Кълновете - болести, бактерии, замърсяване, дезинфекция, намаляване на риска
Кълновете и развитието на болести
Консумацията на сурови и замърсени кълнове е ставало причина за развитието на различни болести по света. Най-честият причинител са люцернови кълнове, но те не са единствените. Причината кълновете да станат вредни са замърсените им семена, които са станали удобно място за развитие на редица патогени.
Първият подобен случай е през 1973, когато на пазара биват пуснати замърсени с Bacillus cereus семена на кресон, синап и соя. Цели три пъти през 1988, във Веилкобритания и Швеция сурови кълнове на боб мунг стават причинители на натрявания. Пет фенотипа на салмонелата са засечени тогава, като три от тях са открити във боб мунг, идващ от Австралия.
Следващата година, кълнове на кресон стават причина салмонелата пак да се появи в Обединеното кралство. В началото на деветдесетте, кълнове на различни растения стават причина за нови случаи на натравяния във Финландия. Едни от успешно проследените семена – причинители, довели до заболявания едновременно във Швеция и Финландия, се оказали люцернови семена, идващи от Австралия.Друг пример са 6000 натравяния във Япония през 1996, които са причинени от семена на репи, преносители на бактерията Escherichia coli O157:H7.
Развитието на бактерии по време на покълването.
Производството на кълнове включва следните няколко стъпки – семената се накисват във вода за няколко часа, след което се оставят за няколко дни на стайна температура, и докато са там, периодично биват пръскани със вода. Тези условия, както и богатите на нутриенти семена и кълнове, са идеални за развитието и на бактерии. Самите семена са покрити с определен брой бактерии, който обаче се увеличава десетократно само по време на накисването. Дори да се спазват всички хигиенни условия, след два дни количеството на бактериите по семената ще е стигнало поне милион на грам. Някои от тези бактерии, например безвредните термотолерантни колиформи, са често срещани по растенията.
Ако обаче сред семената има някакъв патоген, той също може да започне да се развива при тези благоприятни условия. От само сто бактерии на грам, броят им може да скочи до над един милион на грам, както със останалите безвредни видове бактерии по семената. Именно развитието на толкова видове бактерии увеличава риска при консумация на кълнове.
Замърсяване на кълновете
Макар че използваната вода и оборудване могат да причинят замърсяване по време на покълването, наи-честите преносители са самите семена. Те могат да се замърсят от много неща – от почвата, водата, различни торове или животни, както и по време на вършитбата. Евентуално замърсяване може да се получи дори в процеса на почистване на семената, ако използваното оборудване не е добре почистено. Естествено, правилната обработка с правилните материали ще редуцира замърсяването им, но то няма как да бъде избегнато изцяло.
Дезинфекция на семената
В момента се правят редица изследвания в областта на дезинфекцията на семената. Измиването на семената само с вода не отстранява почти нищо. Малките дози на актовен хлорид, добавен към водата, също не убива достатъчно патогени. При концентрации между 10,000 – 20,000 ppm и ph 6.8, може да се постигне доста добра дезинфекция. Други дезинфектанти с антибактериален ефект съдържат 4 % тринатриев фосфат, 1 % водороден пероксид и вариращи нива на алкохол. Поставянето на семената в гореща вода помага с отстраняването на патогени, но пък може да ги увреди. Трябва да се избере комбинация между физически и химически методи на обработка, така че да не се наруши способността на семената да покълват и да се развиват.
Първоначално се е смятало, че използваните малки дози активен хлорид не помагат с унищожаването на бактериите, защото той лесно се разгражда. Когато са изпоробвани по – големи количества обаче, се оказало, че хлоридът не се е разградил толкова много, но не е и убил достатъчно от бактериите. Тези от тях, които са разположени между семеделите и обвивките на семената, имат своебразна защита от химически дезинфектанти, и опитите да се използва хлорид за тяхното унищожаване не са били успешни.
По-скорошни изследвания, проведени със семена на боб мунг, показват че оцетната киселина може да бъде добър начин за дезинфекция. При двайсет и четири часово третиране на семената със газоообразна оцетна киселина на стайна температура, огромна част от патогените са били унищожени. Кълняемостта не е била засегната сериозно. Нужни са обаче допълнителни изследвания върху този метод, за да се определи до каква степен той е подходящ за други видове семена. В момента се разработват и изследват много методи за дезинфекция, но все още няма универсален.
Дезинфекция по време на покълване
Като описахме, представените методи за дезинфекция на семената няма да унищожат всичките патогени, разположени по семената. Оцелелите такива могат да започнат да се размножават, и да достигнат концентрации от милион бактерии на грам. За да може последващото им развитие да се спре, са прилагани и изследвани методи, при които те се пръскат със различни химични разтвори, но нито един такъв метод досега не се е оказал достатъчно ефикасен. Макар че споменатият по-горе хлорид не е достатъчно ефикасен при унищожаване на патогените сред кълновете и семената, добавен към използваната за напояване вода, унищожава евентуалните вредни бактерии в нея.
Причината бактериите в този стадий на развитие да са толкова трудни за унищожаване е самото разположение на кълновете. Когато са разположени на групички от по няколко, бактериите без проблем могат да се развиват между тях, тъй като са защитени от химикалите.
Намаляване на риска
Когато се обсъжда как да се намали риска от натравяне при консумацията на кълнове, се взимат под внимание няколко фактора:
Част от патогените върху семената преживяват почистването;
Развитието на бактерии по време на покълването и израстването;
Част от патогените върху кълновете не могат да бъдат унищожени химически;
Кълновете често се консумират сурови
Въпреки че не може да бъде постигната абсолютна дезинфекция, изследванията показват, че ако семената са били дезинфекцирани правилно, това значително намалява риска от възникването на натравяния. При повечето случаи, когато кълновете са ставали причнинители на натравяне, техните производители не са прилагали достатъчно ефикасни методи на почистване на семената.
Проверяването на кълновете за патогени би могло, на теория, да помогне за засичането на замърсени партиди, но тъй като те имат доста кратък срок на годност, осъществяването става по-трудно. Добавянето на дезинфекциращи материали във водата, използвана за напояване унищожава патогените, намиращи се във самата вода, но не и тези, образували се измежду кълновете. Американската агенция за контрол на храните и лекарствата препоръчва следното – при кълнове, отглеждани хидропонно, да се взимат проби от водата, възможно най-рано, около 48 часа след началото на покълването. За изследване се взимат два литра вода, а от семената се вземат 32 проби от по 50 грама семена.
Обеззаразяване на Семена - Вема ЕООД
Предлага висококачествени зърно почистващи и обеззаразяващи машини. Дългогодишен български производител на земеделска техника за подготовка на семена за сеитба.
