Омега-3 ни пази от ревматоидния артрит
Една порция мазна риба в седмицата намалява риска от ревматодиен артрит. Това твърдят в свое изследване учени от Каролинския институт в Швеция. Ако идеята не ви допада, може да замените това блюдо с четири порции нетлъста риба. Или с хранителна добавка, съдържаща Омега-3 мастни киселини!
Принципно за мазни се считат рибите, съдържащи не по-малко от 8% мазнини, уточняват от medlinks.ru. Такива са например скумрията, сьомгата, пъстървата, рибата тон. В другата група са хек, кефал, бяла риба, щука, треска. В шведското изследване са участвали жени, родени между 1914 и 1948 година. През 1987-а те били помолени да попълнят анкета с въпроси за начина си на хранене, ръст, тегло и ниво на образование.
Десет години по-късно 56 030 от жените били потърсени да отговорят на въпросите за втори път, но сега учените разширили анкетата. Интересували се за физическата форма на анкетираните, за техните вредни навици и за това дали използват хранителни добавки. Близо 32 000 се включили в проучването и през 2003-а и 2007-а година. Оказало се, че 205 от тях са развили ревматоиден артрит. Задълбоченият анализ върху здравния статус и хранителните навици на жените убедително показал, че онези от тях, които всеки ден са приемали Омега-3 мастни киселини чрез храната или в хранителни добавки, са намалили риска от ревматоиден артрит четири пъти. 27 на сто от дамите с артрит потребявали по-малко от 0.21 грама Омега-3 мастни киселини на ден.
Установено било също, че употребата на мастни киселини над тази граница (една порция мазна риба или четири порции постна седмично) постъпателно намалява риска, като най-малкото й надхвърляне гарантира поне 52% редукция на опасността. Ако консумацията на риба е инцидентна, но средно се пада по едно рибно меню на седмица в рамките на десет години, дори при това положение има намаляване на заболеваемостта с 29%.
Както е известно, артритът е истинска джунгла от диагнози, засягащи възпалителни процеси с болки и деформация на ставите. Ревматоидният артрит е хронично страдание на съединителната тъкан. Това е автоимунно заболяване, поразяващо предимно малките стави. То не е приоритет на третата възраст – поразява и млади хора, но най-често се проявява след 30-те.
