Комунигата е двегодишно, рядко едногодишно, тревисто растение от сем. Бобови, достигащо на височина до 150 см. Цъфти с жълти цветове (за разлика от бялата комунига). Разпространено е в Европа, Югозападна и Централна Азия и у нас — из цялата страна. Използват се връхните части на растението. В цветовете се съдържат 0,9% кумарин, 0,20% мелилотин, пуринови деривати, алантоин, алантова киселина, флавоноиди, дъбилни вещества и др. Съдържащите се в прясната суровина гликозидно свързан кумарин и мелилотин при сушене се отделят и се получава особено приятен аромат на прясно окосено сено.
Изсушената комунига пречи за съсирването на кръвта, има спазмолитичен ефект и понижава температурата. Тя действа и слабо успокояващо, подобрява мозъчното и периферното кръвообращение. Надземните части на комунигата се използуват главно в кухнята на народите, населяващи Средна Европа. Дозата за блюдо от 4 порции е 4 г изсушена комунига. Трябва да се употребява в умерени дози. При повишени дози мелилотинът може да предизвика вътрешни кръвоизливи, а кумаринът —главоболие.
У нас в готварството тя се използува рядко. Прилага се главно за ароматизиране на домашни и промишлени алкохолни напитки и тютюни.
В народната медицина се употребява надземната част на комунигата главно под формата на лапи за разнасяне на подкожни кръвоизливи. Вътрешно са приема в по-редки случаи при климактериум, астма, спазми на гладката мускулатура (2 равни чаени лъжички добре стрита комунига се залива с 400 см3 кипяща вода, кисне се 1 ч, прецежда се, разделя се на две и се приема сутрин и вечер преди хранене, не повече от 5—6 дни).
При по-продължителна употреба може да се получат кръвоизливи.
