Плетене на краища
За да се получи добре оформена и чисто изработена дреха, трябва много да се внимава страничните ръбове на плетивото да не бъдат нито много стегнати, нито много халтави, а да бъдат изплетени по такъв начин, че да не се усукват и да не увисват. Това може да се постигне, като първите и последните бримки при плетенето на реда се вземат по друг начин, различен от плетенето на останалите бримки. Има няколко начина за изплитане на тия крайни бримки, които биЕат верижни, възлести и др.
Верижен край. При този начин се плете на лице, при което първата бримка от реда винаги се взема, без да се плете, а крайната бримка винаги се изплита на лице. По този начин от двата края на плетката бримките се нареждат като верига (фиг. 1-53), всяка бримка от която съответствува на два реда от плет-ката. Плетенето на такъв край се препоръчва особено тогава, когато е необходимо да се нанижат на единия край бримки, които ще се плетат в обратна посока.
Възлест край:
I-ви начин. При всяко започване на реда първата бримка се взема отзад, без да се плете, като конецът остава зад иглата, а втората бримка се плете лицево. На всеки край на реда последните две бримки се плетат винаги на лице. Този край е равномерен и при него се получават извънредно чисти ръбове (фиг. 1-54). Такъв край обикновено се плете в жарсена плетка, защото не се усуква и особено се препоръчва за плетене на връзки, шалчета и други.
II-ри начин. При краища, които трябва да се съшиват, без да се подгъват, се прилага следният начин на плетене. Върху лицевата страна на плетката първата бримка се взема на лице, без да се плете, втората бримка се изплита на опако, а целият ред — на лице. Щом се стигне до предпоследната бримка, тя се изплита на опако, а последната се взема на лице, без да се плете, като конецът ми- нава отзад (фиг. 1-55). На опаковата страна на плетката всички бримки се плетат на опако.
Завършване на плетка
Завършек на една плетка се нарича последният ред бримки, които се затварят една след друга, за да се получи краят или ръбът на плетката. Ръбът оформява плетката, придава й чист, здрав и стегнат вид и не позволява на плетивото да се усуква. Затова начинът на изплитане на завършващите бримки е от голямо значение.
Има различни начини на изплитане на завършващите бримки, най-употребяваните от които са обикновеното завършване и завършването с подгъв. От своя страна обикновеното завършване бива право и полегато.
Обикновено завършване
Право завършване. Плетат се първите две бримки от лявата игла, след което първата бримка се нанизва върху втората (фиг. 1-56). Върху дясната игла остава нанизаната бримка. Изплита се следващата бримка от лявата игла, нанизва се върху нея бримката от дясната игла и така се продължава до края.
Ако плетката е на лице, то и завършващите бримки трябва да бъдат изплетени на лице и обратно, ако плетката е на опако, то и завършващите бримки трябва да бъдат изплетени на опако.
Друг начин за право изплитане на завършващите бримки е следният (фиг. 1-57). Плетат се заедно на лице първите две бримки от лявата игла, като се вземат отзад. По този начин се получава една бримка върху дясната игла. Тази новополучена бримка се поставя отново върху лявата игла и се изплита със следващата бримка от летата игла по начина, описан по-горе. Така се плете до края-
Полегато завършване. При него завър-шъкът се изплита не в един, а в няколко реда, например при рамене, като последователно се свиват група бримки. За да не се получат „стълбички", последната бримка от групата трябва да не се изплита, а след обръщането на плетката да се вземе първата бримка от лявата игла и върху нея да се наниже последната неизплетена бримка, която се намира на дясната игла. По-нататък се изплита следващата група бримки от лявата игла, които се свиват последователно.
Като се плете по този начин, например завършък на рамене, завършващите бримки за лявото рамо се плетат на опако, а тези за дясното — на лице, както е показано на фиг. 1-58 и 59.
Друг начин за полегато завършване е пак в няколко последователни реда, но с тази разлика, че бримките от отделните групи не се свиват, а се оставят да чакат на иглата. И тук, за да не се получат „стълбички", последната бримка от групата се прехвърля от лявата на дясната игла, без да се плете, като конецът се поставя отпред (фиг. 1-60). Плетката се обръща и всички бримки се изплитат до края. Следващият ред се плете до втората група бримки, която също остава да чака, и т. н., докато се постигне желаната височина, например на рамене, и тогава всичките бримки от целия ред се затварят последователно една след друга. По този начин се получава извънредно чист завършек.
Завършване с подгъв
Освен горните начини на обикновено завършване има още и двойно или подгънато завършване. То се прилага при плетене на дамски блузи и жакети без ластик, детски роклички, панталонки и др. Различаваме следните начини на завършване с подгъв.
Хоризонтален подгъв. Както е показано на фиг. 1-61, този подгъв се заплита с един конец. Плетат се толкова лицеви реда, колкото са необходими, за да се получи желаната височина на подгъва. След това върху лицевата страна на плетката се изплита само един опаков ред, който определя самия подгъв и му придава равна линия. След завършване на плетката подгъвът се трапосва и се пришива с тънък конец.
Подобен подгъв може да се направи не само при започване, но и при завършване на плетка, като се извадят бримки от крайния ред. Тези бримки, изплетени на опако, маркират подгъва, като по-нататък се плете на лице, докато се постигне желаната височина на подгъва. В последния ред на подгъва бримките не се затварят, а се пришиват бримка по бримка върху опаковата страна на плетката, като се изнизват една по една от иглите за плетене, както е показано на фиг. 1-62.
Назъбен подгъв. Много често при завършване на бебешки дрешки, горнище на чорапи и др. се употребява назъбен подгъв, който придава красота на плетения предмет. Този подгъв се получава по следния начин (фиг. 1-63).
Плетката започва по обикновения начин, като се изплитат 3—4 реда на лице, а самите зъбчета (фестоните) се образуват, както следва:
1-ви лицев ред — 2 бримки се плетат заедно на лице, прави се наметка и т. н., като това се повтаря върху целия ред;
2-ри опаков ред — всички бримки, включително и наметките, се изплитат на опако.
След тия два реда отново се преминава в обикновена лицева плетка. След като плетката е завършена, внимава се подгъвът да се направи точно на реда на свивките, за да се образуват правилно очертани зъбчета (фе-стони).
Подгъвът се пришива с помощта на игла за шев, както е показано на фиг. 1-64.
Опънат подгъв за ластик. Върху игла, с един номер по-голяма от иглите, с които ще се плете ластикът, се нанизват половината бримки, необходими за плетката, плюс една бримка повече. Например, ако трябва да се плетат 100 бримки с игла № 2 1/2 нанизват се 51 бримка (половината на 100, т. е. 50 плюс 1) върху игла № З 1/2.
Бримките се нанизват по обикновения начин с единичен конец. С дебелите игли се плетат 5 реда в лицева плетка, от които първият е опаков, и се оставят да чакат. С една от тънките игли се налавят бримките от реда на започването, както е показано на фиг. 1-65. Изплетената ивица за, подгъва се прегъва, като се внимава опаковата страна на плетката да се постави откъм вътрешната страна. В това положение двете игли се намират една срещу друга. С другата тънка
Вертикален подгъв. Такъв подгъв (фиг. 1-67) се прави, когато при изплетена вече дреха се налага предницата да бъде завършена с бордюр.
игла се започва плетенето на подгъва, като се внимава да се взема последователно по една бримка от бримките на дебелата игла и от бримките на тънката игла (фиг. 1-66). Плете се в лицева плетка. Изплетеният по този начин подгъв става двоен. Когато този начин се прилага за подгъв на чорап, вътре се поставя ластик.
За да стане бордюрът по-красив, бримките се нанизват във вертикална посока и се плетат по същия начин, както при хоризонталния подгъв. Ако бордюрът се плете в ластична плетка, той се завършва, без да се подгъва, за да не стане много груб. При плетене в лицева плетка обаче, след като се достигне определената ширина, се прави опаков ред откъм лицевата страна и се плете още толкова, за да се получи двоен бордюр, който при лицевата плетка е необходим и е по-красив.
Изобщо вертикалният подгъв служи в повечето случаи за украшение, но същевременно не позволява на дрехата да се деформира и да увисва.
