Можем ли да се разминем със старческото слабоумие?
Когато човек е млад и жизнен, той живее с усещането, че е почти безсмъртен. Проблеми като болки в ставите и отслабване на паметта? Те са нечии проблеми – не и мои!
Но времето няма милост и ето, че един ден си на прага на третата възраст. Предстои ти пенсия: да се радваш ли, да се плашиш ли? Винаги ли остаряването означава, извинете, оглупяване?
Медицината отдавна е наясно, че нервно-дегенеративните заболявания и на първо място – болестта на Алцхаймер, са свързани не просто с възрастта. Свързани са на първо място с рязката промяна в житейските стереотипи, присъща на пенсионирането. Ако един човек успее да съхрани качествата си на работник и след пенсионерския праг; ако този човек запази работата си – той ще бъде застрашен от Алцхаймер в много слаба степен.
Американската фондация Alzheimer's Association организира наскоро научна конференция в Бостън, посветена на тази група заболявания и факторите за предотвратяването и лечението им. Едно от изследванията – на Френския национален институт по здравеопазване и медицински изследвания, е с участието на половин милион доброволци. Това са хора от третата възраст, повечето от които занаятчии и дребни търговци. Средната им възраст по време на анкетите е 74 години. 3% от пенсионерите са развили старческо слабоумие в рамките на 10-12 години. При това е ясно видима зависимостта между заболяването и времето, когато хората са се пенсионирали. Колкото в по-напреднала възраст е станало това – толкова по-защитени са били хората от този недъг на остаряването. Всяка работна година над 60-те намалява с 3.2% риска да се разболеете от Алцхаймер!
“Залудо работи – залудо празен не стой!” Колко мъдрост има в тази българска пословица. Не е вярно, че се отнася само за младите хора. Може би с по-голяма сила е валидна за онези, които искат да отложат старостта с всичките й негативи – още година-две, още съвсем малко! Трябва ти социална, умствена и физическа активност, за да се надяваш на това – и работата ти дава надеждата. Активният човек е по-слабо застрашен да изгуби себе си в менталния лабиринт – и да забрави кой е всъщност.
Теорията – че всеки сам трябва да определи пределната възраст, до която може и иска да работи – тази теория има своите основания. Пенсионирането не трябва да става по стандартна схема.
