Ментите са известни още от древността. В своите съчинения Плиний Стари пише, че ментовият аромат усилва мозъчната дейност и затова тогавашните студенти носели венци от мента по време на занятия. При тържества и пирове римляните ароматизирали с мента залите, в които се събирали. Според редица автори пиперливата мента е първото културно растение в Европа. Тя не се среща диворастяща, а е получена за първи път в Англия чрез кръстосване. За този хибриден вид се дават сведения още през Средните векове. Чрез дълга селекционна работа от тази кръстосана мента са получени няколко сорта. Най-добрият от тях се смята английският сорт, наречен „мичъм". Нашето население използува няколко вида мента и техните кръстоски, които нарича джоджен. Първите насаждения на ментата у нас са направени през 1905 г. в Карлово с разсад, получен от Франция. Сега тя се отглежда в Казанлъшката долина, Южна България, Софийско и Видинско.
Пиперливата мента е многогодишно тревисто растение, което достига на височина до 80 см и е от сем. Устноцветни. Тя съдържа от 1 до 3% етерично масло, чиято главна съставка е ментолът. Според стандартите той трябва да бъде най-малко 50%. В българската пиперлива мента понякога този процент е по-висок. Една част от ментола се среща в маслото в естерна форма. Колкото тези естери са повече в маслото, толкова е по-приятен ароматът му. В болгармичъм има доста естери, които и придават силен мирис. Най-приятен аромат имат ментите, в чието етерично масло се среща кетонът жесмон. В нападнатата от вредители суровина се образува ментафуран, който й придава неприятен мирис. Мента, в която има повече ментафуран от допустимото според стандартите, не се използува в кулинарията и за лечебни цели. В ментовите листа и връхните части освен етерично масло се съдържат още 40 мг % каротен, полифенолни вещества, органични киселини, фитостероли, захари и др.
Листата и маслото увеличават секрециите в стомаха и червата, имат спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично действие. Освен това те предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове (действие на ментола) и засилват отделянето на жлъчка.
В готварството пресните и изсушените листа се употребяват за подправяне на плодови коктейли, сокове, плодови салати, зеленчукови ястия, сиренета и др. В България се използува, както се спомена, най-често джодженът, с който се ароматизират главно ястия и консерви от варива (особено фасул), постни и месни сарми, зеленчукови и картофени супи, курбан, плънка за печено агне. Ментата се вари с основните продукти на ястието и затова се поставя в самото начало. Етеричното масло служи за ароматизиране на млечни продукти и алкохолни напитки. То се използува и против молци.
В българската народна медицина ментата (джодженът) се използва предимно във вид на прах (на върха на чаена лъжичка 3—4 пъти дневно преди хранене) или етерично масло (2—3 капки преди ядене 3—4 пъти дневно) при болки в стомаха и сърдечната област, при простудни, жлъчни, чернодробни заболявания и заболявания на слезката. Под формата на инхалации етеричното масло се прилага при невралгии и мигрена. От листата се приготвя чай (1 равна супена лъжица стрити листа се заливат с 300 см3 кипяща вода в добре затворен съд, оставят се да киснат 2 ч, прецежда се, разделя се на 3 части и се пие 3 пъти на ден преди хранене, без да се подслажда), който служи главно при физическа и умствена преумора и за освежаване. Тъй като ментолът и други съставки на етеричното масло разширяват кръвоносните съдове, а при местна употреба стесняват периферните съдове и понижават чувствителността на нервните окончания, ментовото масло влиза в състава на известен брой лечебни препарати. Вместо тези препарати в някои случаи може да се използуват захаросани ментови листа, приготвени при домашни условия. Добре развити листа от мента се потапят в яйчен белтък, поръсват се обилно с кристална захар и се оставят да изсъхнат, като се обръщат веднъж. При добро съхранение те могат за се пазят в продължение на една година, без да загубят лечебното си действие. Като средство против повръщане, особено при малки деца, се използват надземната и подземната част на ментата за приготвяне на извлек (една чаена лъжичка ситно стрита мента се залива с 250 см3 кипяща вода, ври 1—2 мин, кисне 1 ч, филтрира се и се приема по 1 супена лъжица на половин час).
