Луковиците и листата на обикновения лук са се използвали още е бил лукът. В един от надписите на Хеопсовата пирамида се споменава, че за храна на робите се е купувал и лук. В древна Гърция лукът е бил свещено растение. Но както чесънът и той се е смятал за простонародна храна. Траки и славяни също са използвали лука като храна, подправка и лечебно средство.
Лукът е двегодишно или многогодишно луковично растение от сем. Кремови. Неговата родина е Предна и Средна Азия. Благодарение на продължително култивиране и умела селекция от него се срещат около 400 сорта. От тях се използват около шест. В нашата кухня се прилага главно обикновеният бял лук, чиито луковици имат различна форма и големина в зависимост от сорта. Червеният лук се смята най-подходящ за салати. От арпаджика се приготвят гозби, в които се поставят цели луковици (попска яхния). За приготвяне на пролетни салати и ястия се употребява и зелената надземна част на лука. Лукът съдържа етерично масло, витамини (провитамин А, вит. В и С), органични киселини, флавоноиди и гликозиди, захари, вещества, действащи антибиотично, простагландини и др. Това съдържание също е в зависимост от сорта.
Лукът е силно апетитовъзбуждащо средство, като регулира моторните и секреторните функции на стомаха и червата. Освен това той подтиска развитието на болестотворните микроорганизми и действува благотворно на сърдечно-съдовата система. Оказва положително влияние и при заболявания на бъбреците.
У нас лукът е любима подправка и храна. Той се използва в лучени яхнии (от маслини, картофи, сливи и др.), в салати, гарнитури за печено на скара, риби, за марината. Прилага се и паниран като гарнитура на някои месни ястия. За подобряване на аромата и цвета на бульони и супи в тях се поставя изпечен лук. Средно големи луковици се разрязват на половинки и се поставят от плоската им страна в горещ тиган без мазнина. Пекат се, докато се получи възкафяв цвят. Използува се и външната обвивка на лука. Тя се вари в малко количество вода, като отварата се прибавя към бульона. В нея се съдържат флавоноиди, полезни предимно за функциите на отделителната и сърдечно-съдовата система. Лукът не бива да се употребява за храна и като подправка в по-големи количества, особено пресен, при стомашно-чревни, чернодробни, бъбречни заболявания.
Някои автори го препоръчват в малки количества при хроничен хепатит. Неприятният му мирис се отстранява чрез сдъвкване на клонче зелен магданоз.
В официалната и народната медицина лукът лекува заболявания на мед по равни части с прибавка на 0,50% джинджифил; взема се по 1 супена лъжица 3 пъти на ден преди хранене). Служи като профилактично средство при грипни епидемии (2—3 мин инхалации с прясно настърган лук). Използва се за лечение на трудно зарастващи рани (поразеното място се покрива с кашица от лук, смесен с равна част мазнина. При чревни паразити се консумират 2—3 сурови глави лук (за възрастни) или се правят клизми от 2 главички лук, счукани на каша с 1 чаена лъжичка готварска сол, след което се прибавя 100 см3 вода (за деца). Лукът се употребява вътрешно и при запек, хемороиди (във вид на кашица, смесен с мащерка и мед по равни части). При диабет се използува сок от лук по 3 супени лъжици на ден преди хранене. При повишено артериално налягане се приема 1 средно голяма ситно нарязана луковица и 2 листа от индрише (счукани на каша). Те се поставят в 200 см3 студена вода, кисне се в продължение на 6—8 ч, прецежда се и цялата доза се приема сутрин на гладно. Лукът, сварен в мляко (в съотношение 5:15), се употребява при повишено артериално налягане и запек като се взема по 1 супена лъжица сутрин на гладно в продължение на двадесет дни. В някои случаи при болки в бъбреците и газове в червата се препоръчва консумирането на сварен лук (например в яхнии). Сок от лук (5 г в чаша студена зода) се прилага против хълцане и за засилване на диурезата. Лукът служи за топли лапи външно при циреи, счукан със сол се използува за налагане на натъртени места. Кашица от лук се употребява за отстраняване на пигментации по кожата.
