Те се получават oт плодовете на дървото сладък китайски портокал от сем. Седевчеви. Неговото отечество не е установено. Разпространен е главно във Виетнам и Южен Китай. Култивирането му е започнало 1500 г. пр. н. е. През XV век търговци от Генуа започват да продават в Европа портокали, донесени от Индия. Сега се отглежда навсякъде в страните със субтропичен климат. Портокаловото дърво е високо 10—15 м, с компактна корона и жълтооранжеви плодове. В меката част на плодовете, които се използуват за приготвяне на напитки и за храна се съдържат 1—2% лимонена киселина, 5—10% захари, много провитамин А, витамин С, В и В1. В плодовата кора се срещат витамин С, флавоноиди (криптоксантин, лутеин, цитрин и др.), до 2,10% етерично масло с бледозеленикав или жълтооранжев цвят. В етеричното масло, което е лесно подвижна течност, се срещат пинен, туйен, сабинен, цитрол, нерол и др.
Кората се използва освен като подправка при сладки, кремове, напитки и др. и за получаване на портокалово сладко и захаросани портокалови резенки.
Етеричното масло се прилага в хранителната промишленост за добиване на портокалова есенция. Благодарение на пектините, витамините и етеричното масло портокаловите кори действат като апетитовъзбуждащо и тонизиращо организма средство. В народната ни медицина не се използва.
