Надениците и суджуците са също национални български продукти, които се правят през зимата и есента. Много често, поради неспазване на някои технологически изисквания при приготвянето им, допуска се влошаване на качеството. Поради това че много хора не знаят, че в месото се поставят селитра и захар, суджуците потъмняват и вътрешността им става тъмнокафява. Освен това червата много небрежно се пълнят, и не се превъртат добре.
За разлика от луканките суджуците се правят предимно от говеждо и овче месо, също от охранени животни. Говеждото месо се взема от ребрата и плешката защото там има повече тлъстини. Овчето месо се взема от целия труп. Свинското месо трябва да бъде от плешката и шията.
Месото се почиства добре от грубите образувания на съединителната тъкан (сухожилия, дебели мускулни ципи). Тлъстините не се отделят. Месото се нарязва на малки късчета (от 50—100 г ) и се осолява (на 1 кг месо се поставят 22 г сол, 1 г селитра и 1 г захар). След като се разбърка добре с осоляващите материали, поставя се в чиста кошница и се окача, за да се отцеди в продължение на 3—4 денонощия.
После месото се смила през 3 мм решетка на месомелачката. Подправките се поставят в процеса на меленето или предварително. Смляното месо се умесва много добре, за да се разпределят правилно тлъстините. След това се поставя в емайлиран съд (тенджера или кофа), натъпква се добре, заглажда се повърхността му и се оставя на хладно място да престои в продължение на 12—24 часа. Отлежалата кайма се пълни в тънки говежди и свински черва. За предпочитане са тънките говежди черва, понеже са по-здрави и издържат на по-плътно пълнене, което е от голямо значение за качеството на тези продукти. Сухите черва предварително се накисват за 6—8 часа в хладка вода. По време на пълненето червата се превъртат през всеки 15—20 см. Отделните парчета трябва да бъдат еднакви по дължина. След напълването те се разделят на чифтове. На всеки чифт от двата края се изстисква по малко пълнеж, така щото да остане около 1.5 см празно черво, което се обръща нагоре и се залепва за пълното черво. След като засъхне обвивката, слепването на червото става много здраво.
Суджуците и надениците се надупчват с игла, за да излезе въздухът, който е останал под обвивката при пълненето.
Надениците се отличават от суджуците по това, че не се сушат, а само се подсушават 5—6 денонощия и после се консумират печени на скара или пържени.
Суджуците се сушат и се валират като луканките (вж. стр. 70) и се оставят да съхнат в продължение на 30—40 дни. Съхраняват се на хладно място до 3—4 месеца, навързани на снопчета, както се връзва царевицата.
