Детето става едновременно и по-зависимо и по-самостоятелно. Това звучи противоречиво. Майката се оплаква от едногодишно дете: „То започва да плаче всеки път, щом като изляза от стаята". Това не означава, че то добива лош навик. Просто детето расте и започва да разбира колко много зависи от майка си. Това ви причинява неудобства, но е добър признак.
Но на същата възраст, когато детето започва да чувствува своята по-голяма зависимост от майката, у него възниква желанието да действа самостоятелно, да открива нови места, да се сприятелява с непознати хора.
Наблюдавайте бебето, когато пълзи, докато майка му мие чиниите. За известно време то е доволно и си играе с няколко тенджери и тигани. След това започва да се отегчава и се отправя да изследва трапезарията. Там то пълзи под мебелите, вдига малки прашинки, опитва вкуса им и внимателно се изправя на крака, за да достигне дръжката на някое чекмедже. След известно време, то като че ли пак чувствува нужда от компания, защото изведнъж изпълзява обратно в кухнята. Понякога надделява неговото желание за независимост, понякога нуждата му от сигурност. То последователно ги задоволява. С течение на времето детето става по-смело и дръзко в своите експерименти и изследвания. То все още се нуждае от майка си, но вече не толкова често. То изгражда своята независимост, но част от неговата смелост идва от увереността, че във всеки момент може да разчита на защита от страна на майката.
Искам да подчертая, че независимостта се основава не само на свободата, която предоставяте на детето, но и на чувството за сигурност. Някои хора си представят обратното. Те се опитват да „приучат" детето към независимост, като го държат дълго само в стая, въпреки че то плаче за компания. Струва ми се, че когато нещо се върши насилствено, детето не научава нищо хубаво.
Едногодишното дете се намира на кръстопът. Ако му се даде възможност, то постепенно става все по-независимо, по-общително с непознати (възрастни и деца), по-самоуверено, по-жизнерадостно. Но ако го ограничавате постоянно и то държите настрана от други хора, ако свикне само майката да бди над него, то сигурно ще стане „вързано за полата й", по-срамежливо с непознатите и затворено в себе си.
Как да се насърчава неговата независимост. Когато детето се научи да ходи, време е да го сваляте от количката, когато е навън. Нищо, че ще се изцапа, така трябва да бъде. Отивайте на места, където не трябва непрекъснато да вървите след него и където то може да свикне с други деца. Ако вдигне цигарена угарка, трябва да скочите, да я вземете и да му покажете друго интересно нещо. Не го оставяйте да яде с шепа пясък или пръст, защото това дразни червата и може да предизвика заразяване с глисти. Ако слага всичко в устата си, опитайте да му дадете твърда бисквита или някакъв чист предмет, който детето обича да дъвче, за да е заета устата му. Ако държите в количката едно здраво вече проходило дете, това ще го предпази от инциденти, но задържа неговото развитие. Някои родители намират, че каишките са много удобни в тази възраст при пазаруване и ходене. Но те не трябва да се използват, за да държат детето дълго време на едно място.
Пускайте, детето вън от кошарката, ако то настоява. Някои деца до 1,5 година охотно си играят в кошарката, макар и за кратко време, а други на 9 месеца вече я считат за затвор. Повечето деца с удоволствие играят в кошарката, докато се научат да ходят — към 12—15-месечна възраст. Моят съвет е да изваждате детето от кошарката, когато не се чувства добре там, но не и при първото заплакване. Ако му дадете нещо ново и интересно за игра, то може весело да си играе там още един час. Надрастването на кошарката е постепенен процес. Отначало тя му омръзва, след като доста дълго е играло в нея. Постепенно то все по-бързо става нетърпеливо. Могат да минат месеци, преди да започне да се противи, когато го слагате в нея. Във всеки случай, пускайте го навън, щом явно му дотегне там.
Свиквайте го с непознати хора. На тази възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа. Но след това то иска да се приближи и след време да се сприятели с тях, разбира се, по начин, който отговаря на тяхната възраст. То може просто да стои наблизо и внимателно да гледа непознатия или тържествено да му подаде нещо и след това да си го вземе обратно или пък да донесе всичко, което може да изнесе от стаята, и да го натрупа на неговия скут.
Много възрастни не се досещат да оставят малкото дете на мира, докато то ги оглежда. Те обикновено се спускат към него, говорят му непрекъснато и то трябва да се оттегли при майка си, за да търси закрила. Тогава то по-трудно събира смелост, за да се сприятели. Добре е, ако майката подсети гостенина още в началото: „То се стеснява, когато веднага му обърнете внимание. Ако поговорим известно време, то само ще дойде и ще се опита да се сприятели с вас".
Когато вашето дете проходи, дайте му достатъчно възможност да свиква и да се сближава с непознати. Два пъти седмично всеки ден го водете в магазина, където правите покупки. По възможност всеки ден го водете на разходка там, където играят други малки деца. То още не може да играе с тях, но нека да гледа. Ако то отсега свикне да играе близо до тях, ще бъде готово за съвместна игра между 2 и 3 години. Ако до 3-годишна възраст не е било около други деца, ще минат месеци, преди да свикне с тях.
