Наред с едноцветно изплетената дреха се носят много и с удоволствие разноцветни блузи, спортни облекла, детски дрешки и др.
Плетенето с различни цветове в лицева плетка се нарича жакардова плетка или пъстро вплитане.
Пъстрото вплитане се приспособява към вкуса и модата, позволява да се реализират хиляди вариации от орнаменти и тонове, чрез които може да се подчертае и изтъкне лич¬ният вкус и индивидуалност и същевременно да се постигне голяма икономия чрез изпол¬зуването и на най-малките остатъци от раз¬лични разноцветни прежди.
Жакардовата плетка се работи лесно по даден нарисуван модел (схема), обикновено върху милиметрова хартия, където всяко квадратче отговаря на една бримка (фиг. 1-89)
Жакардовата плетка става много плътна поради това, че конците, които се сменяват, за да се получат фигурите от модела, не се късат, а минават откъм опаковата страна. За да се получи равномерна плетка, конецът, който минава отзад, не трябва да се опъва при вплитането на различните цветове, а да
Последната бримка от всеки ред се изплита с цвета, който е употребен за основа. Конецът на основния цвят се държи с лявата ръка, докато останалите цветове може да се държат с дясната, като се сменяват последователно, следвайки модела, който се плете се държи хлабав, защото в противен случай ще се образува много стегнато и нееластично плетиво. Но тъй като тия конци увеличават дебелината на плетката, по-добре е за всеки цвят да има отделно кълбо, когато това позволява моделът. При плетене на различните фигури трябва да се внимава след всяка смяна на цвета конците от единия и от другия цвят да се кръстосват по начина, показан на фиг. 1-90. Иначе в плетката ще се образуват дупки и частите, изплетени от отделните цветове, няма да се вплетат добре. При всяко сменяване на цвета трябва да се внимава бримката от долния ред да не бъде нито много стегната, нито много халтава, защото и в единия, и в другия случай се получава лош ефект.
За шарки с по-големи междини между основния цвят и разноцветните мотиви преждата от основния цвят се разпределя на малки кълба, чийто брой отговаря на броя на междините между разноцветните мотиви.
Когато се касае за малки мотиви, пръснати на големи разстояния, много по-добре е да се бродират отколкото да се плетат. Преди бродирането плетката трябва да бъде добре изгладена, след което с игла за шев се бродира върху нея, като се възпроизвеждат бримки.
В случай че мотивите се повтарят през две-три бримки, конците от отделните цветове не трябва да се кръстосват, а конецът от цвета, който не се употребява в момента, трябва да мине отзад, както е показано на фиг. 1-90, а. Този начин на вплитане е особено подходящ тогава, когато работим само с два цвята.
При по-големи разстояния конецът, с който не се работи, може да се вплита по начина, показан на фиг. 1-91. На всеки лицев ред, преди да се вплете лицевата бримка, иглата се поставя веднъж над този конец и веднъж под него, но този конец в никакъв случай не трябва да минава откъм лицевата страна.
