Плетене с две игли

Иглите са от първостепенно значение при плетенето. От тяхното качество зависи до голяма степен плетивото да бъде гладко, чисто и равномерно. Според материала, от който са направени, иглите биват кокалени, ме¬тални (алуминиеви и стоманени), дървени и др.
Кокалените игли са леки и с тях се плете извънредно чисто, но те се огъват и с това затрудняват плетенето.
Алуминиевите игли са също така леки и са удобни за плетене, защото не се огъват, но те са непрактични поради това, че се окисляват и замърсяват светлото пле¬тиво. Затова алуминиевите игли се употре¬бяват предимно за плетене с вълнена прежда с тъмен цвят.
Стоманените никелирани игли са най-добри, защото много мъчно се поддават на изкривяване и не замърсяват плетката. Единственото им неудобство е това, че са малко тежки, но с това неудобство бързо се свиква при плетенето.

Напоследък се появиха нов вид стома­нени никелирани игли с найлонова наставка, снабдена на края с топче за задържане на бримките. Тя е особено удобна за плетиво с голям брой бримки.

Дебели кокалени и дървени игли са удоб­ни за плетене на пухкави плетки, пеленки и др.

За правилно и удобно плетене голямо значение има върхът на иглите. Погледнати отстрани, те трябва да имат добре очертан връх, но немного остър, защото игли с остър връх разцепват конеца, което затруднява плетенето. Игли с тъп връх също са неу­добни, защото с тях се плете бавно и непра­вилно, а освен това те разширяват бримката.

Обикновено на иглите не се отдава нуж­ното значение, което е неправилно. Много често неравномерното плетене се дължи на некачествени игли.

Ето защо иглите трябва да бъдат гладки и излъскани. Незабележими грапавини по по­върхността на иглата пречат на вълнения конец да се плъзга леко, косъмчетата на преждата се пречупват, вследствие на което се получава неправилна и некрасива  плетка.

Според дебелината иглите се делят на номера, които съответствуват на определен диаметър на иглата. Така например игли № 1 имат дебелина в диаметър 1 мм, № 2 — 2 мм, № 3 — 3 мм и т. н. (фиг. 1-1).

Дебелината на иглите трябва да отговаря на дебелината на конеца (преждата). В про­тивен  случай се получава лоша плетка: много сбита, когато с тънки игли се плете дебела прежда, или обратно, неравномерна и рядка, когато с много дебела игла се плете тънка прежда. Основно правило е дебелината на иглите да бъде два пъти по-голяма от тази на вълнения конец.

Игли № 1 и № 2 се употребяват за тънка прежда. С тях се плетат по-фини плетива, предимно дамски блузи, жилетки, бельо и пр., но най-често се употребяват за плетене на ластици, за да бъдат по-стегнати. Игли № 2 1/2 и № 3 се употребяват обикновено за плетене с прежда двойка и тройка. С № 3 и № 3 1/2 се плетат предмети от дебела прежда, предимно мъжки пуловери, жилетки и спортни дрехи.

Често пъти при плетене на лицева плетка след няколко правилно и равномерно изпле­тени реда изведнъж се появява един по-от-пуснат ред. При такава плетка, погледната откъм опаковата страна, редовете се виждат отделени два по два с един по-широк ред между останалите редове. Тази неправилност може да се избегне, като се вземат две раз­лични по дебелина игли и по-отпуснатият ред се плете с по-тънка игла, например с № 2 1/2 и № 3, благодарение на което се получава равномерна плетка.

Обикновено плетките се работят на две игли. В някои случаи обаче, за да се избяг­нат ръбове, например при плетене на пуло­вери, блузи с кръгла плетка, детски полички и др., трябва да се плете на една кръгла игла, а за плетене на чорапи, ръкавици, бебешки панталонки и др. се употребяват пет игли.

Вълнена прежда

Меката и гладка средно усукана вълнена прежда е най-добрият материал за ръчно плетене на дрехи. Преждата за ръчно пле­тене е достигнала голямо съвършенство. Има фини прежди, от които се правят пре­красни дантелени блузи, пухкави, по-дебели прежди, предназначени за пуловери и дрехи за спорт, и най-после усукана прежда, пред­назначена специално за бански костюми, която при мокрене запазва формата си.

В зависимост от дебелината се различа­ват главно два вида вълнена прежда: двойка, когато се състои от два конеца (ката), и тройка, когато се състои от три конеца; и двойката, и тройката са така добре усу­кани, че дават вид на един гладък конец. За по-фини дрехи, като дамски блузи, дам­ски жилетки, детски дрешки и др., се пред­почита по-тънка (двойка) прежда. За по-дебели дрехи, по-специално за мъжки пуло­вери, комплекти за ски, се употребява по-дебела (тройка) прежда.

Има и много дебела прежда от шест и повече конеца, която се употребява главно за детски горни пелени, покривки и пр.

Когато се плете с машинна прежда, която е извънредно тънка, тя се спряга обикно­вено на два до четири ката. Според състава си вълнената прежда бива чиста и с примес. Различаваме два вида чиста прежда: обикновена местна вълна и мериносова вълна.

Обикновена местна прежда. Тя се полу­чава у нас от вълната на обикновената ме­стна порода овце. Тя има много здрав, жи­лав и издръжлив конец. Дрехи, изплетени от нея, топлят извънредно много. Недостатък на тази вълна е, че е остра и много боде.

Мериносова прежда. Тя се получава от вълната на мериносовите овце и има много фин и мек косъм, поради което с нея се плете гладко и леко.

Друг вид прежда е тази с примес от целволе (изкуствена прежда), което се слага, за да се омекоти остротата на естест­вената прежда. Тя е тънка машинна прежда, по издръжливост и по качество не е толкова добра, но поради по-голямата й мекота е по-приятна за носене. Преждата се дели на прежда № 18/2, която е тънка, с много малко примес от целволе. Употребява се спретната на три ката, за да се получи дебе­лината на двойката. Друга прежда е №24/2, също машинна прежда, която трябва да се спряга на 4 ката, за да се получи дебели­ната на двойката. Тя се употребява най-много. Преждата с номер 32/2 се плете в пет ката.

Напоследък се появи найлоновата прежда, която притежава същите качества на вълнената прежда, не се степва и е здрава.

Навиване на преждата

Ако се разгледа с лупа вълнен конец, ще се видят по него безброй малки власинки (косъмчета). При сбито или стегнато нави­ване тези косъмчета се пречупват и падат, вследствие на което конецът се изтънява и губи от своята еластичност и здравина.

Ръчното навиване на преждата на кълбо трябва да наподобява фабричното. При него преждата се навива върху издут железен скелет във форма на сфера, който, след като върху него е навито определено коли­чество прежда, се свива и кълбото се изва­жда от него пухкаво и равномерно навито. По този начин се запазва еластичността на вълнения конец.

Нова прежда на чиле или стара разпле­тена прежда трябва да се навива по подобен начин. Пръстите на ръката, върху които се навива началото на кълбото, трябва да бъдат добре разтворени, докато конецът се навива върху тях. След като се навие достатъчно количество прежда, пръстите се измъкват, за да се промени посоката на навиването. Отново се навива прежда върху пръстите, които сега са прибрани. Така кълбото се навива хлабаво и вълненият конец не се изтънява и запазва своята еластичност.

Най-добре кълбото се навива на ръка по следния начин. Взема се краят на конеца и се навива около първите три пръста на дяс­ната ръка десетина пъти. Така навитото кръгче се изважда, хваща се с два пръста — с палеца и показалеца, при което краят на конеца остава свободен отвън до края на навиването, като се внимава да се запази дуп­ката в средата. Палецът се държи до края на навиването в тази дупка, като около него се навива конецът, който непрекъснато оби­каля в кръг, и кълбото постоянно се върти около палеца.
Навиването не трябва да става стегнато. Така се навива, докато се получи желаната големина на кълбото. при така навитото кълбо конецът се отвива отвътре на кълбото съвършено равномерно.
Нова прежда на чиле или стара разпле­тена прежда трябва да се навива по подобен начин. Пръстите на ръката, върху които се навива началото на кълбото, трябва да бъдат добре разтворени, докато конецът се навива върху тях. След като се навие достатъчно количество прежда, пръстите се измъкват, за да се промени посоката на навиването. Отново се навива прежда върху пръстите, които сега са прибрани. Така кълбото се навива хлабаво и вълненият конец не се изтънява и запазва своята еластичност.

Чилето прежда, което ще се навива, се поставя върху въртележка (фиг. 1-3), която се състои от две разглобяеми части. Тя представлява много практичен прибор за навиване на прежди.

За да се получи гладка плетка, от голяма важност е да се регулира самото опъване на конеца.

Това се постига, като кълбото се навие по горепоказания начин и се постави в за­творена кутия, на капака на която се прави отвор, през който се прокарва конецът. Ако кълбото е навито по обикновен начин, по-добре е конецът да не се опъва, а да се отделят една по една навитите гушки.

Положение на конеца и на ръцете при плетене с две игли

Положението на ръцете и на конеца също има голямо значение при плетенето. Ръцете трябва да са сгънати в лактите и прилепени до тялото, а от начина на дър­жане на конеца зависи бързината на плете­нето и неговата равномерност.

Има няколко начина на държане на конеца: на пръст, на врат и др.

По-долу се описва начинът, който е най-разпространен у нас и в страните на Централна и Източна Европа.

І-во движение. Кълбото се намира отляво, конецът се поставя върху малкия пръст на лявата ръка и се прекарва между него и безименния.

След това конецът се навива веднъж или няколко пъти върху показалеца на лявата ръка, откъдето се поема с иглата.

Това първо положение служи да регу­лира равномерното движение на конеца.

На фиг. 1-4 се вижда как конецът от малкия пръст преминава под безименния и средния пръст и се навива веднъж или ня­колко пъти върху показалеца.

ІІ-ро движение. На фиг. 1-4 е показано по­ложението и на двете ръце при плетенето. Дясната ръка е поставена хоризонтално над иглата, като последната се придържа с па­леца. Лявата ръка трябва да се държи въз­можно по-неподвижно.

На същата фигура се вижда как послед-ните три пръста и палецът на лявата ръка държат иглата. Всъщност средният и без­именният пръст са опорни точки, а малкият пръст служи да образува отвор за по-лесно плъзгане на конеца.

При такова положение на конеца се постига бързина при плетенето и се пестят из­лишни движения. Вземането на конеца и изваждането му от халката на бримката се из­вършват от дясната ръка по начин, подобен на този при работене с една кука. Лявата ръка подпомага плетенето само чрез леки движения.

Започване на плетка с две игли

Всяко плетиво започва с нанизване на бримки върху иглите, което се нарича за­плитане и служи за основа на плетката.

Има няколко вида заплитане, най-употре­бяваните от които са заплитането с един конец и заплитането с два конеца.

Заплитане с един конец

Иглата се взема с дясната ръка и се из-плита една бримка, както при започване на синджир. Кълбото се поставя от лявата страна, а конецът от него минава между малкия и безименния пръст на лявата ръка и се поставя между палеца и показалеца на същата ръка. С палеца или показалеца на лявата ръка поемаме конеца от вън на вътре (фиг. 1-5), вкарваме върха на иглата в обра­зуваната по този начин халка около палеца, след което халката се изважда от палеца, нанизва се върху иглата и се затяга.

След това иглата се отдалечава, а коне­цът се притиска към дланта с последните три пръста на лявата ръка. Така се нанизват бримка до бримка, докато се получи необхо­димият брой бримки.

Заплитане с два конеца

Това заплитане е по-сложно, но с него се получава по-траен и по-красив ръб. При този начин на заплитане бримките не с.е на­низват, а се изплитат. Това става по следния начин. От кълбото се отмерва три-четири пъти по-дълъг конец от определената ши­рина на плетката, без да се откъсва. Конецът към кълбото се навива върху показалеца на лявата ръка, както за плетене (фиг. 1-6 и 1-7), а отмереният конец се пуска от показалеца надолу между средния и безименния пръст на същата ръка и се придържа към дланта от последните три пръста. С дясната ръка се държи иглата. От пуснатия надолу конец се изплита една бримка, както при започване на синджир. Така се получават два конеца: го­рен — от показалеца до иглата, и долен — от иглата до безименния пръст. От това поло­жение се започва изплитането на бримките. С палеца на лявата ръка се поема долния конец от вън на вътре, мушка се върхът на иглата откъм вътрешната страна в образу­ваната около палеца халка, поема се горният конец и се изплита бримка (фиг. 1-6), която се затяга, като се издърпа долният конец.

Има и трети начин за заплитане едва конеца, при който едната бримка се изплита на лице, а другата — на опако и т. н. Този начин служи за започване на ластик.

За да се получи по-здрав и по-релефен ръб, отмереният (долният) конец може да се вземе от два или три ката, като се плете по същия начин.