Обикновеният анасон се споменава в съчинения на Плиний Стари и Диоскурид (I в.). Той се среща в списъка на Карл Велики за култивиране на лечебни растения (IX в.). През XVI в. от него започват да добиват етерично масло. Употребяват се плодовете и листата на едногодишния тревист обикновен анасон, принадлежащ към сем. Целинови (Сенникоцветни). Произхожда от Близкия Изток. Култивира се в Русия, Индия, Южна Европа и др. Най-доброкачествени са плодовете на воронежкия анасон (Русия), със съдържание на етерично масло до 5%; след това се нареждат тези от Франция и Италия, които имат по-ниско съдържание на етерично масло (около 2,5%), но са по-едри. Изсушените плодове представляват свързани една за друга две семенки, дълги до 5 мм, широки 2—4 мм, прикрепени на дръжчици. Съдържат полизахариди, протеини, левкоантоциани, до 30% тлъсто масло, 2—3% етерично масло с анизалдехид и други съставки. Тези плодове и тяхното течно, почти безцветно етерично масло притежават същия аромат и вкус, както на звездовидния анасон, което е доказателство за подобен химичен състав на маслата. Етеричното масло на обикновения анасон обаче има и вещества, които не се съдържат в етеричното масло, добито от звездовидния анасон. Такива например са: анизкетон, куминалдехид, ацеталдехид и др. Анетолът в етеричното масло на обикновения анасон е до 90%. При недобро съхранение той димеризира в двуанетол. Предполага се, че двуанетолът има естрогенни свойства.
При образуване на двуанетол етеричното масло става отровно. Поради това то трябва да се пази на тъмно и хладно място в добре затворени съдове до 2 години. На светло под действие на въздуха и при нагряване постепенно добива тъмен цвят и неприятен вкус. Плодовете и етеричното масло действуват върху храносмилателната система, белите дробове и млечните жлези, като имат и слабо противомикробно действие. Те улесняват храносмилането на по-тежките ястия. Като кухненска подправка се използват обикновено 1—2 г плодове за 10 порции. Употребяват се главно в сосове, ястия от месо, дребни сладки, за посипване на хляб и други печива, за приготвяне на напитки (анасонова ракия); а листата — за салати. Плодовете служат и за подправки при приготвянето на стерилизирани пресни краставички. Комбинират се с карамфил, индийско орехче, джинджифил.
За лечебни цели плодовете (в които етеричното масло трябва да бъде не по-малко от 1,5%) и маслото се използуват във вид на сиропи против кашлица, а плодовете като запарка против колики и газове в стомаха и червата, особено при малки деца, за подпомагане на храносмилането. Те увеличават млякото на кърмачките. Прилагат се и като средство, коригиращо мириса на лекарствата. Плодовете се приемат вътрешно под формата на извлек, като 4 чаени лъжички стрити на прах плодове се заливат с 300 см3 кипяща вода и се оставят да киснат 6ч. Извлекът се приема за 1 ден на 3—4 порции, преди ядене. Плодовете се употребяват и във вид на прах — 1 г плодове се разделят на три части за сутрин, обед и вечер. Маслото се прилага вътрешна по 1—2 капки 2 пъти на ден преди хранене. Както звездовидният анасон плодовете на обикновения анасон трябва да се използват не повече от 20 дни. В противен случай, приети дори в нормални дози, те могат да причинят дерматити или хронично отравяне. Капнато върху хартия, етеричното масло от обикновения анасон също прогонва насекомите.
