Българското национално възраждане е период засягащ национално – освободителното движение и еманципиране на българското население от Османската империя. Започва през XVIII век, според някои с написаната от Паисии Хилендарски „Българска история", възраждането продължава повече от столетие до Освобождението на България през 1878 година. Засяга период на радикални промени във всички сфери на обществения, икономическия и културния живот в страната.
Важно значение за възрожденската книжнина и нейното развитие изиграва започналият процес за формиране и развитие на национален книжовен език. През този етап се формира българското самосъзнание и се поставя силното начало на просветното движение в страната.
През периода на възраждане в главен център на образоването и културата се превръщат малките села и градчета като Копривщица, Карлово, Арбанаси и Жеравна.
Съхранили духа и част от културата и поминъка от тези отминали, но не забравени времена, днес тези места се превръщат в едни от най-посещаваните туристически дестинации.
Невероятно е усещането да се потопиш във времето от преди 100 години, да видиш красивите и цветни къщи, които днес са архитектурни паметници, малките дюкянчета съхранили бита и културата на миналото. Може би всеки от вас е опитвал вкусните захарни петлета и медените сладки. Докоснал се е до древните занаяти за направата на глинени съдове, цветни килими с преливащи шарки, дърводелски инструменти, сечива и други.
Едно от тези приказни места е свитото в Стара Планина село Боженци. В миналото селото е било главен център за търговия на различни стоки като восък, пчелен мед, вълна и животински кожи. През 1964 година, селото е обявено за архитектурно – исторически резерват. Голяма част от къщите, които можете да видите тук са големи за своето време и разположени на два етажа. Някои исторически сведения сочат, че помещенията на първия етаж са се използвали предимно като дюкяни или други търговски помещения, а на втория етаж са живеели стопаните. Забележителни и много характерни за Боженци са каменните плочи на покривите, чардаците, ъгловите камини и прекрасните дърворезби по таваните.
Селото е включено в „100 - те национални туристически обекта".
Множество частни къщи и няколко хотела предлагат целогодишно настаняване за гостите на селото. За националните празници, местните жители подготвят възстановка на традиционни обичаи. Годишно резерватът е посещаван от около 26 000 души.
Ако вече сте посетили Боженци, то можете да посети гр. Копривщица. Градът има важно значение за развитието на българската писменост и книжнина.
Всеки Копривщенец с гордост ще ви каже, че за химн на града е приета песента по текст на Любен Каравелов и музика на Георги Горанов „Хубава си, моя горо".
Селището се намира в същинска средна гора, сред красиви Борови гори и поляни с малини, червени боровинки, диви ягоди, различни видове гъби и други.
Често пъти собствениците на семейни хотели предлагат и възможност за разходка и пикник сред девствената природа на региона. Копривщица е и изходен пункт за няколко хижи от западната и източната част на планината.
Тук можете да разгледате някои съхранени във времето пищни възрожденски къщи като: Догановата къща, Марковата къща, Чалъковата къща и други.
В Копривщица са снимани и едни от най-хубавите игрални филми на българското кино.
Местните жители са много гостоприемни, ще ви посрещнат и изпратят с усмивка, ако сте гости на някой от семейните хотели в града, можете да опитате и от вкусните закуски приготвени за вас от домакините.
Опознайте тези красиви кътчета, съхранили духа и времето на българската история и възраждане. Откъснете се от ежедневието и големия град и се насладете на чистия планински въздух.
Повече оферти и възможности за настаняване, можете да видите в сайта на Бултравел.
