Плодовете на кардамома са използвани още от елините и римляните. В трудовете на Хипократ се споменава за тях. Плодовете се добиват от многогодишното, достигащо до 2—3 м на височина тревисто растение елетария, срещащо се в Южна Индия и принадлежащо към сем. Зингиберови. Култивира се в ред тропически страни, главно в Южна Индия. Плодовете са сламеножълти, дълги до 2 см и широки 6 мм, закръглени триделни кутийки с дръжчици. Във всеки един от дяловете им се намират два реда червеникави или по-тъмни, ръбести 6—8 семенца. Семенцата имат особено благоуханен аромат и приятен вкус Най-доброкачествени се смятат плодовете на малабарския кардамом. На пазара се срещат още цейлонски, бомбайски, алепски и други видове кардамом, които се използват като подправка, но не и за лечебни цели поради високото съдържание на етирично масло. С тях местното население ароматизира един вид дъвка. Плодовете на малабарския кардамом съдържат 2—8% етерично масло, смоли, мазнини, флавоноиди и др. Етеричното масло се получава от семената чрез дестилация с водна пара. То има силен, приятен аромат и слабо стипчив вкус.
Плодовете и маслото се използват главно като апетитовъзбуждащо средство, понеже стимулират отделянето на секрети в стомаха и червата. Те действат още антисептично, тонизиращо върху организма, но леко възбуждат централната нервна система.
Кардамомът е обичайна съставка на къри. Употребява се в сладкарството заедно с други подправки като джинджифил, индийско орехче, кишниш, анасон за приготвяне най-често на меденки, козуначни печива, ястия с ориз (2—3 плодчета на 4 порции). Той намира приложение и в месопреработвателната и ликьорената промишленост, където се използва като консервант и за ароматизиране.
В народната медицина се прилага като газогонно средство. Използва се в малки дози (прах на върха на ножа 3 пъти дневно 15—20 мин преди хранене).
