Коренището на калама като подправка и лекарство е описано в древни еврейски, старогръцки и римски книги, както и в средновековни съчинения. В Европа той е пренесен от Южна Индия в началото на XVI в. Каламът е многогодишно, високо до 150 см растение от сем. Змиярникови, което у нас се среща край Казанлък и другаде. Разпространен е в Азия, Европа и Северна Америка. Култивира се в цяла Европа. Коренището има лек, приятен аромат и слабо парлив вкус. Изсушено, то съдържа около 3,5 % етерично масло, горчивите вещества акорин и акоретин, полпзахариди, антибиотични и полифенолни вещества. В етеричното масло се съдържат веществото азарон (7—8%), терпени и сесквитерпени.
Приети вътрешно, коренищата и етеричното масло на калама предизвикват твърде обилно отделяне на секреции в храносмилателните органи и подпомагат обмяната на веществата в организма.
В кулинарията коренището се използува (равна чаена лъжичка, поставена в почти готово ястие от 4 порции) вместо дафинов лист при приготвяне на супи, сосове, ястия със или без месо, марината. То може да се употребява и вместо джинджифил или индийско орехче за ароматизиране на кремове, пудинги, разни сладкиши. От коренищата се приготвят сиропи и захаросани късчета, които се употребяват като бонбони.
В народната медицина коренището се прилага за възбуждане на апетита, като диуретично и газогонно средство. Действува благотворно при възпаление на стомашната лигавица, на слюнчените жлези. Използва се за ароматизиране на водата при приемане на вани вместо хвойнови плодове (при неврастения). В този случаи 200 г коренище се кисне във ваната половин час преди ползването и. Вътрешно се прилага под формата на чай, като една супена лъжица оситнена дрога се залива с 250 см3 кипяща вода, оставя се да престои 1 ч, прецежда се и се изпива наведнъж на гладно. Тази доза може да се приеме до 3 пъти на ден.
