В началото беше...
Що е то кариес? Кариесът, който се нарича още зъбна кухина представлява разрушаването на зъба (емайл, дентин или комбинация от двете структури). Това е процес, обясняващ се с разрушаването на зъбните структури от действието на бактерии, които живеят в зъбната плака(дентален биофилм). Последната представлява лепкав, белезникав на цвят филм, образуван от протеините в слюнката, както и от въглехидратите (захарите) от храната, които попадат в устата. Съдържащите се в плаката бактерии се придържат към зъбния емайл, като използват захарта и нишестето от хранителните частици в устата, освен това от тях те произвеждат и киселини.
Кариесът е често срещан проблем в обществото, който засяга здравето и е на второ място по разпространение, подобно на обикновената настинка, в световен мащаб. Изчислено е, че 90% от хората в САЩ имат най-малко един кариес и че 75% от тях са имали първия си кариес на около 5-годишна възраст. За България тази статистика е още по-красноречива за разпространението на кариес. Въпреки че всеки може да бъде засегнат от кариес, все пак децата, хората в неравностойно положение и възрастните са двете групи с най-висок риск от неговото развитие. Други високорискови групи включват хората, които ядат много скорбяла и сладки храни, както и хората, които вече имат множество зъбни възстановявания (пломби, корони и други).
Установено е, че развитието на кариес изисква едновременно наличието на три основни фактора: бактерии, захар, и уязвима повърхност на зъба. Въпреки че е доказано, че не един, а няколко микроорганизми могат да увредят зъбите, основен причинител на заболяването се явява бактерият - Streptococcus mutans. Захарите, които се използват от бактериите, са най-често срещаните захари като глюкоза, захароза и лактоза. Вследствие на метаболизма на бактериите, те се превръщат предимно в млечна киселина. Когато тази киселина се натрупва на незащитена повърхност на зъба, тя започва постепенно да разтваря минералите в емайла, като създава микроскопични дупки и постепенно отслабва повърхността на зъба (кухини). Постепенно процесът се разпространява навътре в посока към следващият структурен слой (дентин), което довежда до по-голяма чувствителност на зъба към температура и допир. Когато увреждането достигне до центъра на зъба (пулпата), в резултат на възпалението, което възниква в нея настъпва болка, която е най-често спонтанна, без наличие на дразнител, каквито са например топлото, студеното или храненето. Достигнал пулпата, процесът може да бъде контролиран до определен период от време, след което постепенно настъпва смъртта на тъканта. Тази структура постепенно става дом на много бактерии, които започват да атакуват и тъканите намиращи се под корена на зъба, което довежда до развитието на периодонтит. Последният има много различни симптоми, но доказването му означава, че този зъб е умъртвен и не може да бъде спасена неговата пулпа.
