Според археологическите данни останки от кимови плодове са намерени край огнищата на наколни жилища още 3000 г. пр. н.е. в Германия, както и в гробниците на египетските фараони.
Кимът е двегодишно до многогодишно високо до 1 м тревисто растение от сем. Целинови (Сенникоцветни). Диворастящо се среща в Европа, Азия и Северна Африка. У нас се среща из ливадите на Централна и Западна Стара планина, Рила, Родопите и др. Култивира се главно в Европа. Използват се плодовете, които са дълги 4—5 мм и широки 1,5 мм. Те съдържат до 7 % етерично масло, до 22 % тлъсто масло, флавоноиди (кверцетин, кемферол), кумарини, дъбилни вещества и др. Главните съставки на етеричното масло са кетонът карвон (60 %) и моноцикличният терпен лимонен. Етеричното масло, получено чрез дестилация с водна пара от плодовете, представлява сивокафява течност със специфичен мирис и слабо парлив вкус. Плодовете на кима се заменят с тези на благия бъз. Разпознават се по формата, вкуса и аромата, които са доста различни.
Плодовете и етеричното масло на кима стимулират секрецията в стомашно-чревния тракт и млечните жлези. Плодовете на кима се употребяват в готварството като подправка при трудно смилаеми, мазни ястия — от свинско месо, гъски, патици, зеле (прясно и кисело),сосове, супи, задушени картофи. Кимът е ароматна добавка и към хлебни изделия, различни сиренета, извара и други млечни продукти (1/2 — 1 чаена лъжичка ким на блюдо от 4 порции). Особено широко се употребяват плодовете на кима в колбасарската промишленост и за някои консерви от месо, тъй като действат и противомикробно. От тях се получават и ароматни напитки, които действат лечебно главно при стомашни заболявания (ликьор Алаш, ракия Аквавит, питие Кминовка). Младите зелени кимови листчета служат за украса и съставна част на салати и супи.
Плодовете и етеричното масло се прилагат и в народната медицина, а по-рядко в официалната против образуване на газове, за успокояване коликите в стомаха и червата, за подпомагане на храносмилането, като дезинфекционно средство при бъбречни и жлъчни заболявания, както и за отделяне на по-голямо количество урина и жлъчка. Те се употребяват при заболявания на черния дроб и за стимулиране на млечната секреция при кърмачки. Маслото се прилага още за подобряване на вкуса на лекарства и като лечебно средство против астма. Маслото се приема вътрешно по 2—3 капки върху захар 3 пъти на ден преди хранене. Приготвя се и извлек от 2 чаени лъжици ситно стрити плодове, които се поставят в чаша с вода за 2—4 ч, разбъркват се и се пият наведнъж сутрин и вечер. При стомашни болки във връзка с неправилно храносмилане се препоръчва сдъвкването на 5—6 плода 3 пъти на ден преди хранене.