В Европа индийското орехче става известно през XI в. Първите данни за него като подправка се срещат около този период в съчиненията на естественичката Хилдегард. През XVI в. португалците завладяват Молукските острови, където растението е широко разпространено и веднага слагат монопол върху износа му. След около 100 г. този остров е завладян от холандците. Те унищожават всички дървета на индийското орехче освен диворастящите на островите Банда и Амбоан, които поставят под строго наблюдение. За откъсване само на 1 плод се предвиждало отсичане на ръката на провинилия се. Въпреки това чрез тайно изнасяне на разсад французите през 1770 г. успяват да организират плантации на о. Мавриций.
Дървото на индийското орехче е вечно зелено, достига на височина до 15 м и се отнася към сем. Миристикови. Плодът е подобен на малки островърхи кайсии, които в зряло състояние се разпукват и се разкрива твърд месест орех (индийско орехче). След отстраняването на обвивката изсушените на слънце орехчета в повечето случаи се киснат в разтвор от варно мляко, за да запазят без промяна химичния си състав и да не покълнат. Те имат приятен мирис и парлив вкус. Съдържат 5 до 15 % етерично масло (в състава му влиза 4% миристицин), 30% нишесте, 30% тлъсто масло, протеини, сапонини, липаза и др. Миристицинът (съдържа се и в магданоза) има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че едно орехче е в състояние да отрови възрастен, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега.
Освен орехчетата и етеричното масло използват се и обвивните мантии на орехчетата, известни в търговията като мускатов цвят или мацис. Той има пo-нежен мирис и вкус от орехчетата. Съдържа от 8 до 10% етерично масло, 30% нишесте, 20% липиди, 3% минерални вещества и др. Тъй като индийските орехчета и мацисът се предлагат на пазара във вид на прах, те често са смесени с разни видове нишесте. Целите орехчета се фалшифицират с други, например с бомбайското индийско орехче (чийто плод е без мирис) и със сребристия индийски орех.
Орехчетата, мацисът и етеричното масло, приети вътрешно, предизвикват обилно отделяне на стомашен сок. Те имат антисептично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Индийското орехче намира широко приложение в готварството, защото улеснява храносмилането. То се поставя във фрикасета, пастети, супи, ястия от мляно месо, сосове, зеленчукови ястия (спанак, карфиол). Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки и др. Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози — на върха на ножа за ястия от 4 порции. Поставят се почти винаги малко преди ястието да бъде готово.
Като лечебно средство днес вече орехчетата нямат практическа приложение. Те не бива да се дават на малки деца и бременни жени (аборт) поради съдържащия се в тях миристицин.
