Пред мен се изпречи голяма врата. Извадих ключа, който си носех и го пъхнах в ключалката. За съжаление, нищо, изобщо не превъртя. Не можеше да бъде, този бронзов ключ беше изработен от опитен майстор ключар. Едва ли този ключар не знаеше за какво става дума. Каквото и да си мисля, вратата си оставаше заключена. Не можеше да се разбие, беше доста масивна, от много старо дърво, отдавна посивяло от годините.
Когато ми дадоха ключа, обясниха че бил направен от потомствен ключар, единствения в градчето. Май трябваше не само да открия този тайнствен ключар, но и да го доведа, да види за какво става дума. Без да губя време, запалих колата и потеглих на нова, май невъзможна мисия.
На съвременен ключар не можех изобщо да разчитам. Те работят с едни машинки, всичко е автоматично. А този ключар явно знаеше тайни от векове, които са се предавали от поколение на поколение. Започнах издирването, ама човек може ли да открие нещо по пладне, в едно малко, забравено от Бог градче? Всичко беше затворено.
Да, видях една табела с разкривен надпис ключар, но това не беше моя човек. А дали изобщо бе жив, този ключар? Най-после, в полусянката под асмата на местната кръчма намерих човека, който ми даде ключа. Не е възможно, вика, този ключ да не отваря. На този ключар нищо не може да му се опре.
Оказа се, че човекът живеел в една къщичка извън градчето, сред една чернишова градина. Стигнахме до въпросното място и можах да се запозная с легендарния ключар. Веднага разбрах, че този човек не е случаен. Много мъдрост прочетох в очите му, много лета бяха преминали пред погледа му. Дадох му ключа и го помолих да го заведа да види въпросната врата, която така упорито отказваше да се отвори.
Момче, поклати глава стария ключар, помни от мен – за всяка врата си има ключ. Няма неотварящи се врати, има калпави ключове. Но моите, продължи той, са най-добрите. Заведох ключаря до къщата ми. Дълго оглежда вратата, долепи ухо, сякаш с нашепване можеше да я отвори. Наистина странен ключар, помислих си озадачено.
Той взе ключа и внимателно го постави в ключалката, след това не знам каква магия направи, но вратата се отключи! Благодарих на този ключар-магьосник и го поканих да го черпя. Между другото, и до днес си пазя за спомен уникалния бронзов ключ, който ми напомня за най-добрия ключар.
Аварийни ключарски услуги https://www.di-locks.com/
