Солта е неорганично съединение на натрия с хлора. Тя се употребява от незапомнени времена като подправка и като лечебно средство. Някога тя се е ценяла високо и е служела като разменна монета в търговията. Заедно с хляба е символ на гостоприемството у славяните.
В природата солта се среща често във вид на каменни залежи и в разтворено състояние в изворна, езерна, морска вода и т. н. Тя представлява безцветни кристали с кубична форма без мирис. Оцветяването им показва, че в тях има чужди примеси, което не се допуска според стандартите за готварска сол. Тя се разтваря във вода в съотношение 1:3. Най-доброкачествена е каменната сол, в която почти липсват примеси. Солта, получена при изпаряване на морска вода (черноморската вода съдържа 2,5—2,72% сол), има горчив вкус. Наред с други соли в нея се съдържат й магнезиеви, които и придават този вкус. След известно отлежаване магнезиевите соли частично се разпадат, при което вкусът и се подобрява. В търговията се срещат няколко качества сол. Най-добрата за домакински нужди и за хранителната промишленост е солта „екстра". Тя е добре оситнена, с частички не по-големи от 0,8 мм и примеси до 0,03%. В солта първо и второ качество примесите са 0,50—0,80%. Тя има нагарчащ вкус. Железните соли, които се намират в нея, оцветяват мазнините в кафяво и съдействат за тяхното разлагане. Влажността на солта е в зависимост от качеството и — от 0,50 до 6%. Опакова се в книжни кесии, картонени или дървени съдове.
От опита и наблюденията на много поколения се е стигнало до извода, че човешкият организъм се нуждае от известно количество сол. Това количество според диетолозите е 10—12 г дневно, но в страните с горещ климат се консумира повече сол. Загубата на сол при потене, продължителната безсолна диета и др. според някои терапевти води до смущения в отделителната система, но при някои заболявания безсолната диета е наложителна. Солта се поставя във всяко ястие, като нейното количество е в зависимост от вкуса на консуматора. Със сол се консервират почти всички хранителни продукти. В кулинарията се обръща внимание на времето, през което се поставя солта. Месните ястия се посоляват 20—25 мин преди края на варенето. При приготвяне на бульони от риби и при варене на картофи солта се поставя в началото на приготвяне на ястията. Варивата се посоляват едва след размекването им. При печене или паниране на месо, зеленчуци, риби продуктите се солят в самото начало или по време на приготвяне.
При пържене картофите се солят към края на тяхното приготвяне. В сосовете сол се добавя преди сервирането им. Трябва да се помни, че недостатъчно посолената храна не е вкусна, а пресолената — губи от вкуса си и не е полезна.
Солта се употребява за получаване на някои лечебни средства, при загуба на кръв, като противомикробно средство, за налагане заедно с лук на натъртени части по тялото и др.
