Физиологично късогледство се изразява в това, че светлината се пречупва не върху ретината, а преди нея, тъй като очната ябълка е удължена повече от нормалното. Началото на късогледството се хваща трудно, но резултатът в един последващ момент понякога е драматичен - човек започва да не вижда надалеч, появяват се първите оплаквания от главоболие, стягане в слепоочията в един момент става така, че той започва да присвива очите си, защото установява, че при това положение далечният образ му се прояснява. Дотук обаче перипетиите на хората с късогледство не свършват. Ако диоптърът е по-висок, човек трудно разпознава далечните образи, те му се явяват като силуети. От там хората с късогледство, дори когато е коригирано, не познават кой е в далечината и често го подминават. Познатите и приятелите им започват да се сърдят, че остават незабелязани. Обикновено такъв човек върви праволинейно и не се оглежда наоколо, т.е. периферното зрение при хората с късогледство, особено ако то е високо, почти закърнява. А от там той просто пропуска много детайли в околния свят. Започва да не довижда какво пише учителят на дъската, случва се да си обърка номера на автобуса или пък да не види точната цена на стоките в магазина, които е разположени зад щанда. Ако случайно човек с късогледство попадне в тъмно помещение без очилата си или коригиращите лещи, той просто изпада в паника, защото губи ориентация. Не е чудно ако получи страх от тъмното. Ситуацията се влошава още повече, ако трябва да се движи по стълби. Не носи ли очилата си, той стъпва като в паници и може да падне в един момент, ако не внимава.
Причините за късогледство все още не са ясни. Някои хипотези отчитат наследственото предразположение, други се спират на стреса, трети търсят причината в лошата хигиена на четене например. Съществува и схващането, че причината е психологическа – хората с късогледство не искат да видят реалността такава, каквато е. Не искат да приемат грозното, мръсотията, несъвършеностите в живота и просто… не ги виждат, защото отказват да видят детайлите.
А се докарват до тук, само защото са много прилежни и слушат всички съвети на докторите. Как всъщност стигат до това окаяно състояние? Много е просто: имаш някакви си 0.5 диоптъра късогледство, но лекарят чинно ти обяснява, че ако не носиш очилата си, направо ще загинеш. После, диоптърът започва да расте право пропоционално, а офтамологът ти увеличава очилата и така до без край. Докато не дойде един момент и ти не станеш абсолютно зависим от очните си „патерици”.
Причините за късогледство -
https://www.luxorclinic.com/short-sightedness-correction.html
