Лекарства от билките се приготвят обикновено като те или се варят (отвара), или се запарват (запарка), тъй като естественият им вид не представлява подходяща форма, в която могат да се употребяват за лечебна цел. За приготвянето на отварите и запарките билките трябва предварително да се оситнят. За тази цел листата, цветовете и стръковете се нарязват на частици с размери, не по-големи от 5 мм (но листата на мечото грозде и други кожести листа — не по-големи от 1 мм), стъблата, корите, коренищата и корените — не по-големи от 3 мм, а плодовете и семената — не по-големи от 0,5 мм.
Приготвяне на отвара (decoctа). Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня инфундирка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което инфундирката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути. След изтичането на времето инфундирката се изважда, оставя се да изстива 10 минути и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат обаче веднага след изваждането на инфундирката от водната баня.
Приготвяне на запарка (infusа). Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество.
При приготвяне на запарка с 1 до 3 л вода времето за нагряването трябва да се удължи до 40 минути.
Прецеждането на отварите и на запарките обикновено се извършва през марля или памук, които се поставят във фунията, през която те ще се прецеждат.
Запарки или отвари от силно действащи билки се приготвят по предписание, а при липса на указания се взима 1 тегловна част от билката за 400 мл отвара или запарка.
Запарки и отвари от моравото рогче, горицвета, момината сълза и дилянката се приготвят в съотношение 1:30.
При приготвяне на запарки или отвари от билки, съдържащи алкалоиди, се прибавя лимонена, винена или солна киселина пресметната като хлороводород). Киселината се взима в тегло, равно на количеството на алкалоидите, съдържащи се в билката. При моравото рогче количеството на използваната солна киселина трябва да бъде 4 пъти по-голямо от количеството на алкалоидите, които се съдържат във взетото количество от билката. Освен с гореща вода извлек от лечебните растения може да се направи и със студена вода (infusa frigida paratum). Той се приготвя, като предписаните билки се заливат с определено количество дестилирана или преварена вода (15—18°С) и се оставят да киснат 4—12 часа при стайна температура, след което разтворът се прецежда. В медицинската практика лекарствените растения се употребяват под редица други форми. Такива са настойките, екстрактите, лапите и др.
Настойки (tincturae). Те представляват спиртни, спиртно-водни или спиртно-етерни извлеци от билки. Спиртът за извличане може да има различна концентрация (30, 50, 60, 70, 90%). Настойките се приготвят чрез накисване (maceratio), чрез изместване (perculatio) или разтваряне на екстракти. За извличане на силно действащи съставки съотношението между изходната билка и готовия продукт трябва да бъде 1:10, а при слабо действащите — 1:5.
Екстракти (exstracta). Те представляват концентрирани извлеци от лекарствени растения и биват течни (Eutracta fluida), гъсти (Extracta spissum) — вискозти маси със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (Exstracta siccum) — ронливи маси със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане се използва вода, спирт с различни концентрации, по-рядко етер и други, като понякога се прибавя киселина, някоя основа, глицерин, хлороформ и др. Екстрахирането се извършва от фармацевти,като се спазват известни правила.
От лекарствените растения се правят и твърди лекарства, като г л о б у л и (за вкарване във влагалището) и супозитории (за вкарване в ануса).От стритите на прах растения може да се приготвят пилюли, таблетки, захарни или шоколадови дражета или други видове хапчета.
Лекарствените растения, смесени с различни мазнини, восъци или смоли, се прилагат за външна употреба. Във фармацевтичната практика от лекарствените растения се приготвят и други видове лекарства, като лекарствени оцети, медицински вина, емулсии, суспензии, пластири и др.
Всичко изложено дотук може да се извършва само от добре подготвени хора, а именно от фармацевтите,които работят в аптеките и заводите. В обикновената практика обаче често се употребяват отварите и запарките, които могат да се приготвят в домашна обстановка. Но и при такива условия лечебните вещества се извличат доста пълно от растенията.
В нашите билкови магазини се продават одобрени смеси от ситно нарязани или стрити лекарствени растения, наречени сборове или чайове, като към някои от сях са прибавени соли, етерични масла и други вещества в зависимост от лечебното им предназначение. Сборовете или чайовете се приготвят по следния начин:
Билките, влизащи в състава на сбора, се оситняват поотделно. Листата, стръковете, корените и коренищата се надробяват (кожестите листа до едър прах).Плодовете и семената се смилат с валяци
или в мелница, но някои от тях, както и цветовете, с изключение на липата и малките цветни кошнички, се използват цели (0,5—20 мм). Степента на оситняването зависи от предназначението на
сбора:
1. Билки, влизащи в състава на сбор, който ще се използва за приготвяне на отвара или запарка за пиене или за външно приложение, се оситняват, както вече посочихме по-горе.
2. Билки, влизащи в състава на сборове за баня или в запарка с успокояващо действие, се пресяват през сито с диаметър на отворите 2 мм. Когато се налага билковата смес да бъде в прахообразна
състояние, прахът се пресява през сито с размери на отворите 0,2 мм.
Билките, влизащи в състава на сборовете, се смесват внимателно до получаване на еднородна смес. Ако в сбора се налага прибавянето на някоя сол, от нея се приготвя наситен разтвор, с който се напръсква растителният материал чрез пулверизатор при често разбъркване, след което се суши при температура, не по-висока от 60°. Хигроскопичните и лесно развалящи се при навлажняване билки се прибавят към сбора след напръскването със солта и изсушаването му. Пазят се в каси на сухо и проветриво място. Сборовете, съдържащи ароматни билки, се пазят в тенекиени кутии.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са винаги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят в голямо количество. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат с небет-шекер или мед, това трябва да се прави непосредствено преди изпиването на съответното количество, определено като дневна доза.
Често пъти се прилага т. нар. плодолечение. Това става в случаите, когато трябва да се спазва диета за отслабване (във връзка с което се въвеждат разтоварни или плодови дни), а също и при болестни състояния, протичащи с висока температура или при нарушения в храносмилателната и отделителната система. Плодовите сокове се приготвят и се приемат в прясно състояние.
Препоръчва се употребата на билковите лекарства да става по следната схема според възрастта:
25—60-годишна възраст — цяла доза
14—25 - 2/3 от дозата
7-14 - 1/2 от дозата
4 -7 - 1/3 от дозата
3—4 - 1/6 до 1/4 от дозата
до 2 години — 1/8 до 1/6 от дозата
до 1 година — 1/12 до 1/14 от дозата
