, която се поставя с шпаклетка в очната кухина. Окото трябва да отговаря по размери на отвора на кожата и не трябва да бъде много голямо или много малко. Използуването на несъразмерни по големина очи ще направи препарата неестествен. Освен това трябва да се спази и необходимият цвят. Само така препаратът ще получи естествен вид. Изкуствените очи са приготвени фабрично с вградено в средата телче. То се използува за закрепване на окото в очната кухина. Като се сложи основната замазка, окото се поставя внимателно. Най-напред вкарваме единия му край под кожата, след това другия. Окото се намества така, че зеницата да дойде в средата. При поставянето му внимаваме да не подгънем миглите под кожата. Необходимо е също да имаме предвид нормалната изпъкналост на окото (фиг, 92). Накрая поставените очи трябва отвън да се почистят с влажни тампончета памук.
Очи за бозайници може и саморъчно да се изработят. За целта е достатъчно да се приготвят: а) една металическа матричка с форма и размери, показани на фигура 93; б) притисквач, който трябва много добре да ляга в. гнездото на матричката; той може да се приготви и от дърво; в) парченца безцветен плексиглас, дебел 1,5—2мм, с размери 5/5 см. Приготвянето на очите става по следния начин: Върху пламъка на спиртна лампа или над открит електрически котлон се нагрява плексигласово парченце. За кратко време от топлината то става твърде меко. Докато е в това състояние, парченцето се 
поставя върху матричката, притиска се с притисквача и се държи така 20—30 секунди. Ръбчетата „А", които се виждат на матричката (фиг. 93)„ се врязват в плексигласа и го изтъняват, като очертават и формата на окото. След като се освободи парченцето, то запазва формата на матричката (формата на окото, фиг. 94). По-нататък работата продължава с оформянето на окого. С помощта на плоски клещи се отчупват частиците, които остават около очертаната част, посочена на фиг. 94-а, а с пунктирана линия — В. Периферната част на окото се заглажда на шмиргел или пиличка. След това трябва да се направят ирисът и зеницата на окото, като внимателно те се оцветяват от вътрешната му страна с подходяща маслена или друга боя. Ако оформянето на зеницата ни затруднява, очите може да се боядисат едноцветно. Те стават сполучливи за дива свиня, като се оцветят с черен нитроцелулозен лак. Черно оцветени очи може да се използуват и за сърни. Ако се употребят парченца от черен плексиглас, очите стават още пo-хубави. По този начин може да се направят очи и за благо роден елен, елен-лопатар, муфлон, катерица и други по-едри бозайници, като предварително се подготвят съответните по големина матрички.
Етикетиране на препаратите
Етикетирането на препаратите от бозайници е също много необходимо, както при птиците. И при тях се записват необходимите данни: кога е убит бозайникът, мястото, месецът, годината и т. н., а също така и данните за размерите, взети преди одирането на бозайника. Това е необходимо само ако препаратите се използуват за научна работа. За тези, които са приготвени за украса (специално отделни глави), общоприето е на постамента да се напише само мястото на убиването, месецът и годината.
Грижи за готовите препарати
От нас зависи каква ще бъде трайността на изработения препарат. Ако сме спазили правилата за технологичните процеси, той ще краси и служи неопределено дълго време. Независимо от това обаче трябва да полагаме и известни грижи за неговото съхраняване. Ако държим препаратите на открито (глави от сърни, диви свине, диви кози и др.) трябва ежемесечно да ги изчеткваме от прахта. Ако пък препаратите са повече и ги държим в шкаф, вътре в него в малки кутийки поставяме нафталин или дихлорбензол. Те обаче не трябва да се солят. Също не трябва да се оставят на пряка слънчева светлина, под действието на която много бързо променят окраската си.
