Цилиндрично удължените бели луковици и зелените листа на праза се употребяват като подправка, храна и лекарство от древността. Празът съдържа полизахариди, гликозидно свързано етерично масло (0,10%), витамини и др. Действува стимулиращо на стомашно-чревната секреция, антисептично, слабо омекчително и пр. За някои ястия празът се предпочита пред обикновения лук, тъй като има по-приятен вкус, по-нежен аромат и придава слузеста консистенция. Прилага се при яхнии със и без месо, в ястия със сливи, дюли, маслини и др. С него се подправят книжен кебап и пържоли, служи още и за основен зеленчук в някои ястия, като например праз с ориз, праз с месо и др.
В българската народна медицина се употребява по-рядко. Затоплен, сокът от праз действува като слабително средство (по 1 винена чаша вечер), при диабет (същото количество сок 3 пъти на ден преди хранене), при болки в ушите (2—3 топли капки). Празът действа по-слабо от лука и чесъна като антибиотично и тонизиращо средство. При него не се забелязват странични явления, когато се използва в умерени дози.
