В лекарствените растения се съдържат редица химични вещества, които могат да влияят в различни посоки върху жизнените процеси, протичащи в организма на човека и животните. Някои от тези вещества и досега не са надминати по действието им от веществата, синтезирани по химичен път. Голямо значение за определяне на лечебните свойства на тези растения имат следните групи, съединения, които се съдържат в тях.
Алкалоиди в билките
В по-голямата си част това са съединения, които съдържат азот, а също и кислород. В растенията се срещат под формата на соли на различни органични киселини (ябълчена, лимонена, оксалова, янтарна и др.). В някои видове растения алкалоидите са свързани със специфични за тях киселини, като аконитовата — във видовете Aconituin, хелидоновата — в змийското мляко (Chelidonium majus L.) и в чемериката (Veratrum album L.), меконовата — в сънотворния мак (Papaver somniferum L.), хининовата — в корите на хининовото дърво (Cinchona succirubra Pav.) и др. Макар и рядко те се срещат и под формата на соли на някои неорганични киселини, като сярната, фосфорната и др.
Досега са известни над 900 зида алкалоиди, като ролята им в живота на растенията не е изяснена. По всяка вероятност те имат голямо биологично значение за растителните организми. Интересен е фактът, че при нараняване или болести количеството на алкалоидите в растенията силно се увеличава. Съдържанието на алкалоидите е най-високо в листата и корените, а по-ниско — в кората, семената и стъблата. Почти всички алкалоида имат горчив или парлив вкус и са без миризма.
Количеството на алкалоидите в растенията е различно. То зависи от ботаническия вид, географската ширина, климатичните условия, годишното време, начина на култивиране, фазите на развитието на растението и възрастта му, от времето на бране и сушене, от начина на запазване след сушенето и др. Поради сложния си химичен състав и големия си брой алкалоидите, макар и трудно, могат да се поделят на множество групи, само някои от които ще бъдат изброени тук, и то от по-важните.
Алкалоиди, производни на пиперидина, пиридина и тетрахидропиридина. К о н и н — намира се в бучиниша (Conium maculatum L.). Лобелин — съдържа се в растението лобелия (Lobelia inflata L.). Ареколин — съдържа се в плодовете на арековата палма (Areca catechu L.). Р и цинин — намира се в семената на кърлежа (Ricinus communis L). Пиперин — съдържа се в семената на черния пипер (Piper nigrum L*). Т р и г онелин — намира се в семената на гръцкия сминдух (Trigonella foemm-graecum L.).
Бициклични съединения, съдържащи пирициново и некондензирано пиролидиново и пиперидиново ядро. Никотин — намира се в тютюна (Nicotiana tabacum L.). Анабазин — съдържа се в растението анабазис (Anabasis aphilla L.).
Бициклични съединения, съдържащи кондензирано пиролидиново и пиперидиново ядро. Алкалоиди, производни на пропана. Атропин — намира се в лудото биле (Atropa belladonna L.), татула (Datura stramonium L.), бляна (Hyoscyamus niger L.) и др. Хиосциамин и скоп о л а м и н — съдържат се в Scopolia atropoides L., а сьщо в татула, бляна и др. Кокаин- съдържа се в семената на коката (Erythroxylon соса Lam.). Пелетиерин — намира се в наровото дърво (Punica granatum L.). Тук спадат и алкалоидите спартеин, лупинин и генистеин, които се съдържат в Genista tinctoria L.
Алкалоиди с хинолинов пръстен. Цинхонини хинин — намират се в хининовото дърво (Cinchona suecirubra Pav.).
Алкалоиди, производни на фенантрена. Тук спадат алкалоидите на опиума, добиван от сънотворния мак (Papaver somniferum ) морфин, кодеин и тебаин, както ихелидонинът, оксихелидонинът и метоксихелидонинът, които се съдържат в змийското мляко (Chelidonium majus L.).
Алкалоиди, производни на изохинолина. Папаверин — съдържа се в опиума. Наркотин — намира се също в опиума. Хидрастин — съдържа се в растението хидрастис {HydraSis canadensis L.). Салсолик — съдържа се з растението рихтерово вълмо (Salsola richteri L.).
Алкалоиди, производни на диизохинолина. Берберин— намира се в хидрастиса (Hydrastis canadensis L.), в киселия трън (Berberis vulgaris L.) и в други растения. Кураре алкалоиди — съдържат се в някои видове Strychnos и в растението Chondrodendron tomentosum L.). Тук спадат делсеминът и мелинтинът, намиращи се в Delphinium semibarbatum L., елатинът. — в Delphinium elatum L. и конделфинът — в Delphinium confusum L.
Алкалоиди, производни на индола. X а р м и н — съдържа се в растението Peganum harmala L. Йохимбин — намира се в Corynanthe yohimbe L. Резерпин — съдържа се в растението Rauwolfia serpentina L. Езерин -намира се в Physostigma venenosum Ralf. Стрихнин — съдържа се в стрихноса (Strychnos nos nux-vomica L.) и други видове Strychnos.
Алкалоиди на моравото рогче. Ергометрин, ерготамин и ерготоксин — съдържат се в моравото рогче (Claviceps purpurea Tulasne).
Алкалоиди от имидазоловия ред. Пилокарпин — съдържа се в растението Pilocarpus jaborandi L.
Алкалоиди от пуриновия ред. Кофеин — съдържа се в семената на кафееното дърво (Cojfea arabica L.). Теобромин — намира се в семената на какаовото дърво (Theobroma cacao L.).
Алкалоиди, производни на пиролизидина. Платифилин — съдържа се в Senecio platyphyllus (М. В.) Д.С.
Алкалоиди, производни на трополона. К о л х и ц и н и колхамин—намират се в есенния минзухар.
Стеринови алкалоиди. Соланин и сол ан и д и н — намират се във видовете на рода Solanum — S. tuberosum L., S. nigrum L. и др. А к o н и т и н—съдържа се в самакитката (Aconitum napellus L.).
Алкалоиди от видове вератрум. Вератрин, вератридин и цевадин.
Алкалоиди с неустановен строеж. Тук спадат алкалоидите, изолирани от Alsonia, Aristolochia, Gelsemiumn др.
В малки дози алкалоидите се употребяват често в медицинската практика при различни заболявания.
Гликозиди в билките
Гликозидите участват твърде широко в състава на растенията. Те играят ролята на регулатори в много биохимични процеси, а с парещия си и горчив вкус вероятно предпазват растенията от тревопасните животни. Те се съдържат във всички части на растенията. Образуват се при превръщането на хексозите в резервни (инулин, скорбяла) и скелетни (целулоза) вещества, най-често чрез свързването на полуацеталната ОН-група на различните захари с ОН-групата на някои други съединения (алкохоли, феноли, алдехиди и др.). Гликозидите освен въглерод, водород и кислород съдържат в молекулата си азот и сяра. Името си носят от захарите, от които се образуват. Така произлизащите от гликозата се наричат гликозиди, от галактозата — галактозиди, от фруктозата — фруктозиди, от рибозата — рибозиди и т. н. В по-голямата си част гликозидите са безцветни кристални вещества, добре разтворими във вода. Малко от тях са оцветени — антоцианите. При загряване с разредени киселини, при овлажняване и под действието на ултравиолетовите лъчи и на ферментите гликозидите се разпадат на захарна част и агликон. Именно на съдържащия се в тях агликон се дължи лекарственото им действие. В зависимост от химичния строеж на агликона гликозидите се делят на няколко групи. Тук са посочени само по-важните представители на тези групи.
Гликозиди, съдържащи цианова група. Амигдалин — съдържа се в лавровишнята (Laurocerasus officinalis Roem.)., също в горчивите бадеми (Amygdalus communis L.) и в кората на степната вишня [Cerasus fruticosa (Pall.) G. Woran.).
Гликозиди, съдържащи сяра. Синигрин — съдържа се в черния синап — [Btassica nigra (L.) Koch. (Sinapis nigral)] исиналбин — в белия синап (Sinapis alba l.).
Гликозиди c фенолен характер. Арбутин — съдържа се в мечото грозде |Arctostaphylos uva-ursi (L.) Spreng]. Салицин — съдържа се във върбата (Salix alba L.), тополата (Populus nigra L.) и в трепетликата (Populus tremula L.).
Антрахинонови гликозиди. Дигиталисови гликозиди: пурпуреа гликозид А и В , дигиланид А, В и С. Първите два се съдържат в червения напръстник (Digitalis purpurea l.), а другите три—във вълнестия напръстник (Digitalis lanata Ehrh.).
Гликозиди от видове строфантус. У а б а и н — съдържа се в Acokanthera ouabaio l.; К-строфантин — съдържа се в Strophanthus kombe Oliv.; Г-строфантин — намира се в Strophanthus gratus L. Franch.; Периплоцин — в Periploca graeca l.
Гликозиди на момината сълза (Qonvallaria majalis L.). Конваламарин конваларин, конвалатоксин.
Гликозиди на горицвета (Adonis vernalis L.) — адонидин.
Гликозиди на морския лук (Scilla maritima L.) — сциларен A и сциларен В.
В растенията се съдържат и други вещества с гликозиден характер, но поради трудното им изолиране те не са изучени добре. Въпреки това растенията, които ги съдържат, се употребяват в народната медицина. Тук спадат гликозидите на калината, бъза, липата и др. За медицинската практика от голямо значение са растенията, съдържащи сърдечно действащи гликозиди, които са ненадминати досега при лекуването на сърдечните болести.
Сапонини в билките
Те са сложно устроени гликозиди. Срещат се заедно с мазнините, смолите, етеричните масла и по-рядко с алкалоидите. Сапонините не съдържат азот и сяра в молекулата си. Значението им за растителния организъм не е установено. Предполага се, че служат като резервни вещества и играят известна защитна роля против тревопасните животни. С водата образуват пяна като сапуните, откъдето произлиза и името им. В чист вид са некристални и повечето от тях са лесно разтворими във вода. Имат кисела или неутрална реакция. Под действието на разредени киселини се разпадат на захарна част и агликон, наречен сапогенин, който спада към групата на холана или на политерпените. Притежават свойството да хемолизират кръвта. Хемолизата на кръвта се обяснява с това, че външният слой на червените кръвни клетки при допир със сапонините се разкъсва и съдържащият се в тях хемоглобин преминава в кръвния серум, в резултат на което кръвта става прозрачно червена. Поради това им свойство сапонините не се прилагат венозно. Взети през устата обаче, те са безвредни, което се дължи по всяка вероятност на тяхното хидролизиране при всмукването им от червата. Обаче сапонините са отровни за животните с непостоянна температура на кръвта — риби, земноводни, влечуги. Изолират се трудно поради придружаващите ги органични и неорганични вещества. Освен това при вдишване те дразнят гърлото и носа и предизвикват кихане и отделяне на секрети, а когато се взимат вътрешно, дразнят лигавиците и действат отхрачващо. Някои от тях имат и пикочогонно действие.
Сапонините помагат също за резорбцията на мазнините, въглехидратите и на други вещества в организма. Някои от тях имат и свойството да понижават кръвното налягане или да влияят върху обмяната на веществата, а също да укрепват организма, поради което се употребяват често в лечебната практика.
Витамини в билките
Те са органични вещества с различен химичен състав, които играят важна роля в живота на човека и животните. Самите витамини не са източници на енергия, но влияят каталитично върху редица биохимични процеси. Приемането им в недостатъчно количество затруднява защитната сила на организма и настъпват болестни състояния, известни под името хиповитаминози, или авитаминози. Взети обаче в по-големи количества, те предизвикват други болестни състояния, известни като хипервитаминози.
Витамините се образуват в листата на растенията, откъдето се разнасят по всички техни части. Ролята на витамините и значението им за растителния организъм досега не са напълно установени.
Знае се, че някои от тях влизат като активни групи в състава на ферментите, а други играят важна роля като междинни звена при окислителните процеси. Интересно е, че когато съдържанието на витамините се увеличи или намали, нарушава се жизнената дейност на растението. Едни от витамините имат основен или киселинен характер, други са неутрални. Повечето от тях са разтворими във вода — витамините от групата В, витамините С, К, РР, Р, — а други в мазнини — витамините A, D, Е, К, F.
В растителния организъм има още редица вещества, на които се приписват витаминни свойства, като пантотеновата киселина, пара-аминобензоената киселина и фолиевата киселина, холина, монозитола и др. Повечето от тях са растежни фактори.
Ензими или ферменти в билките
Всички ферменти, съдържащи се в растенията, са белтъчни вещества или имат белтъчна съставка, наречена апофермент, и небелтъчна част — кофермент. Различни химични вещества и утаители на белтъчините, концентрираните основи и киселини само задържат действието на ферментите, докато ултравиолетовите лъчи, рентгеновите, бета и гама-лъчите ги разрушават. Най-благоприятна температура за проявяване на ферментното действие е 40—50С. Освен от температурата действието на ферментите зависи още от концентрацията на водородните йони (рН на средата, най-благоприятно рН 5—7), от налягането , от присъствието на други химични вещества в средата и др.
Всички ферменти са разтворими във вода, освен фермента липаза.
Ферментите се делят на две групи: хидролитични (хидролази) и окислително-възстановителни (десмолази). Характерно за ферментите е, че не претърпяват никакво изменение при реакциите, в които участват. Освен това, когато продуктът, образувал се в резултат на тези реакции, достигне определена концентрация, спира действието на ферментите. По такъв начин живата клетка се предпазва от вредното действие на някои от получените при обмяната на веществата продукти.
Растителните ферменти имат значение както за храненето на човека и животните, така и за синтезирането на собствени ферменти в организма им.
Етерични масла в билките
Досега са открити над 2500 растения, съдържащи етерични масла, повечето от които са с приятна миризма. Предполага се, че етеричните масла, от една страна, привличат насекомите, нужни за опрашването на цветовете, а, от друга, предпазват растенията от прегряване, като се изпаряват в атмосферата и разсейват слънчевите лъчи. В някои случаи те са защитно средство на растенията против вредното действие на болестотворните бактерии, насекомите и различните гризачи.
От химична гледна точка етеричните масла са органични хетероциклични, хидроароматни и ароматни съединения, както и съединения от мастния ред. Състоят се от въглеводороди, азотни и серни киселини, феноли, алдехиди, кетони, алкохоли, карбонови киселини, естери и главно терпени (моно-, сескви-, ди- политерпени), както и техните кислородни съединения, на които дължат и приятната си миризма. Образуването им в растенията не е изяснено. Приети от човека вътрешно, те се отделят чрез бъбреците, белите дробове, жлъчката и червата. Някои от тях действат главно нервуспокоително, болкоуспокоително, противоглистно, противомикробно, като кожни дразнители и др.
Фитонциди в билките
Те представляват летливи (само някои са нелетливи) фракции на етеричните масла, способни да убиват микробите. Имат различен химичен състав и се съдържат в почти всички растения. Изразени фитонцидни свойства имат лукът, чесънът, хрянът, боровите връхчета, лимонът, равнецът и др. Фитонцидите са способни за няколко минути да убият причинителите на туберкулозата, дифтерията, тифа и други болести. Те оказват благотворно действие и при някои храносмилателни смушения, възпалителни заболявания и болести, причинени от плазмодии или бактерии.
Мазнини в билките
За растенията те са главно резервни хранителни вещества. В химично отношение представляват естери на глицерина с висшите мастни киселини (обикновено олеинова, стеаринова и палмитинова).
Съдържат се в протоплазмата на растението. В организма на човека приетите растителни мазнини се разпадат в червата, като се осапуняват под действието на фермента липаза, отделян от задстомашната жлеза, в резултат на което се получават глицерин и мастни киселини. Мазнините се всмукват лесно от кожата на човека поради което се включват в състава на редица лечебни мехлеми.
Фосфатиди или липиди в билките
Фосфатидите се срещат главно в семената на растенията. Те са необходими при обмяната на веществата в клетките. Без тях протоплазмата не функционира правилно. От химична гледна точка те са също естери на глицерина, но в състава им освен висши мастни киселини участва и фосфорната киселина, която при една част от тях се свързва с някой аминоалкохол. В лечебната практика се използват като усилващи средства.
Восъци в билките
За растенията восъците имат предимно защитна функция и обикновено се намират на повърхността на стъблата, листата и плодовете им. Представляват естери на висши мастни киселини с висши едновалентни алкохоли. Растителните восъци съдържат и свободни мастни киселини, алкохоли и висши въглехидрати. Те се използват за приготвянето на различни лечебни мази, помади, пластири и др.
Въглехидрати в билките
Образуват се в растенията при фотосинтезата и се делят на монозахариди (прости захари) и полизахариди. Монозахаридите са карбонилни или оксисъединения на многовалентни алифатни алкохоли (оксиалдехиди или оксикетони). Монозахариди например са гликозата и фруктозата.
Полизахаридите се делят на две групи: захароподобни (сложни захари) и незахароподобни.
Захароподобни полизахариди са например захарозата, малтозата, рафинозата и др., които се съдържат в по-малко или в по-голямо количество в сока на много растения. Към незахароподобните полизахариди спадат инулинът, целулозата, лигнинът, пектинът, а също скорбялата, растителните смоли и гуми, растителните слуз и. От тях в медицината по-често се употребява скорбялата, която се прилага при кожни възпаления, диарии, за приготвяне на лекарствени таблетки, пилюли и др. Растителните смоли и гуми се съдържат главно в кората и плодовете на растенията, откъдето изтичат обикновено при нараняване. Едни от тях са разтворими във вода, а други само набъбват в нея, като образуват лепливи колоидни разтвори. Те играят защитна роля (арабската гума), уравновесяват водния баланс (гума трагаканта) или служат като резервни вещества. В медицината се използват при приготвяне на пластири, настойки, като слабителни средства и др.
Слузните вещества се смятат за продукт от преобразуването на клетъчните стени или на скорбялата. Точният им химичен състав в повечето случаи не е установен. В медицината те се употребяват като омекотяващи средства.
Дъбилни вещества в билките
Съдържат се почти във всички растения. Те участват в обмяната на веществата и в процеса на отделянето на вътрешноклетъчната енергия. Освен това играят защитна роля, защото действат отровно на много гъби и бактерии, нападащи растенията. Делят се на две групи — дъбилни вещества, които под действието на ензима таназа, на минерални киселини и основи се хидролизират, и дъбилни вещества, които не се хидролизират. Към първата група спадат танините, а към втората — катехините. От химична гледна точка дъбилните вещества са анхидриди — производни на ацидофенолите. В растенията се намират под формата на естери на гликозата с шикалчената киселина. Вкусът им е стипчив. Те отдавна се употребяват за щавене на кожи. В лечебната практика се използват като запичащо средство при стомашни и чревни заболявания. Поради свиващото им действие се употребяват също при кожни заболявания и като кръвоспиращо средство. С белтъчините, алкалоидите, гликозидите и тежките метали дъбилните вещества дават утайка от неразтворими танати, затова се употребяват като противоотрови при отравяния с тези съединения.
Органични киселини в билките
Обикновено на тях се дължи киселият вкус на редица растения. От химична гледна точка те са главно мастни и ароматни карбонови и оксикарбонови киселини. По-често срещани киселини в растенията са ябълчената, янтарната, фумаровата, глутаровата, малоновата, винената, лимонената, бензоената и др. В медицината растителните сокове, съдържащи тези киселини, се употребяват главно като противотемпературни, витаминни и диетични средства.
Белтъчини в билките
Те са азотни съединения с извънредно сложен състав и високо молекулно тегло. В състава им влизат различни аминокиселини, които обуславят тяхното разнообразие. Белтъчините в растенията биват градивни (конституционни) и резервни. Под действието на протеолитични ферменти и разредени киселини белтъчините се разпадат на изграждащите ги аминокиселини. Сложните белтъчини дават още една или няколко молекули захари, каротини, мазнини, фосфатиди и нуклеинови киселини. Като лечебно средство те се употребяват при недостиг или нарушение на обмяната в организма на човека.
Растителни хормони в билките
Те се делят на две групи — б и о с и, които активират клетъчното деление и ембрионалния растеж на растенията, и ауксини, които се образуват главно във върховете на растящите органи и стимулират общия растеж на клетките. Растителните хормони взимат също участие в биосинтетичните процеси на протоплазмата. Липсата им задържа развитието на растенията. Значението им за човека не е изяснено.
Неорганични вещества в билките
В растенията неорганичните вещества са представени във вид на окиси, карбонати, сулфати, хлориди, фосфати, силикати и др. Значението им за растенията не е напълно установено, но известно е, че при липса на някои от тях, се нарушава растежът им. Знае се също, че азотът участва в изграждането на белтъчините, че силицият повишава здравината на тъканите, че калият и калцият влияят върху използването на желязото при образуването на хлорофила и поддържането на осмозата, както и за регулиране на киселинно-основния баланс при биохимичните процеси. Установено е освен това, че борът оказва влияние върху цъфтежа и развитието на плодовете, че медта влиза в състава на някои ферменти и характерни белтъчини, а също, че е необходима при обмяната на веществата и т. н. Най-после сега се знае, че редица радиоактивни елементи в малки количества действат благоприятно върху растежа на растението, докато в големи дози оказват вредно влияние.
В растенията има още множество химични съставки, които, макар и в малки количества, играят важна роля в живота не само на растителните видове, но и за живота на хората и животните. Те служат не само като храна, но и като средство за опазване на тяхното здраве и за лекуване.
