В най-древни времена ловът е бил главното средство за препитание на човека. Наред с месото, което е използвал за храна, първобитният човек е вземал и различни части от убитото животно — рога, копита, зъби, кости, кожи и др.,— които е използвал за оръдия на труда, за украшения и за облекло.
Костите и частите от рогата били използувани за шила, върхове на копия, стрели и др., а копитата и зъбите—за огърлици, които се носели като украшения, особено от ловци, проявили най-голямо безстрашие, сръчност и съобразителност по време на лова.
Редица исторически документи говорят, че събирането и носенето на части от убитите животни е било свързано и с митологични обичаи и обреди. Тези части са се използвали и като муски за предпазване от зли духове и за заклинания срещу тях.
По-късно у ловеца се явил стремеж да запази някаква трайна част от убития дивеч, която да му напомня за успешния лов и да свидетелства за неговото майсторство. Тези трайни части от животните били ловните трофеи — рога, зъби, черепи, кожи и пр. Те били използувани и за украса. През XVII и XVIII век някои ловци започнали да събират редовно ловни трофеи и да правят великолепни ловни сбирки. Такива сбирки са запазени и до днес, например сбирката край Дрезден от Морицбург, Кранищайн в Ербах и Оденвалд и др.
Не се отрича и голямата историческа стойност на тези сбирки, които са имали чисто любителски характер. Те са едно голямо богатство, останало до наши дни.
С течение на времето отношението към ловните трофеи се изменило. Единствено теглото на животното било доказателство, че дивечът е добър. Това обстоятелство е било причина за похабяване на много капитални трофеи.
Днес ловните трофеи имат съвсем друго значение. Те вече не служат само за украса в домовете и кабинетите, те са верен указател за наследствените заложби, състоянието и развитието на съответния вид дивеч в дадено стопанство.
Ако се намира при добри условия на живот, ако се извършва правилно отглеждане (подхранване, правилен подборен отстрел), дивечът ще бъде в добро състояние и трофеите от него ще бъдат капитални и правилно развити. В противен случай дивечът ще издребнява, ще се явяват уродливости и т. н. Значението на трофеите от бозайниците има вече и научна стойност.
И днес ловците събират и запазват за спомен рога от елени, сърни, диви кози, муфлони, зъби от диви свине, кожи и черепи от някои хищници — мечка, вълк, дива котка и др. Някои ловци имат ловни трофеи и от главите на споменатия дивеч. От птиците се запазват препарирани глухари, фазани и пр. Те могат да бъдат препарирани в барелеф (медальон — главата с част от врата, а към нея монтирани опашката и крилата). За спомен се запазват и снопчета от космите на дива коза, дива свиня, които след специално оформяне ловците носят на шапките си. Всичко изброено дотук представлява и днес ловни трофеи, които ловците най-ревниво съхраняват като мил спомен. Ловните трофеи са един чудесен повод за приятни разговори за големите емоции, изживяни през време на лова. Интересът към тях сред нашите ловци доскоро бе твърде малък. Малко на брой бяха и ловците, които ценяха ловните трофеи. В повечето случаи те се похабяваха за изработване на различни сувенири и украшения. Интересът към ловните трофеи нарасна чувствително през последните десетина-петнадесет години. Голямо значение за това имаха изложбите, които се организираха няколко години наред, от окръжен, национален и международен мащаб. В тях. много ловци, които участвуваха със свои трофеи, получих златни и сребърни медали.
Нашата родина, макар и малка, има чудесни условия за развитие на дивеча, стига човешката дейност да е в хармония със законите на природата, да се съобразяваме с тях и да не ги нарушаваме.
Обработване на ловни трофеи от благороден елен, елен-лопатар, сърна и дива коза
Съществена разлика при обработването на трофеите от благороден елен, елен-лопатар, сърна и дива коза няма.
Трофеите се обработват в следния ред: Главата на убития елен или сърна, рогата на които ще се използуват за трофей, се отрязва при последния прешлен, където се съединява с гръбначния стълб. Кожата и се одира, като се внимава да не се нарани костта, особено в челната част, и черепът се изварява.
Ако изрежем черепа, преди да сме го изварили, добре ще е да се съобразим и с повредите върху него, останали по време на лова, за да ге оформи. През последните години все повече се налага мнението да се оставя целият череп, с рогата, без да се изрязва. Ако обаче се наложи изрязване, то трябва да става внимателно със ситнозъбо трионче.
Черепът може да се изреже по три начина (фиг. 131):
1. Като се изреже челната кост през горния ръб на очната кухина до носната кост (фиг. 131, а). Така се изрязва трофей, когато черепът е раздробен в долната си част и липсва лява или дясна част и друго оформяне не може да се направи.
2. Като пререзът се направи през средната част на очната кухина и се остави цялата носна кост (фиг. 131, б).
3. Като пререзът минава ниско под носната кост и предната му част (към синуса) излезе на нула в небцето на черепа (фиг. 131, в). Много се греши, ако костта се прерязва с груб едрозъб трион или се оформя с брадвичка, сатър и др. Тогава тя се наранява.
За гладко прерязване на трофеите и за да се избегне повреждането на костта, всеки ловец може лесно да си приготви подходящ прибор. Той се състои от две части (бичменца) от твърда дървесина с размери 30/6/4 см. Средата им се изрязва дъгообразно, както е показано на фиг. 132. В двата края на бичменцата през тясната им страна се провъртат дупки, през които се прекарва по един металически болт, дълъг около 25 см„ Той ще свързва двете части на прибора и ще се получи своеобразно дървено менгеме. Желателно е едната част от прибора да се направи неподвижна към болта, а другата да се движи по него така, че да се хващат различни по големина черепи. Притягането на подвижната част става с переста гайка.
Работи се по следния начин: Черепът се поставя в дъгообразната част на прибора, като в зависимост от това, как ще се отрязва трофеят (с носната кост или без нея), се нагласява по плоскостта му (фиг. 133). След това равномерно се затягат перестите гайки, които притягат черепа между двете части, и с помощта на ситнозъбо трионче трофеят се изрязва (фиг. 133).. Така се получава равен и чист пререз. При такова изрязване са излишни допълнителни изравнявания на костта с пила.
На изрязания вече череп, преди да се постави за изваряване, може да се обрежат големите мускулни парченца, с което ще се спести време. Освен това, преди да се постави трофеят да се извари, се препоръчва розетките да се обвият с парченце плат, за да се предпазят от евентуална повреда.
Черепът се закрепва по различни начини — сърнешките черепи с летвички (фиг. 134), а пък от благороден елен и елен-лопатар с рогата в самия съд. При изваряването на трофеите от благороден елен или елен-лопатар на огън трябва да се внимава пламъкът от огъня да не облизва рогата, защото ще се повредят.
Изваряването на черепа продължава, докато всички мускули, ципи и др. започват да се отделят без усилие. Това се познава лесно, като от време на време опитваме с пинцети или с нож как се отделя месото от костта. Варенето не трябва да продължава прекалено дълго, за да не се разпадне черепът по шевовете си. След като се свари месото, то се почиства най-старателно. Особено внимание трябва да се обърне на почистването на пънчетата и под розетките при благородния елен, сърната и елена-лопатар (фиг. 135). Не трябва да се оставят никакви парченца мускулна тъкан, където и да е тя. Ако е изварен целият череп, без да се реже, през задтилното отвърстие се изкарва мозъкът с шпаклетка или с дебел тел, единият край на който сме сплескали, за да стане като лъжичка. При почистването на черепа се внимава да не се нарани костта, особено в челната част.
Почистеният череп се измива под силна струя вода, след което се оставя да се изцеди и подсуши.
Радостта и удоволствието от притежанието на ловен трофей ще бъде двойно по-голяма, ако след обработката той запази с течение на времето хубавия си бял цвят на черепа. Това не се постига винаги, което се дължи на мазнината, останала в костите, която постепенно излиза навън. Следователно, за да се запази приятният снежнобял цвят на костта и за да се избегне нейното пожълтяване, трябва много добре да се извлече мазнината.
Правят грешка тези, които избелват черепа, без да са го обезмазнили. Вярно е, че временно костта ще запази белия си цвят, но избелващите средства не могат да извлекат мазнината от костта и след време тя ще пожълтее. Ето защо почистеният и подсушен череп на трофея се потапя до основата на пънчето в съд с чист бензин за извличане на мазнината от костите.
Поради това че чистият бензин е твърде летлив и парите му са вредни за здравето на човека, необходимо е, след като се потопи черепът до пънчетата, да се покрие съдът с найлоново платно и да се превърже с конец съдът, за да се намали изпаряването.
Верен показател, че мазнината е извлечена от костта, е образуването на мазни петна на дъното на съда. Обикновено черепът на трофея престоява в бензина 2—3 денонощия. След обезмазняването му той трябва да се изцеди и да се остави да изсъхне.
Сега вече следва много отговорен процес—избелването, за да се направи костта с приятен снежнобял цвят. Това се постига, като черепът па трофея се потопи в перхидролов разтвор, който ще извлече останалата кръв в костта.
За трофей от благороден елен, елен-лопатар, сърна, муфлон й дива коза се използва 6—7 до 10%-ов перхидролов разтвор. Перхидролът, който се продава, обикновено е 30%.
Преди потапянето на черепа на трофея трябва да се обвият пънчетата на рогата с достатъчно дебел пласт памук. Черепът се потапя до основата на пънчетата, като се внимава да не се засегнат розетките. Пънчетата ще се избелят чрез памука,, с който са обвити. Това става чрез просмукване.
Престояването на трофея в перхидрола зависи от големината му. Обикновено това време е от 10—12 до 24 часа. Избелен вече, трофеят се изважда, измива се под силна струя вода и се оставя да се изцеди и изсъхне.
Обработване на ловни трофеи от муфлон и монтирането им върху поставка
Поради това че муфлонът е чуждоземен вид дивеч, който беше внесен у нас последователно през 1955, 1956, 1960 и 1971 г.,. той е малко известен на нашите ловци (фиг. 136). Макар и малко на брой, муфлоните бързо се приспособяват към нашите условия и числеността им в близките години може значителна да се увеличи, което ще даде възможност за ловуване и получаване на ценни трофеи.
Рогата на муфлона също са великолепен ловен трофей. Те достигат дължина до 70—80 см, а тежина — до 3—4 кг. Имат форма на охлюв и са извити назад и надолу. Женските муфлони нямат рога.
Приготвянето на рогата от муфлон за трофей изисква грижлива работа и се различава в някои моменти от това при сръндака, благородния елен и елена-лопатар. То става при следната 
последователност: Черепът се потапя в подходящ съд до основата на рогата, за да се извари месото. Изваряването трае 3—4 часа. След като се извади от съда, черепът се промива добре със студена вода и се почиства от месото. Изважда се и мозъкът от черепната кухина. След това черепът се. потапя наново във вода, този път с рогата, и се оставя така да поври 25— 30 минути. За това време рогата не се повреждат. Изваряването им е необходимо, за да могат да се отделят от пънчетата. Рогата стоят на пънчетата, които са пълни с костна вода и кръв, и ако не се изтегли водата и не се почистят грижлива от живеца, те ще загният и трофеят ще се повреди и ще започне силно да мирише.
След второто изваряване отделяме рогата, като ги въртим около пънчетата. Отделените рога се почистват отвътре най-грижливо с нож и дълга телена четка. Кухините се промиват неколкократно. Пънчетата се почистват също основно от живеца или от други дребни парченца, останали по тях След това черепът се потапя в чист бензин, в който престоява 3—4 денонощия, за да може костта да се обезмазни. Като се извади репът да се отцеди и подсуши от бензина, той се избелва в 5—7%-ов перхидролов разтвор в продължение на 24 часа. Пънчетата на избеления и много добре подсушен вече череп се намазват с топъл туткал, след което се обвиват в ивици хартия така, че рогата с известно усилие да могат да се поставят и затегнат обратно в нея.
Кожата на муфлона се изцолзва като ловен трофей след специална обработка. Тя става особено красива, ако се обработи с препарирана глава (фиг. 137). Висока украсна стойност има препаратът от главата на муфлон с част от врата (фиг. 138).
Понеже рогата са извити назад и надолу, поставката им се свързва с допълнително удължение (фиг. 139). Закрепването на самия трофей към поставката става чрез привързване на черепа с мека горена тел, но така, че да е стабилно и да не личи.
Обработване на трофеи от дива свиня и монтирането им върху поставка
Зъбите (глигите) от дива свиня са ценни ловни трофеи, които винаги напомнят за големите емоции, преживени по време на лов. Освен като спомен и украса глигите могат с успех да се използуват и за ловни изложби. Често обаче 
хубави глиги се похабяват поради неправилното им изваждане и обработване, което ги прави негодни за такова участие. Няма да е излишно, ако се припомни, че глигите се изваждат много лесно чрез разклащане и изтегляне напред, след като главата се извари добре. В никакъв случай не трябва да се изваждат с по-голямо усилие, чрез накълцване на костта около тях с брадва или с други предмети. Необходимо е да се знае също, че 2/3 от дължината на долните зъби се намира в челюстта, така че изваждането им не трябва да е припряно, а търпеливо.Трябва да се внимава основата на зъбите да се запази добре, защото там те са доста тънки и лесно се чупят.
Ако няма възможност да се извари цялата глава, може да се отреже част от нея и само тя да се извари. Разрезът трябва да се направи след четвъртия зъб (фиг. 140). Грешат тези, които отрязват челюстта между втория и третия зъб. Глигът продължава дълбоко до около четвъртия зъб. Отрязването трябва да става винаги със ситнозъбо трионче. В никакъв случай не бива да се използува брадвичка или други подобни предмети, защото челюстта се надробява и много често се засяга и основата на трофейния зъб.
След като се извадят, зъбите трябва добре да се почистят, така че да не остане никаква органична тъкан в зъбните кухини или по тях. Почистени, те трябва обилно да се измият с течаща вода и да се оставят да изсъхнат. Не е правилно да се поставят в кислородна вода или перхидролов разтвор, както правят някои, за да ги избелят. Това не е необходимо, тъй като трябва да се запази естественият им цвят. При продължително стоене зъбите естествено се напукват по дължина. За да се избегне това, те се пълнят с парафин, разтопен на водна баня.
Пълнето трябва да стане, след като парафинът е леко застинал (фиг. 141). Освен парафин за пълнеж се използуват 1 други средства, например восък или гипс, също епоксидна смола, към която се прибавя кварцово брашно, гипс и втвърдител (амин). Съотношението трябва да бъде 100 г кварцово брашно, 40 г епоксидна смола и 10 г втвърдител.
При домашни усло-в ия обаче по - добро средство за пълнене от парафина няма. Напълнените зъби се запазват дълго време. За да 
добие трофея завършен вид, глигите трябва да бъдат монтирани върху подходяща поставка. Самото закрепване може да стане по няколко начина. Ако зъбите нямат необходимата големина, за да участвуват в ловни изложби, а ще служат само за украса, може да се закрепят неподвижно, като се залепят към постамента. Ако глигите са големи и ще участвуват в изложби, те трябва да се закрепят така, че да могат да се свалят, измерват и пак да се закрепват. Това може да стане с тесни ивички тънка ламаринка или с тънък, но здрав тел. За по-голяма красота мястото, където се срещат зъбите, е добре да се покрие с клонче от дъбови листа, изрязано и оформено от алуминиева ламаринка. Може зъбите да се закрепят на разстояние 1 см един от друг и между тях да се постави снопче от косми от дивата свиня, взети от гърбави. Поставките, върху които ще се закрепват глиците, могат да бъдат с различна форма и украса — резбарски, пирографирани или обикновени (фиг. 142).
Обработка на черепи
Като трофеи от някои хищници нашите ловци запазват черепите на дива котка, вълк, мечка. Всички знаем, че мечката е поставена под закрила на Закона за защита на природата. Нейната численост е много намаляла и в никакъв случай не трябва тя да изчезне от нашите планини. Тя обогатява родния лес, макар че видът й респектира и най-смелия ловец. Знае се, че черепът й е ценен ловен трофей. Знае се и това, че ако на места причинява известни щети на селското стопанство, тя се обявява за мечка-стръвница и след специално разрешение от Министерството на горите и опазване на природната среда нейното биене се разрешава.
Черепът на вълка и на дивата котка също са добри ловни трофеи. Поради това че принципно обработването на трофеите (черепите) от споменатите бозайници не се различава, ще ги разгледаме заедно.
Отрязаната глава от трупа на убитото животно се одира и черепът се поставя в съд с вода, за да се свари. Трудно е да се фиксира времето, необходимо за сваряване, тъй като това зависи от възрастта на животното. Най-добрият показател, че той е сварен, е когато месото започне да се отделя от костта свободно. За по-добро и по-бързо сваряване може във водата да се поставят 2—3 лъжици сода бикарбонат. При варенето на черепите не се препоръчва да се използуват перилни препарати, защото химичният им състав е различен и те действуват разрушително върху гланца на костта.
Черепът не трябва да се преварява, защото може да започне да се разпада по шевовете. През време на варенето се опитва с пинцет или нож как се отделя месото. Започне ли да се отделя лесно, главата се изважда от съда и се облива обилно със студена вода, след което се почиства най-старателно. По черепа не трябва да останат абсолютно никакви мускулни парченца или каквито и да е хрущяли, сухожилия и др. След като се подсуши, той се потапя в съд с чист бензин, за да може мазнината, която се намира в костта, да бъде извлечена. В бензина черепът престоява 3—4 дни. След това той се изважда и се оставя известно време да се изцеди и подсуши. После веднага се поставя в 5—6%-ов перхидролов разтвор да престои 24 часа. За това време се избелва много добре. След като се извади от перхидрола, черепът се изплаква обилно с течаща вода и се поставя да изсъхне. Сега вече препаратът е готов за предназначението си. Черепите от споменатите бозайници може да се закрепят върху подходящи за целта поставки, а може да си останат и без тях.
Черепите-трофеи трябва да се съхраняват на сухо място, а не по мазетата на влага или в неподходящи помещения с много прах и т. н.
Обработване на стари пожълтели трофеи
Както беше споменато вече, пожълтяването на черепната кост на трофеите се дължи на това, че не е извлечена мазнината от костта. Ако се налага да се обработва такъв трофей, постъпва се така: Трофеят се демонтира от постамента. Потапя се до розетката в съд с вряща вода и се оставя да поври 15—30 мин. Във водата предварително трябва да се сложат 2 супени лъжици натриева основа на 10 л. След 30 мин трофеят се изважда и се облива многократно със студена вода. След като се отцеди, трябва да се потопи в чист бензин до розетката и да престои така 3—4 денонощия.
След четвъртото денонощие трофеят се изважда и се потапя в перхидролов разтвор, като се внимава перхидролът да не засегне розетката. Добре е пънчетата на рогата да се обвият предварително с памук. Така се потопяват до самата им основа. Всяка незалята част от черепа се обвива с памук, който ще се навлажни, като просмуче перхидрола, и по този начин ще избели и тези части на черепа.
В перхидрола трофеят престоява около 48 часа. После обилно се изплаква с течаща вода и се оставя да се отцеди, и изсъхне, след което наново се монтира върху поставката.
Монтиране на трофеи от благороден елен, елен-лопатар, сърна и дива коза върху постамент
За да получи завършен вид, трофеят трябва да се монтира върху подходящ, добре оформен постамент. Прикрепянето на трофея върху постамента става по няколко начина в зависимост от това, дали е оставен с целия череп или е изрязан по описаните начини.
Когато се оставя целият череп, върху поставката се издълбават легла за челюстите (фиг. 143). След като сме се убедили, че черепът ляга добре, закрепването на трофея към поставката може да стане, като прихванем черепа в задната му част с тел и го привържем към поставката. Ако трофеят е изрязан по един от другите описани вече начини, той се закрепва, след като осигурим пълното лягане на черепа въху постамента. Когато отрезът е направен с прибора за равно рязане (фиг. 132), допълнително изглаждане с пила не е необходимо. Ако обаче изрязването е направено по друг начин и се налага допълнително изпиляване на костта, то трябва да стане много търпеливо и внимателно, докато черепът на трофея легне плътно върху постамента.
За закрепването на различните трофеи има няколко начина:
1. Чрез винтове отдолу. Този начин може да се приложи при трофеи от сръндак или дива коза. След като сме поставили трофея симетрично върху поставката, отбелязваме и пробиваме две дупки за винтове точно срещу основата на розетката така, че винтовете да се завият в рогата (фиг. 144). Те трябва да бъдат достатъчно дълги, за да задържат трофея към поставката. Не се препоръчва закрепването да става през челната кост, тъй като винтовете се виждат и това дразни окото. За по-голяма стабилност при закрепването може да се завие и един допълнителен винт, който да мине пак отзад през поставката и да се завие в стената на черепната кухина, като за легло предварително е провъртян отвор. По принцип колкото по-мощен и по-тежък е трофеят, толкова по-стабилно трябва да е закрепването.
2. С металическа пластинка. Този начин е нов и сравнително лесен. При него се избягва провъртането на дупки в черепа. Разбира се, той изисква наличността на пластинки, с които да става закрепването.
От ламарина, дебела 2 мм, изрязваме една пластинка, дълга 50 мм и широка 25 мм. От двата края на пластинката подгъваме по 5 мм под 90°, след което на разстояние 10 мм от края пробиваме дупчици с диаметър 2—2,5 мм, в които с помощта на метчик правим резба. Освен тях е средата на пластинката пробиваме трета дупка с по-голям диаметър (3—4 мм), в която също правим резба (фиг. 145).
Отделно изрязваме по две малки парченца ламарина със същата дебелина, с дължина 28—30 мм и ширина 10—12 мм, които прегъваме на средата под ъгъл 90°. В единия край на всяка ламарина пробиваме по една дупчица с диаметър 4 мм, а на другия край с помощта на пиличка правим по две шипчета, добре заострени, които леко завиваме навън (фиг. 145, а).
Тези ламаринки с приготвените на тях шипчета закрепваме чрез винтчета към пластинката (фиг. 145, б). Приготвеното приспособление вмъкваме в черепната кухина на трофея така, че да се разположи симетрично в нея. Като прикрепваме с едната ръка пластинката, с другата започваме да завиваме винтчетата. При завиването им те натискат ламаринката с шипчетата, които започват да се разтварят настрани и се забиват в костта на черепа (фиг. 146),
След закрепването на пластинката в черепната кухина измерваме на какво разстояние трябва да се провърти дупка в постамента, през която да се прокара винт, за да се завие в средната дупка на пластинката. Чрез този винт притягаме черепа да легне плътно върху постамента.
С такава пластинка може да се закрепят ловни трофеи от сръндак и дива коза. Тя е много удобна, защото една и съща пластинка с посочените размери може да се използува за трофеи от сръндак с различна големина на черепната кухина. За това е необходимо само тя да се премести по-високо или по-ниско в нея. Друго удобство е, че черепът не се пробива, което увеличава стойността му, особено когато трофеят е предназначен за изложба.
3. Чрез привързване с телчета към постамента (фиг. 147). Този начин е най-лесен и всеки би могъл да го прилага. Разбира се, привързването не трябва да става къде и да е по черепа. За да се закрепи трофеят по този начин, трябва да се пробият дупки във вътрешната стена на очната кухина на черепа, през които се прокарва тел, достатъчно дебел, за да издържи трофея. Провъртат се две дупки и в постамента, през които се прокарва телът през черепа и се затяга отзад на постамента чрез насукване (фиг. 148). Ако се прикрепя трофей от благороден елен, привързването само на това място не е достатъчно; трябва по същия начин да се захване черепът към постамента и през задтилното отвърстие така, че телчетата да не се виждат когато се гледа трофеят отпред.
След закрепването на трофея някои ловци лакират рогата с безцветен лак. Това е съвсем неправилно, тъй като всеки трофей трябва да запазва естествения си цвят, особено този, който ще участвува в изложби — известно е, че един от показателите при оценката на трофеите е естественият цвят на рогата.
Когато се наложи да се монтира трофей с необелено лико и искаме да го запазим за учебни сбирки или научна работа, трябва рогата да се инжектират на много места с 40% формалин. Иглата се вкарва между рога и ликовата обвивка, като се внимава да влиза по браздите на рога и да не закача перлите. Инжектирани по такъв начин, трофеите запазват много добре вида си и не се нападат от костояди или кожояди. Монтирането на трофеите от дива свиня и муфлон е описано при начините за тяхната обработка. Ловният трофей може да се направи и в цял препарат на глава от съответния вид дивеч. Това е описано в начините за препариране на отделни глави от бозайници.
Видове поставки за ловни трофеи
След окончателна обработка трофеят трябва да се монтира върху подходяща поставка. В зависимост от това, от какъв дивеч е трофеят — благороден елен, елен-лопатар, сръндак, муфлон, дива коза, дива свиня и пр.—се избира формата и големината на постамента. Желателно е при всеки отделен вид да се съобразяваме с формата на трофея, така че поставката да следва най-хармонично контурната му линия.
Изборът на поставката има голямо значение за доброто оформяне на самия трофей.
По вид поставките може да се разделят на:
1) обикновени;
2) резбарски;
3) пирографирани;
4) с интарзия.
Обикновените поставки се правят по формата на съответния трофей, като след добро шлайфане се байцват, матират или полират (фиг. 149, а).
Резбарските поставки (фиг. 149, б) са едни от най-красивите, като обикновено се изработват от майстори-резбари, с различна тематика (дъбови листа с жълъди, иглолистни клонки с шишарки, цели клонки и т. н.). Върху тях се оформят и така наречените плочки за надписване — за мястото, датата и годината, къде е убито животното. Тези поставки заедно с един красив по форма и добре изработен трофей доставят истинско удоволствие на зрителя.
Пирографираните поставки (фиг. 149, в) са също много хубави и може да се оформят от всеки, който проявява по-голям интерес към тях. Те се правят чрез обгаря не с пирограф по предварително нарисуваните форми на поставката.
Поставките с интарзия (фиг. 149, г) се оформят с фурнир от различни цветове и различни .фигури, след което се шлайфат и полират.
Някои ловци използуват изрези от стъблото на акация, бреза или други, направени под наклон поставки.(фиг. 150). Те също са оригинални.
На гърба на всяка поставка трябва да се прави по едно или две гнезда с металическа пластинка за закачване към стената
