Лимоновите кори и сокът се добиват от плодовете на лимоновото дърво, което достига на височина до 5—6 м и се отнася към сем. Седевчеви. Култивира се в Южна Европа, субтропическа Азия, Африка, Америка. Освен киселите лимони, които се внасят у нас, се отглеждат и сладки лимонови дръвчета. Техните плодове имат приятна на вкус сладка мека част, която се консумира в прясно състояние или захаросана. Кората им също служи за подправка. В кората на киселия лимон се срещат голямо количество флавоноиди, провитамин А, витамините С, В1 В2, пектини и др. Лимоновата кора е богата на етерично масло (1—2%), което е лесно подвижна течност. В него се съдържат 5% цитрал (главна съставка на всички цитрусови масла), лимонен, метилхептан, цитронелол, геранилацетат и др. В сока на киселия лимон се съдържат 5—8% свободна лимонова киселина, 1—2% соли на лимонената киселина, етилов естер на тази киселина, 1,5 до 3% захари, флавоноиди, витамини и др. Особено голямо е количеството на витамин С — 110 мг%.
Благодарение главно на етеричното масло лимоновите кори възбуждат апетита, подпомагат храносмилането, действуват благотворно на целия организъм и на сърдечно-съдовата система (флавоноидите). Корите се употребяват при приготвяне на кремове, сладкиши, за ароматизиране на питиета и др. Етеричното масло и добитата от него есенция служат в питейната промишленост, във фармацията за коригиране мириса на някои лечебни средства. Както настърганите кори от плодовете, така и сокът и маслото се използват широко в българската кухня.
