Преводът на художествена литература
Общоприет факт е, че преводът на текстове от жанр фантастика и фикция е сложен процес, зависим от влиянието на множество променливи фактори, като например дали преводът трябва да бъде ориентиран към езика-източник или към целевия език, или дали даден оригинал следва да бъде адаптиран за определена прагматична цел. Китайската фантастика и английската фантастика, например, не само са написани на различни езици, но и представляват различни култури и се различават значително по отношение на езикови, литературни и културно-социални конвенции. Трябва да се обърне специално внимание на начините, по които езикът генерира естетически ефекти и на използваните от преводачите похвати, с които те постигат изразителност и идентичност на своя собствения език. Най-важни изглежда да са все пак културно-социалните ценности в превода на художествена литература и свързаните с тях методи. И точно поради това, в момента най-добрият подход за извършване на превод на художествена литература е социално-семиотичният подход, за който е установено, че обхваща всички аспекти на художествения превод.
Преводът на художествена литература не е само да се възпроизведе съобщението, но също така и стила, т.е. начина, по който се предава съобщението. Социлно-семиотичният подход към смисъла е подходящ за превод на художествена литературазащото според теорията, вербалните знаци имат три вида смисъл: референтно значението, което показва връзката между вербалните знаци и техните референти, езиковото значение, което показва връзката между знаците и прагматичното значение, интерпретативно значение, което показва връзката между вербалните знаци и интерпретацията им в дадени ситуации. В един текст може едновременно да има три вида значения, или само два вида значения, или само един вид значение.
За да обобщим, преводът на художествена литература зависи до голяма степен от различни фактори, включително естетически конвенции, исторически и културно-социални обстоятелства, авторски индивидуализъм и мироглед, сред които възпроизвеждане на измислен стил се счита за ядрото на творческата мисъл. Няма нито езиков, нито комуникативен, нито пък филологически подход за покриване на всички характеристики на художествения превод. Въпреки, че въвеждането на литературна стилистика на писмения превод на художествена литература разкрива нова перспектива в изследването на художествения превод и особено набляга на стилистичния анализ, тя е ограничена до изследването на превода на стила на текста, като пропуска авторския стил, който има по-широк обхват, включващ социални, културни и идеологически фактори. Социално-семиотичният подход взема предвид различни аспекти на филологическите, езиковите, комуникативните и други подходи за превод и разширява значително базата за признаване на смислеността на двете лексикално съдържания, реторичната форма и културно-социалната значимост. Поради това е установено, че е относително цялостен и поради това подходящ за изучаване превод на художествена литература и решаване на потенциални проблеми в превода на художествена литература.
Още за преводите ще намерите при Давитоз.
